Докато от щаба на Обама обмислят писмо до иранските власти, Ахмадинежад иска Америка да се извини за престъпленията си

Случаят с обвинения в трафик на наркотици в Иран българин допълнително фокусира вниманието у нас към една страна, която и без това в последните години не слиза от новинарските заглавия по света. Иран не само е наследник на хилядолетната цивилизация на Персия, но открай време е и пресечна точка на геополитическите интереси на всички световни сили. Стратегическото му положение, впечатляващите му природни ресурси (второ място в света по залежи на природен газ и четвърто място по нефт) плюс населението от 70 милиона души го превръщат в ключов играч на международната сцена. Поредно доказателство е иранският сателит, изстрелян за първи път самостоятелно тази седмица - в чест на 30-годишнината от Ислямската революция.

Новият президент на САЩ Барак Обама обяви разговорите именно с Техеран за най-голямото предизвикателство на своя мандат. Първото телевизионно обръщение на американския държавен глава бе по арабската телевизия "Ал-Арабия" и в него той заяви готовността на администрацията си "да предложи ново партньорство" на мюсюлманските държави. Иран несъмнено е ключов фактор за мира в Близкия изток, доколкото именно той е сред главните поддръжници на антиизраелските съпротивителни организации "Хизбула" в Ливан и "Хамас" в Палестина.

Отговорът на иранския президент Ахмадинежад бе, че САЩ трябва "да изтеглят войските си от целия свят" и "да прекратят подкрепата за ционистите" - условия, определено насочени повече към иранската публика с оглед наближаващите през лятото президентски избори. Иранският лидер обаче поиска и още нещо - американците да се извинят за престъпленията си от последните 60 г. Какви са прегрешенията на Вашингтон според аршина на Ахмадинежад? Погледът към историята на Иран избистря отговора.

През 1951 г. дошлият по демократичен път на власт националист Мосадек обявява национализация на британската дотогава Англо-персийска нефтена компания (днес "Бритиш петролиум"). Преди национализацията тя е внасяла незначителна част от приходите си в бюджета на иранската държава - за 1947 г. малко повече от 1/6. Дръзкият акт обаче води до международна изолация и до ембарго срещу правителството на Мосадек. В съвместна операция на американските и на английските британски тайни служби през 1953 г. националистът е свален от власт, а контрол над страната добива шахът Мохамад Реза Пахлави. На Запад той става популярен с аурата си на реформатор, амбициран да модернизира Иран и да го нареди сред петте най-развити индустриално държави в света. В същото време обаче американците му помагат и да създаде брутална машина за политически терор, наречена САВАК. Недоволството от репресиите на режима му в крайна сметка води до Ислямската революция от 1979 г. След дълго странстване по света болният от рак шах е приет за лечение в САЩ. Гневът на улицата в Иран е неудържим - тълпите настояват шахът да бъде върнат в страната и са обзети от яростни антиамерикански емоции. След като САЩ не откликват на исканията, бушуващото множество в Техеран окупира американското посолство и задържа американските дипломати в продължение на 444 дни. В крайна сметка те са освободени, но отношенията между Вашингтон и Техеран и до днес не са възстановени. Заради непоносимосттта си към иранския режим САЩ подкрепят и тръгналия да се бие с него през 1980-а иракски водач Саддам Хюсеин. Дори му доставят химическо оръжие, което после е употребено срещу иранците и срещу иракските кюрди. Американско-иранското противопоставяне достига пореден връх, след като през 2002 г. Джордж Буш-младши поставя  Иран в "оста на злото" заедно с Ирак (Саддам вече е в немилост) и със Северна Корея.

Поредният препъникамък в отношенията със САЩ са спорните въпроси около ядрената програма на Иран и обвиненията, че подкрепя тероризма. Иран навлиза в ядрените технологии в края на петдесетте години на миналия век с помощта на администрацията на президента Айзенхауер и неговата програма "Атоми за мир". През седемдесетте години са сключени договори за строеж на ядрени електроцентрали в Бушехр (с Германия) и в Дарховин (с Франция). След Ислямската революция от 1979-а аятоллах Хомейни се обявява против разработването на ядрени технологии. Налице по онова време е и изтичането на специалисти. Научните изследвания в тази област продължават след смъртта на иранския духовен водач. АЕЦ "Бушехр", която е разрушена по време на Ирано-иракската война, е изградена наново с руска помощ и се очаква да заработи през тази година.

Аферата около предполагаемата военна ядрена програма на Иран започва в годината, когато той бе поставен в "оста на злото" - 2002 г. Тогава опозиционна групировка, базирана в Лондон, съобщава за подземен ядрен обект в Натанз и за завод за тежка вода в Арак. Следва акцията с иранското досие в ООН и серия от санкции. Изглежда, западните държави не се съмняват в нечистите помисли на иранците. Но разработва ли наистина Иран ядрено оръжие? Авторитетен отговор на този въпрос дава генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Мохамед ел-Барадей. През октомври 2008 г. той заяви, че Иран няма необходимите материали за ядрено оръжие

Друг солиден източник е Националният разузнавателен преглед на САЩ от ноември 2007 г. В документа е посочено, че Иран е прекратил военната си ядрена програма през 2003 г. Така обвиненията срещу Техеран по ядрения въпрос се оказват по-скоро част от психологическата война срещу режима на аятолласите.

Бившият посланик в ООН Мохаммад Джавад Зариф смята: "Ядрената мощ не можа да спре разпада на съветската империя, нито е била фактор в последните конфликти в Близкия изток." Според Зариф Иран трябва да изгради доверие у съседите си, а навлизането в надпревара във въоръжението ще бъде прекалено скъпо с оглед на ограничените икономически ресурси на страната. Дипломатът припомня и че Иран е един от най-активните участници в международните усилия да се премахнат оръжията за масово унищожение и да се превърне Близкият изток в зона, свободна от ядрено оръжие. В същото време според него производството на атомно гориво за мирни цели е "неотчуждаемо право" съгласно международните спогодби.

Докато беше на власт, Буш гледаше на Иран като на "най-активната държава спонсор на тероризма". На 26 септември 2007 г. Вашингтон обявява Корпуса на стражите на Ислямската революция (паралелна на редовната иранска армия войска) за терористична организация. Техеран е обвиняван за подкрепа и обучение на бунтовници от организациите "Хизбула", "Хамас", "Ислямски джихад", както и за подпомагане на милициите в Южен Ирак. Водачите на ислямската република не остават длъжни. През април 2007 г. говорителят на иранския парламент Голамали Хадададел обвинява САЩ, че притискат Иран, като използват терористичната организация "Джундула", съставена от етнически белучи (местна народност). По същото време ABC News публикува информация, че Вашингтон съветва и окуражава базираната в Пакистан сунитска групировка. Други организации, които САЩ използват за подривна дейност срещу Иран са PJAK (близка до кюрдската ПКК) и опозиционната "Муджахедини на иранския народ". Именно представители на втората бяха дислоцирани в онази база в Ирак, която бе охранявана от българската рота.

30-те години противопоставяне са оставили дълбок белег върху мисленето на политиците в САЩ и Иран. В отношенията между двете държави неизменно присъства и сянката на Израел, който възприема най-чувствително действията на ислямската република в областта на сигурността. Трябва да се припомни, че по време на войната между Ирак и Иран Тел Авив подкрепя Техеран и е ключов доставчик на оръжие за въоръжената по американски образец иранска армия. Първата американо-иракска война обаче променя за пореден път баланса на силите в Близкия изток и оттук нататък стратегията на Израел е да сдържа въздигащия се Иран. Трита Парси - президент на Националния ирано-американски съвет, коментира, че стратегията на сдържането е приложима, но струва все повече на Америка. Военна офанзива пък би създала значителни затруднения за САЩ в Ирак и в Близкия изток въобще. Така най-приложима според автора се оказва идеята за диалог с Техеран и за интегрирането му в структурата на сигурността в Близкия и в Средния изток. В този дух са и намеренията на новия президент на САЩ Обама. Един силен Иран би могъл да е от полза за Америка, за да възпира влиянието на Китай. Освен това с признаването ролята на Иран позицията му по палестинския въпрос би била все по-умерена, смята Парси.

От щаба на чернокожия американски държавен глава обявиха, че подготвят писмо до Иран, с което да покажат желание за диалог и нов подход към ислямската република. В. "Гардиън" побърза да напише за очертаващо се разделение сред иранските политици по повод обявената промяна в американската политика. И търсещите нов прочит на отношенията, и радетелите на статуквото очакват да видят "дела, а не думи". Иранската страна отдавна е осъзнала необходимостта от включването си в структурите на регионалната и на глобалната сигурност, твърди Мохаммад Джавад Зариф.

На 11 февруари Иран отбелязва празника на Ислямската революция. В навечерието на 30-годишнината от епохалното събитие, изглежда, има исторически шанс за нови отношения между две емблематични сили в мозайката на световната политика. В идните месеци предстои да видим дали страните ще поемат по трудния път на промяната.

САЩ определиха като "гневна тирада" иранско писмо до Вашингтон за обвиненията, че Техеран е създал заговор за убийството на саудитския посланик в американската столица.

"Получихме дълга дипломатическа нота от Швейцария, предадена от името на иранците", заяви говорителката на Държавния департамент на САЩ Виктория Нуланд. Поради липсата на дипломатически отношения между САЩ и Иран вече повече от 30 години, Швейцария представлява американските интереси в Техеран. "Беше около седем страници. Беше гневна тирада. Беше пълно с всякакви искания. Нямаше много ново от наша гледна точка", заяви Нуланд пред репортери. В Техеран, иранския външен министър Рамин Мехманпараст заяви, че Иран е изпратил писмо до САЩ с искане за "официално извинение от американците в протест срещу този измислен сценарий". Той обясни, че иранското писмо е отговор на американска нота, чието съдържание не разкри. На 11 октомври САЩ обвини иранските Гвардейци на революцията, че са заговорничили за убийството на саудитския посланик във Вашингтон, като са опитали да наемат убийци от мексикански наркокартел за 1,5 милиона долара. /АФП /