megimg.info

В. И. Дал

В. И. Дал, датчанин, докторски син, (баща му бил на служба в Лугани, Екатеринославска губерния), е роден на 10 ноември 1801 г. Завършва курс в морския корпус, служи в Черноморския флот, но скоро оставя службата и през 1821 г. постъпва в Дерптския университет, където получава докторска степен по медицина. Няколко години работи като военен лекар (в армията и военната болница) до запознанството си с Л. А. Перовски, който го убеждава да мине на служба при него в Оренбург. Там прекарва 7 години, а в 1841 г., вследствие назначението на Перовски на поста Министър на вътрешните работи, се прехвърля в Санкт-Петербург, определен като чиновник за специални поръчки при него. От 1849 — 1859 г. е управляващ контора в Нижни Новгород, а след излизането му в оставка живее в Москва и се занимава с издаването на своя «Тълковен речник на великоруското наречие». Умира на 22 септември 1872 г. (виж Словарь Геннади, т. I, стр. 276).

«Разискането» на В. Н. Дал се препечатва със съкращения по екземпляра на В. М. Остроглазов.

ПРЕДИСЛОВИЕ

През 1890 — 1900 години по лавиците и в магазините на московските книжари и търговци на книжарски стоки често би могло да се види как благообразен старик на среден ръст се рови в книжните купища с цел да намери някой рядко издание. Това бил началникът на московското лекарско управление В. М. Остроглазов. Останалите у него случайно от неговият брат, известният библиограф И.М. Остроглазов, няколко редки издания породили в него любов към събирането на старинни книги. Той се пристрастил към това дело и своето свободно от служебни занятия време посвещавал на него. Събирал книги по разни въпроси, а между другото, и на еврейски. Като напуснал службата, разполагайки с още повече свободно време, той започнал да се занимава с библиографски изследвания, публикувайки ги в изданието на П. И. Бартенев «Руски Архиви». Смъртта го намерила, когато работел над рядка книга по еврейския въпрос, предадена в «Руски Архиви» за печат, но все още не видяла бял свят. Цялата му библиографска сбирка след смъртта му овдовялата му съпруга, Т.И.Остроглазова подарила на Московския университет, в библиотеката на който, в отделна стая, все още се съхранява.

В сбирката имало много редки издания, и в това число най-рядката книжка по еврейския въпрос — записките на В. И. Дал. Книжката е от 153 страници, озаглавена: «Разискване за еврейските убийства  на християнски деца и употребата на кръвта им. Напечатана по заповед на г. Министъра на вътрешните работи. 1844». В. М. Остроглазов собственноръчно е написал следното: «Тази книжка е изключително радка. Генади, известният библиограф, говори, че във «Световна Илюстрация» 1872 г., стр. 207, е казано, че В. И. Дал, по времето на своята служба в министерството на вътрешните работи, напечатал брошура за убийства  на християнски деца от евреи (1844 году), напечатана в незначително количество екземпляри («Справочен речник за руските писатели и учени, починали през XVIII и XIX век». Берлин, 1876 г., т. I, стр. 277). Във «Всеобща библиотека на Русия» или в каталога за книгите, събрани от А. Д. Чертков» (Москва 1863 год., страница 743, № 3631) се казва, че тази книжка е написал В. И. Дал по поръчка на граф Л. А. Перовски. Напечатана е в най- ограничен тираж, и била раздадена на съвсем малък брой служебни лица. В «Руски редки книги» на Н. Березин, М. 1903 год., част 2-а, на страница 19, № 77, е напечатано: «тази книжка е най-рядката» и на екземплярът им се вижда надпис: «печатана в десет екземпляра».

«Тя е такава рядкост, че, доколкото ми е известно, я няма в нито една московска библиотека. Покойнят ми брат Иван Мих. Остроглазов я нямаше в своята изключителна сбирка от редки екземпляри. Аз, преглеждайки няколкостотин каталога на руски и чужди букинисти от епохата, и наистина препрочитайки описанията на всички библиотеки на известни библиофили, никога не съм срещал това заглавие. На нея няма цена. Но ако книгата на същия В. И. Дал: «Изследване за скопецката ерес», напечатана в по-малко от двадесет екземпляра, както е казано в «Книжни Рядкости» на И. М. Остроглазов, М. 1892 г., стр. 45, № 101, се оценява, (както е видно от каталога, на № 339, 1903 год., на известния санкт-петербургски букинист Клочков), на двеста сребърни рубли, то цената на книгата на В. И. Дал «Разискания за убийства  на християнски деца от евреи», която никога не е била в продажба, разбира се, е несравнимо по-ценна».

Известният публицист и учен Никита Петрович Гиляров в своя вестник «Съвременни Известия» от 13-и юни 1875 год., № 160, пише: «Кой от образованите не знае и не е слушал за знаменитото Велижско дело(по обвинение на евреи за убийството на христианско момче в 1823 год.), отпреди 40 години? Ние сме чели за него и между впрочем сме и слушали от покойния В. И. Дал, човек във висока степен безпристрасетн и съвсем не суеверен: той беше убеден, че в това прясно за паметта ни дело упоменатото зверско детеубийство е факт. Това твърди той, Дал, изучавайки делото, разглеждайки всички документи и съставяйки за правителството тази записка. Апропо, каква е съдбата на самата записка? Къде е? Напечатана е била в, може би, седем, осем, не повече от десет екземпляра, и о - чудо! Екземплярите, към които би могла обществеността да има достъп, под въздействието на някакви неведоми сили, започнали да изчезват един след друг: преди две години изчезна от една типография даже оригиналът, предназначен за препечатването на тези записки. Достопочтенният издател, когото не смее да назовем по име, молим да откликне и подтвърди нашите думи за пропадането на споменатия оригинал».

«В нашия екземпляр има отговор на този зов, предложен от покойния П. П. Гиляров-Платонов. Писателят на «Руския Архив» П. И. Бартенев е написал на нашия екземпляр: «Книгата е написана от В. И. Дал, (по поръчение на Л. А. Перовски), по документи на Министерството на вътрешните ралоти (в 1862 год. унищожени в големия пожар) и отпечатана едва ли не само в десет екземпляра. Връщайки се през есента на 1869 год. от первото си пътуване в Одеса, аз предадох на В. И. Дал за ужасите на еврейското насилие в тамошния край, съобщени ми от тамошния архиепископ Димитрий (Муретов). По споразумение с Дал реших да препечатам книжката в «Руски Архив» с мое предисловие в типографията на Мамонтов (в Москва), когато от там ми съобщиха, че евреинът, който я набира, унищожил няколко листа и изчезнал от Москва. А. И. Мамонтов нарочно отива в Санкт-Петербург, за да възстанови откраднатото по друг екземпляр, но не могъл да го намери. По-късно го преписах от екземпляра на княз А. Б. Лобанов-Ростовски».

«В книгата на Лютостански «За употребата от евреи на христианска кръв за религиозни цели», Спб., 1880 г., изд. 2-о, във 2-ата част, на стр. 32, пише: «В първото издание на нашата книга бяхме лишени от много факти, откраднати от евреи. Съчинението на Дал по въпроса за кръвта — в Москва, се намирало само в Чертковската библиотека в единствен екземпляр. Управлителят на библиотеката П. И. Бартенев намислил да го препечатат и го дал в типографията на Мамонтов. Когато започнали да набират и разрязали книгата на части, евреинът, бивш работник в типографията разбива прозореца в типографията, влиза, разсипва целия набран шрифт, намиращата се там част с разрязани листи взема и потъва в неизвестност. Полицията търсила и в двете столици, — но все напразно. Печатането било прекратено, г. Бартенев взел обратно оцелялата книжка на Дал и вече я пазел в библиотеката много строго под лично наблюдение. Но останалият екземпляр не престанал да бъде обект на интерес с цел унищожение.

«В моя екземпляр, в края, като приложение, са добавени осем печатни страници от «Руски Архив», издание 1870 год., на които са препечатани първите страници от книжката на В. И. Дал «Разискване за еврейските убийства  на християнски деца и употребата на кръвта им», и, кроме того, предпослано к ним (страницам) предисловие П. И. Бартенев, о котором он упоминает выше. В. М. Остроглазов 1906 г. септември 15 ден».

«Тази книжка, — както пише в своя труд «Евреите в Русия» Ю. И. Хесен, Спб. 1906 г., на страница 406, — не се намира нито в Чертковската библиотека, нито в Санкт-Петербургската императорска Публична библиотека, според любезното съобщение на нейния библиотекар А. И. Браудо. Княз Голицин Н. Н. пише, че не му се е случвало да види записката на Дал. ("Употребяват ли евреите християнска кръв". Варшава, 1879, стр. 131.)»

Тая «най-рядка» книжка В. М. Остроглазов получил от П. И. Бартенев: «Тази книга е купена от Петър Иванович Бартенев, който ми я продаде след упоритите ми молби. Книгата е подарена на Бартенев от Дал. В. Остроглазов. 1906 г. - записал В. М. Остроглазов на първата страница,

П. И. Бартенев пише в своето предисловие:

«Разискване за еврейските убийства  на християнски деца и употребата на кръвта им. Препечатвайки на страниците на «Руски Архив» това интересно изследване, ... не можем да не обърнем внимание на читателите на обстоятелството, че то има не само историческо, но и съвременно значение. Не отдавна, в 1852 — 1853 год. в Саратов имаше дело заради убийства от евреи на две християнски момченца при обстоятелства, съвершенно сходни с тези, киото описва авторът на «Разискването». Никой не може да даде гаранции за това, че подобни дела няма да възникват и занапред.

Необявявани официално, но огласявани чрез народната мълва и от лицата, въвлечени в разследването на престъпленията, те оставят от себе си смътното впечатление на отвращение и ужас, подхранващи и укрепващи силните и без това народни предразсъдаци против евреите. Евреите, от своя страна, упорито отричат всички факти, разкрити чрез дела от подобен род, усилват това впечатление и в очите на народа се затвръждава убеждението като че ли те са съричастни на безумното злодейство на някой крайни фанатици».

«...Единствения път за прекратяването и предотвратяването на неизброизмите злини, произтичащи от подобни тайнствени задкулисни обвинения може да бъде само пълното и строго разясняване на фактите, даващи им повод. Чудовищната секта, която, смеем да се надяваме, замира в настоящо време..., във всяко отношение заслужава внимателното изучаване и най-точно описание. За огласяването на нейната история и особености най-вече са заинтересовани самите евреи. За тях е несравнено по-леко, отколкото за писатели-християни, да съберат нужния за това материал. Да се надяваме, че именно между евреите ще се намерят хора, които ще окажат на своите съплеменници тази важна услуга и заедно с тях ще открият новата поучителна глава в историята на човешките заблуди. Гласността отнема от злото фантастичните размери, предавани му от тайнствения полумрак, забулващ го до този момент, и, разбира се, придобивайки и в самата среда на еврейството енергичното противодействие на това учение, нямащо нищо общо с вярата...».

РАЗИСКВАНЕ ЗА УБИТИ ОТ ЕВРЕИ ХРИСТИЯНСКИ ДЕЦА И ИЗПОЛЗУВАНЕТО НА КРЪВТА ИМ

Напечатано по заповед на г. Министъра на вътрешните работи. 1844 г.

ВСТЪПЛЕНИЕ.

У всички народи, където живеят евреи, съществува от незапомнени времена поверие или предание, че те умъртвяват по мъчителен начин християнски деца, нуждаейки се за свои тайнствени обряди от невинна християнска кръв. Едва в ново време чувствата на човечеството започнали да се възмущават против подобно обвинение, че в Европа започнали решително да го отхвърлят, като безсмислена приказка и клевета. Обвинението, разбира се, е ужасно, но между другото - не е безпримерно в летописите за религиозното извергства: не само индийските идолопоклонници подлагат сами себе си и другите на ужасни мъчения, в очяквяну на бъдещи блага, — и не само между тях има секти, постоянно занимаващи се с убийство за спасение на души, — но и в Европа, между християните, възниква сектата на асесините, разпространявала се в течение на два или три века с инквизиционни огньове, и в самата Русия се появили в миналото столетие самоподпалващи се, тюкалицики и сократилицики: първите сами се подпалвали, цели села; вторите се убивали един друг, — за спасението на душите си.

Не само гласът на народа обвинява евреи в такова ужасно дело; самите те многократно са обвинявани в това пред съда. Много собствени признания не е имало, независимо от всички улики; но е имало и такива примери, когато са били изобличени и сами са се осъзнавали. Един подобен случай би бил, явно, достатъчен, за да се признае действителното съществувание на подобно злодейско зверство; но застъпниците-евреи казват: признанието е било изтръгнато насилствено и затова нищо не доказва. Да допуснем и това оправдание, и все пак, когато е говорено и писано по този повод в полза на обвиняемите, все пак остава едно обстоятелство, на което никога не е било обръщено нужното внимания, и което не само остава неразяснено, но даже почти получава качество и степен на полна улика; а именно: не подлежи на никакво съмнение, че от време на време се намират трупове на безследно-изчезнали момченца, в такъв обезобразен вид и с такива признаци на употребено насилие, които напълно се съгласуват с вида мъченическа смърт и този род убийство, в което обвиняват някои евреи; второ, произшествията стават изключително в такива само места, където живеят евреи; затова човек се пита но коквж жбстоятелство да се препишат възобновяващите се след време случаи на мъченическа смърт на младенци, обмислено, умишлено и продължително мъчени до смърт, джобовете обърнати, кожата силно протрита, синини от завързване, еврейско обрязване, езика, части от тялото и половите органи отрязани, цялото тяло надупчено, кожата одрана, тялото умито, по него няма кръв, нито по бельото, съблечено по времето на убийството и после отново облечено, ако обвинениата са несправедливи? Каква причина или повод може да се измисли за такова злодейско истязание на дете, ако това не е убийство по религиозни причини? Такова убийство не се извършва без цел, нито да се повтаря на различни места по различно време по един и същи начин!

Слабото, неудовлетворително разследване на следователите, разни еврейски хитрини и уловки, нагло и упорито мълчание, нерядко подкуп, увереността на голямата част от образованите хора, че обвиненията са гнусна клевета и, накрая, човеколюбието на угловните закони не само спасяват всеки път евреите-извършители от заслужено наказание, но те почти винаги са успявали да обвинят своите уличители в клевета, и дори успели да издействуват в 1817 г. Височайша заповед (от 28 февруари, обявена на 6 март), с която било забранено дори да се подозират евреите в подобни престъпления, а мнението, че се нуждаят от християнска кръв, било наречено предразсъдък.

ТАЛМУД

Пророк Валаам, призван да прокълне еврейскияого народ, се отказва от това и му въздава вдъхновена похвала, употребявайки няколко иносказания. Той казва, между другото:

«и кръвта на посечените ще изпие (Книга Числа, глава 23)» .

Смята се, че това е източникът за нечовешкия обряд. Тълкователите приемат този иносказателен текст в прекия му смисъл и обясняват, че кръвта на врага е християнската кръв - евреите считат за перви враг християнина, — и са длъжни да се наситят с кръвта му.

Талмудът, съставен от разни предания и допълнения в първия век на християнството, е надъхан с такава злоба против всички друговерци, и в особеност против християните, че няма злодеяние, което не би допускал против тях. Написан едва обяснимо на смесица от еврейски, халдейски, сирийски, партски, гръцки, латински и други езици, вавилонският Талмуд , завършен в V столетие, се състои от 36 тома в листи и съдържа неимоверно безсмислено, безобразно и безнравствено кълбо от умопобъркващи изродени мисли на фанатизъм. Езикът, на Талмуда не трябва да се нарича еврейски; това е особен талмудски език, най-трудният от всички живи и мъртви езици, дори от китайския. Написан е не само мистически, тайнствено и непонятно за непосветени, но е останал до сега недостъпен за нас и защото не е преведен, (освен няколко откъса), на нито един език. И още нещо: в печатните екземпляри на еврейски са направени пропуски, означени понякога с многоточие, скоби или с думата: виж, т. е. сети се, потърси смисъла. Венециянското издание на Талмуда от 1520 г., било пълно и съдържало много, макар и тъмни места, но явно отнасящи се за предмета, които впоследствии евреите попълняли - пропуските допълвали със записките или ги заучавали наизуст. В еврейската книга Сейдер-Ходайдойс са обяснени и причините за тези пропуски: там е казано, че честото преминаване на евреи към христианството в течение на времето от първите векове от появяването му, заставило равините да принемат и включат в Талмуда особено строги и жестоки мерки против назареите-последователи на Христос; постановленията, обаче, привлекли вниманието на правителството в IX век, последовало гонение на евреи почти в цяла Европа, затова тези места били частично изключени от Талмуда, а част - отнесени не към християните (гой), а към идолопоклонниците (акум), макар евреите в това отношение да не правят никакво различие и подразбират и тук, и там, даже преимуществено, християните. При папа Григорий действително е имало гонения на евреи почти в цяла Европа, и повод за това били неистовсите им злодеяния против християните, но нашия човеколюбив век приписва гоненията предимно само на верската нетърпимост и нетерпимостта на католицизма. Равините били принудени защищават гласно раскритите тайни и, въпреки огромните суми, употребени от тях за подкупи, трябвало до изключат от книгите си всичко, което се отнася за навреждане и поругаване на християните. Пълните талмуди, без поправките, потърсили убежище в полските владения, където евреите живеели по-свободно и надзорът бил слаб. Тук се скрили и по-суеверните, упорити фанатици, и по тези краища гнездят още оттогава, докато по другите места просвещението и надзора значително изменили европейските евреи и смегчили нравите им. Независимо от това, има много тълковни книги за равини, до 50 т., държани в голяма тайна, и съществуват между равините особени, "кабалистически науки", служещи за обяснение, по произвол, на тъмните места в Талмуда. Затова той е недостъпен даже за учените филолози, които свидетелстваг за това, че дали нещо го има или няма, не може да се останови. При евреите има и устни предания и учения, съхранявани в тайна, но научавани от време навреме от покръстили се евреи.

ОБЪРНАЛИ СЕ ЕВРЕИ И ПИСАТЕЛИ

Към числото на последните принадлежи, например, бившият равин, монахът Неофит, написал в 1803 г. на молдавски книгата «Опровержение на еврейската вяра»; евреите, както се говори, склонили господаря на Молдавия за много пари, да унищожи тази книга; въпреки това, преводът й на новогръцки език се появил в Яш в 1818 г. Там се говори между впрочем «за кръвта на християни, похищавана от евреи и нейното употребяване»; описвайки всички подробности на този чудовищен обряд, монах Неофит заключава: «Когато достигнах тринадесетгодишна възраст (пълнолетието при евреите), баща ми ми откри тайнството за кръвта, под заплахата на страшни проклятия, ако аз на някого, даже и на братята си, доверя тази тайна; ако след време имам деца, имам право да я доверя само на едно от тях, на най-надеждното, умното и твърдото във вярата. Я бях, и сега се намирам, в голяма опасност за разкриването на тази тайна; но, познавайки истинната вяра и обръщайки се към моя Спасител, на Него полагам моята надежда». Неофит обяснява:

«За обряда писаното в книгите е неясно, а и загадъчно; тайната не е известна на всички, а само на равините, хакамите и фарисеите, които се наричат между себе си хасиди. Те вярват, първо, че, убивайки християнин, правят угодно за Бога дело; второ, употребяват кръвта за магии, по суеверния обряд. В деня на сватбата равинът подава на новобрачните печено яйце, посипано вместо със сол, със засъхнала кръв, кръв на християнски мъченик». Обстоятелството е много показателно, защото в следствените дела по подозрение на евреи в убийства се е разкривало именно, че са топили хапки в кръв и са си ги делили помежду си. «Младите ядат яйцето, — продължава Неофит: — а равинът чете молитвата, в която им желае да лъжат християните и се хранят с плодовете на тяхния труд. Евреите, изувери, употребяват й кръв от убит християнин при обрязване, пускайки в чаша с вино капка кръв от обрязано дете и друга капка от християнски младенец». Евреите-фанатици употребянат кръв от убит християнин при обрязването, пускайки в чаша с вино капка кръв от обрязаното дете и друга - от христианския младенц». И това сведение е забележително, защото се повтаря в много и различни показания... например, по Велижското дело солдатката Максимова показала, че кръвта била нужна на евреите, по думите им, за еврейски рожденици; подобно показание направила и Фекла Селезнева, по едно друго, Минско дело, в 1833 г.

Неофит говори още, че евреите, когато ядат на Пасха безквасни хлебчета, бълвайки всякакви хули по християните, пекат один такъв хляб отделно, посипвайки го със засъхнала на прах христианска кръв; този ритуален хляб наричат ефикоимон. Това е подтвърдено от следствията по такива дела, а и в споменатото Велижско дело; там три християнки, работещи у евреи, дали показания, всяка поотделно, че сами месили тесто за този хляб, като сложили в тестото малко от придобитата от евреите християнска кръв. Всек, който е живял между евреи, знае, че те пекат един особен, свещен, хляб, не само отделно от другите и в друго време, нощем в навечерието на Пасхата, — но че при приготвянето на тайнствения хляб всички деца, жени и домочадието са изкарвани от стаята и вратата се заключва. Хасидите-евреи слагат в тестото на този хляб, ако могат да си доставят, християнска кръв. Забележката на някой от еврейските защитници, че ако това им е необходимо, не е нужно да посягат на убийство, а могат винаги да си доставят кръв по друг начин, не е основателно: тайнството на обряда изисква именно мъченическа християнска кръв от невинен младенц, а не кръв от болен, на когото е направено кръвопускане. Даже и в тези случаи, когато евреите действително се опитвали да се сдобият с кръвта, без да убиват чеовека, кръвопускането все  пак винаге се съпровождало с насилие, както се вижда от следните случаи: отрязавне края на езика селянина от Волин в 1833 г. и насилственото кръвопускане на девойчето в Луцк, в 1843 год.

Неофит твърди, че някои евреи се мажат с християнска кръв, за да се излекуват от разни недъзи; че при погребение такива употребяват и яйечна пудра с християнска кръв; на праздника Пурим, през февруари, в памет на Мардохей и Естер, фанатични евреи убиват християнин, вместо Аман, пекът триъгълни меденки с частици кръв от неговата и опръскват с нея. Пак тогава крадат, ако могат, християнски деца, държат ги затворени до Пасхата и извършват ужасното ритуално убийство, мъчат ги, както Христос бил мъчен, и предпочитат деца, вероятно, защото могат лесно да се сдобият с тях, а е и по-безопасно, и защото са невинни. Неофит признава, че баща му е съобщил тази тайна под клетва и заплаха да не я открива на никого, докато е жив, «но, — споделя той: — признавайки за свой отец Господ Иисус Христос, а църквата - за свята майка, обявявам сега цялата истина».

По показания на други обърнали се във вярата, евреите имат три начина за облегчаване на раждането при жените: мъжът застава до вратата и чете 54-а глава на пророк Исая; после данася петте книги на Моисей от синагогата; и, накрая, дават на родилката изсушена кръв. Много уверяват, че това е кръв от християнско дете, което се потвърждава от извадките от   еврейски книги, където се говори, че е позволено да се употребява в храна човешката кръв за наша полза (от недъзи), а и в делото в Минска губерния от 1833 г., Фекла Селезнева признала, че евреинът Сабуня я помолил да му достави кръв, макар и няколко капки, от момиче за родилка.

Друга причина: Спасителят казал на учениците си: «Това е тялото Мое и кръвта Моя», на което се основава у нас причастието на светите тайни, като тялото и кръвта на Христа. За поругание на това свято действие, евреите от фанатичната секта на хасидите смесва християнска кръв на мъченик в своите хлебчета, и казват: така ще ядем тялото и кръвта им, както е заповядал и пророк Валаам . Много писатели от изминалите две столетия са писали по този въпрос и положително са изобличавали с това евреите в мученическо убиване на христиански младенци и употребяването на кръвта им.

Повече от тридесет писатели са говорили по този предмет в различни времена и свидетелствуват с множество примери, по различно време и в различни държави, разглеждат тайното учение на евреите, смисъла и значението на тоя безчовеченобряд и доказват неговото действително съществование. Бренц, например, сам покръстен евреин, говори съвсем ясно, че зверския обряд съществува, но се дэржи в голяма тайна, даже между евреите.

В издадената от Пикулски в 1760 год. в Лемберг книга за евреите (Ziosc Zydowska) става дума, че в 15-тия ден на месец Шайват старейшината прави сметка, колко събрани пари има в синагогата от християнската кръв, за която всеки евреин, от тринадесетгодишната си възраст, внася; после се наемат специални евреи, които да хванат при случай дете, което държат в погреб, хранят го 40 дни добре и го предават на мъченическа смърт. В това време се стараят да доставят частици от Св. Тайни (Hostye Konsecrowana), за да се поругаят над тях с особен ритуал. Това подтвърждава до известна степен Велижското и други уголовни производства: в первото е видно от перехваченной преписки на задържаните евреи, че те напомнят каким-то выборным о их обязаности стараться и ходатайстват по сему дело; и тук е видно, че евреите са подкупили, между другото, жената, за да открадне за тях от църквата антиминси, не е глътнала нафората по време на причастието Св. Тайни, изплюла я в кърпа и им я занесла. Подобни случаи се срещат нееднократно у византийските историци, и то се подтверждава от бившия равин Серафинович в Брест в началото на миналия век, който се покръстил и описал впоследствие злодеянията на евреите. Той говори, между впрочем, че сам е купувал от светотатни христиани за споменатото поругание на Светите Тайни.

Серафинович разказва за протичането на този гнусен безчовечен обряд не само като свидетел, но и като действуващо лице; той казва именно: «едно дете заповядах да завържат към кръста, и то дълго живя; другото заповядат да приковат с гвоздеи, и то бързо умря». Той говори още, че младенеца търкалят предварително в бъчва, — обстоятелство, подтвърждаващо се във всички почти уголовни дела, а също че за заколването му се държи особен нож със златна ръкохватка и сребърен съд, а в делото за Велижското произшествие се говори за нож сребърна изработка, който даже бил намерен, макар преназначението му да не е било с положително изяснено; Серафинович уверява, че в еврейската книга Гулен се говори за тази бъчва; и че равинът изговаря при това действие: «проливаме кръвта на всяко незаконородено, както вече сме проляли кръвта на Бога им, така също и на незаконороденото». В пълните екземпляри на книгите на Талмуда Сенхедрин, по уверение на Серафинович, в глава 7 е казано: «децата на християните суть незаконородени, а писанието повелява да се мъчат и убиват незаконородените». В Талмуда мъртвите християни са наречени падалю, дохлими и вследствие на това не следва да бъдат погребвани; Пикулски изтъква именно, че измъчваното дете не го погребват, а захвърлят някъде, или го хвърлят във вода: между това почти всчки подобни злодейства действително си приличат, тъй като телата на децата били случайно намирани или в поле, в гора, или плуващи по вода; и ако евреите не са длъжни по обряда просто да изхвърлят трупа на мъченика, то е трудно да се разбере, защо не се стараят да скрият трупа, та да не се навира в очите на първия минувач.

В книгата Сенхедрин, гл. 6 и 7, е казано: «Ако детето ти е благоразположено към християните, убий го; убийство на християнин е богоугодно дело. Ако евреин убие евреин, да се накаже със смърт; ако убие християнин, не подлежи на наказание. Ако християнин принесе на Бога в жертва детето си, има голяма заслуга». Последното евреите тълкуват така: евреите са длъжни да принасят в жертва децата на християните. Но главното тълкование на гнусния обряд, според Пикулски, е че, убивайки ги, убиват в тях Христос и че ожесточението им против християните може да се насити само с християнска кръвь. Отрокът не трябва да е на повече от тринадесет години, и да бъде момче, защото Иисус Христос бил мъж.

В 1759 г. в Лвов талмудистите, в спора си с евреите, не признаващи Талмуда, решили, че който вярва в Талмуда, той вярва и в употребяването на кръв от християнин; Яинудим - червено вино и Яин-едим — християнско вино пишат по еврейски с еднакви букви, затова твърдят, че става дума не за вино, а за христианска кръв.

В книгата Басни Талмудови, напечатана първо на полски език в Краков, а след това, в 1794 год., на руски език в Почаевския манастир, също се потвърждава, че в месец несен (април) евреите разпъват и мъчат християнски младенец, ако могат да си го доставят, и че за това. се споменава в книгите от Талмуда Зихфелеф, Хохмес и Наискобес, макар смисълът да е скрит и тъмен. Съчинителят говори, че на евреите им е нужна кръвта на такъв младенц: 1) за магия срещу християните; 2) за сватбения обряд; 3) за обреда при погребение; 4) за опресноков или мацы; 5) за успешен оборот в търговията; 6) за праздника Аман, когато равините слагат тази кръв в брашно. Айзенменгер прибавя - за спиране на кръвотечение при обрязването; за полово възбуждане, за женски болести и накрая, въобще за жертвеното примирение с Бога.

По-горе бе обяснено - защо Талмудът все още съставлява недостъпна за нас тайна, обяснено бе, че всички по-стари екземпляри от него са непълни и смисълът на опасните места е затъмнен с намерение изключително хитро и загадъчно, така например, че понякога, по известно само на един посветен в тайнството кабалистическо правило, четат не тези думи, които са написани, макар да има смисъл в тях, а се представят буквите, и тогава излиза съвсем друго; в други места са вмъкнати думи, на които всяка буква означава цяла дума, и следователно, мнимата дума съдържа в себе си цяло изречение. Каквато й клетва да бъде заставен талмудист да даде пред християнин, отнасяща се до християнин, тя при всички случаи е невалидна и никога не би обвързала нито един талмудист. Всичко, казано в Стария Завет за хората, човека и човечеството евреите отнасят към себе си и изключително само за себе си, защото само те били хора, а другите народи - скотове или животни. Ето няколко примера от Талмуда, дадени от покръстения евреин Поздерски по повод Велижското дело: «Вие, евреи, сте хора, а не прочие народите на света» (Талмуд, кн. Бове-мецие, разд. 9). Затова Талмудът разрешава всяка обида, насилие и кражба на евреина от друговереца: «От ближния не отнемай нищо, както гласи заповедта; но ближния твой е евреинът, а не прочие народите на света». (Талмуд, кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59). Така Талмудът тълкува Стария Завет от началото до края и навсякъде прави това различие, назовавайки човек и ближен евреина, израилтянина, но никога - друговереца.

«Благослови покойника, ако видиш гроб на евреин, и проклинай умрелия от друг народ и говори: обезчестената ви майка, се черви, че ви е родила и т.н.». (Талмуд, кн. Брохес, разд. 9, лист 58).

«Ако някой каже, че Бог е приел човешка плът, той е лъжец (епикойрес) и достоен за смърт; затова срещу такъв човек на евреина му е позволено да свидетелствова с лъжа». (Талмуд, кн. Сенхедрин).

«Иноверец, убил иноверец, е равно на евреин, убил евреин — наказва се със смърт; но евреин, убил иноверец, не подлежи на наказание». (Кн. Сенхедрин, разд. 7, лист 59).

«Ако иноверец чете Талмуд, той е достоен за смърт, защото в Стария Завет е казано: «Моисей ни даде закона; т. е. дал е на нас, но не на народите». (Пак там ). Но Моисей забранява употребяване в храната на кръв. На което те отговарят: по учението на Талмуда и равините, военната служба и болестите освобождават от закона въобще и от забраните на вид храна; а Талмуда именно разрешава, в известни случаи, употребата в смеси с ястие на кръв от риба или човек (Талмуд, кн. ИореДео, разд. 66, лист 53): «кръв скотска, зверина и птичя забранява се; рибя кръв не е забранена, ако може с положителност да се докаже, че е действително рибешка».

Човешката кръв е забранена също поради вида си, защото не може да се различи от животинската; от устата ти кръв можеш да глътнеш.

Въобще, рибната и човешка кръв, както по закон не се забранява, във всяка смес с ястия се разрешава. В книгата Сулхан Орух, стр. 42, ст. 67, е казано ясно: «кръвта на скота и звяра да се употребява небива, а кръв от човек, за наша полза, може». Евреите уверяват, че това се отнася до болести, където кръвта се употребява от древността, като лекарство; но в тълкуванието на приведеното място се казва: «Християните отдавна са предупредени, но ние не трябва да се въздържаме от кръв, защото, така пише в книгата Тойсвюс». На стр. .119, стр. 193: «не дружи с християнин там, където на тебе не е удобно... за да не узнаят за проливането на кръв». Ето пример за пропуснато в Талмуда с многоточие, повече от подозрително.

Подофицер Савицки, покръстен евреин, дава показания по случая в Гродненска губерния в 1816 год., че евреите действително употребяват християнска кръв и за това истезават невинни деца, които ледно могат да бъдат доставени. Твърди, че обряда се извършва в средата на април, за Пасхата; на всеки евреин, успял да достави младенец, се опрощавали греховете; за изтезанията, разпятието и останалото по обряда имало подробни правила, и всичко трябвало да се изпълни в синагога; но ако има опасност, че нещата ще се разчуят, разрешено било да се убие християнина, където и както може, без съблюдаване на правилата; затова и бъчвата, в която трябвало да се търкаля жертвата, за да се извлече подкожната кръв, в по-ново време е отменена — и именно така направил бившият равин Илия в Вилн, хасид. Савицки казва още, че по време на изтезанията евреите четяли молитвата от книгата Мангохим : «радвайте се и веселете се, да се извлече тази кръв в памет вечна, не като тоя отрок, но като падналия Кудра (Спасителя)». После следвала молитвата от книгата Сейдер на Олейн: «Християните се покланят на кумири, камъни или дървета, изобразявайки на тях Христос, но не получават от Него никаква помощ. Да изчезне името Му и да погинат вярвящите в Него, като трева изсъхнала и като восък стопен». Въпросният хасид е писал за тази много рядка и държана в голяма тайна книга Цивуй.

Редник Фьодоров от Финляндския полк, покръстен евреин, както и покръстения евреин Гружински, в своите показания по Велижското дело през 1830 г., също твърдят това. Фьодоров знаел от баща си, че сам е употребявал мъченическа християнска кръв в безквасни хлебчета на Пасхата.

Грудински казал, че в тайната книга Рамбам (Гандома церихен дмей Акум селмйцвес) обрядът е описан в подробности; че е чел книгата и че на екземпляра му имало нарисувани, във вид на арматура или винетки, всички принадлежности, необходими за извършването му; че затова се държат в синагогата желязна корона, две железни копия, нож за обрезване, полукръгло длето за раните в устата на младенца; бъчва, за извличането на подкожната кръв, и описва точно вида и особеното й устройство. Терентиева и Грудински съобщават, че обрядът може да се променя, тъй като е  трудно да се намират младенци - използвали се и момичета. Грудински обяснил, че момичетата трябвало да търкалят в друга бъчва, поради особеното устройство; а Терентиева, сама съучастничка в няколко подобни злодейства, разкрила, че евреите предварително изрязали ноктите и зърната на гърдите на момичето, а на момченцето извършили еврейско обрязване, но момичето търкаляли в друга бъчва. Грудински съобщава и за едно много важно обстоятелстов: за въспоменание на предателството на Юда Искариотски жертвата трябва да се купи от християнин за 30 сребърника; но в случай на невъзможност може да се похищават и после да се предават на християните под някакъв предлого, макар в различно време и в други ръце, 30 монети. (Така по Минското дело в 1833 г., Фекла Селезнева е казала, че евреинът Орко Сабуня й обещал 30 пари за християнско дете; Никулски (Zlosc Zydowska, 1760, Лемберг) говори, че евреите внесли за кръвта и за младенца по две злоти, или 30 копейки от сребро; Серафинович сам признава, че платил по 30 червони, и т.н.

Грудински обяснява: Спасителят, според евреите, не бил син Божий, а човек, и творил чудеса с черна магия. Така превърнал израилтяните в стадо свини, удавил ги в езерото; затова християните ядат свини, въпреки, че знаели, че това е преобърната израелска кръв; а евреите, на които Бог заповядал да разпънат и мъчат Христос, повтарят това сега над последователите Му, утолявайки жаждата си за мъст с тяхната кръв и предавайки техните младенци на заколение, вместо пасхални агънца.

Абатът Киарини напечатал в Париж в 1830 г. своето съчение за еврейството и го посветил на Императора. Той безпристрастио разглежда учението на евреите, доказва, че всички правила на Талмуда съдържат разрушително учение, не признаващо нито друго общество, освен еврейското, нито даже самото човечество или човека, освен еврейството и евреите, разобличава тяхната лъжемъдрост, злобния фанатизъм и нетърпимост в тайното учение; написва го с високата и благородна цел: да покаже начин и средства да се извади нещастния еврейски народ от гибелното му положение. С християнско смирение той говори:

«Може би, по този начин се възобновява спомена за богоубийството, извършено от прародителите им, или кръвта на младенците се употребява заради самата жестокост, а, вероятно, и едното, и другото. Раймонд Мартин твърди, че обичаят се основава на изречения от Талмуда.

В министерството на вътрешните работи има записка от еврейската книга Ец-Хаим дървото на живота), писана в XVII век от равина Хаим Витал, живял в Полша. Преводачът обявил писмено, че обичая да се истезават християнски деца, според него, действително съществува.

Ето превода:

«Всяко животно съхранява посредством живота известна частица святост от Всевишния».

«Човек, който и да е, съхранява тази святост в живота по-вече, отколкото животното».

«Когато заколим животно, от него отлита сятката на живота заедно с известна частица святост и се обръща в полза за тоя, който го изяжда; но понеже жизнената сянка от животното още не съвсем си е отишла, то съхраняващата се в нея известна частица святост ни забраняват да употребяваме. в храна. Така е казано в св. писание и за човека, кн. Числа, гл. 14, ст. 9.

«От всичко това ние заключваме, че убиването и пиенето на кръвта на гоя (неверника) умножава светостта на Израел и евреите».

Ето какво е написано в книгата Ец-Хаим; а след такова заразително и неоспоримо доказателство в съществуванието между евреите на такъв обряд може да се твърди, че евреите в голямата си част не го следват, но да се отрича самото съществование от тях е невозможно.

 

СТАРИ СЛУЧАИ НА ЗВЕРСКИ УБИЙСТВА ОТ ЕВРЕИ

Още в първите векове на християнството евреите носели по улиците изображение на Аман на кръст в поругание на християите и нееднократно убивали, от злоба християни (Църк. Ист. Шрек, т. VII), и че в полските и литовски закони 1529 г. е имало особен закон: «При обвинение на евреи в убийство на християнско дете са нужни трима свидетели от християните; а който не докаже обвинението, сам подлежи на наказание». (Чацки, За литовск. и полск. закони, т. I, за привилегиите на евреите). После:

В IV столетиe

1) При кесаря Константин евреите били изгонени от няколко провинции за това, че са разпънали на кръст християнско дете в Страстния петък.

В V столетие

2) В изложение на император Феодосий се забранява на евреите да празнуват за възпоменание своето поругаване над подобие на кръст, който се изгарял тържествено от тях; Феодосий забранил да се строят синагоги в уединени места, като предупреждение за разни, нееднократно случвали се, извращения; но евреите, незвисимо от това, разпъвали тайно християнски младенци, и няколко души от тях били осъдени за такива деяния, какъвто е случаят в 419 год., в Сирия, между Антиохия и Халкидон, в Пиместар (Eisenmenger. Т. II. р. 220).

В VII столетие

3) При царуванито на Фока, евреите били изгонени от Антиохия за това, че умъртвили, по зверски начин, епископ Анастасий и убили много християни.

В XI столетие

4) В 1067 год. в Прага (в Бохемия) шест евреи, хвърлили в реката за това, че източили от тригодишно дете кръвта и я преляли на други, евреи, в Тревиз (Мосцкий, гл. 25).

5) В киевските пещери почиват мощите на преподобния Евстратий, чиято памет се почита на 28 март. В житието му се говори, че светецът бил киевчанин, взет в плен при нашествието на хан Боняк в 1096 г., продаден в Корсун на евреин, който го подложил на разни мъчения и накрая, на праздника им Пасха го разпънали на кръст, а после го хвърлили в морето. Руски християни извадили тялото му и го закарали в Киев (печ. Пат. л. 169).

6) Между Кобленц и Бинген, на Рейн, се пазят мощите на дете, измъчено до смърт в XI век от евреи; местните католици го почитат като светец.

В XII столетие

7) В 1172 год., в Блуа, Франция, евреите разпънали дете, положили трупа в торба и го хвърлили в река Лоара (Centur, Magdeb. XII, Cap. XIV).

8) Същото се случило там в 1177 год., в същия ден на Пасха, и няколко евреи били изгорени на клада зарад това си деяние. (Също и в Шлешек, гл. 9.)

9) В 1179 год. в Германия били осъдени евреи, за разпънато на кръст дете (Дубравиус, КН. 18).

10) В 1146 год. в Норвич ( Англии) евреи били осъдени за распятието на младенеца Вилхелм в Страстния петък. Случаят е описан с всички подробности (Винценци, кн. 27).

11) В Брай (Франция) евреи с подкуп получили позволение да накажат християнин, под предлог, че е разбойник и убиец; надянали му желязна корона, секли му крайниците и го разпънали. (Пак там.)

12) Писателите Гегин и Наудер свидетелствуватс общи думи, че парижските евреи в XII век похищавали по Пасха младенци и ги убивали по мъчителен начин.

13) В Глостър при Хенрих II разпънали християнско дете по Пасха. (Пак там, гл. XI, XIV.)

14) В 1179 г. в Прага (в Богемия) осъдили много евреи за измъчване и разпъване на дете. (Хагел, лист 304.)

15) Близо до Орлеан (Франция), в 1175 г. съдили няколко равина за умъртвяване на дете, което хвърлили после във водата. В 1180 г. били изгонени евреи за такива злодейства от Франция. (Твер кн. 4.)

16) Пак тогава в Аугсбург (Германия), по същите причини изгонили всички евреи.

17) В 1183 г. евреи, осъдени за подобно злодеяние, извършено в Великия петък, си признали престъплението, а също и това, че са задължени да го правят заради своята вяра. (Винценциус, кн. 29, гл. 25.)

В XIII столетие

18) В 1288 г. в Бехарац (в Германия) евреите измъчвали дете, за да му вземат кръвта. (Шлешек, гл. 9).
19) В 1228 г. евреи в Аугсбург разпънали дете. (Пак там).
20) В 1234 г. в Норуич евреи похитили дете, държали го на тайно мястоняколко месеца, до Пасхата, — но не успяли да извършат злодейството си; детето намерили, а тях осъдили.
21) В 1250 г. в Арагония евреи разпънали по Пасха своето седемгодишно дете. (Eisenm. Т. II. р. 220).
22) В 1255 г. в Линколн (Англия) евреи похитили осемгодишно отроче, пребили го с бичове, увенчали го с трънен венец и го разпънали на кръст. Майката намерила трупа; евреи изобличили и те си признали; един от тяхна место разкъсали с коне, а деветнадесет отвели в Лондон и ги осъдили.
23) В 1257 году в Лондон евреи принесли в жертва на Пасха християнско дете (Eisenm. Т. II, р. 220).
24) В село Торхан (в Германия) в 1261 г. евреи източили от седемгодишно момиченце кръв от всички вени, а трупа хвърлили в реката, където го намерили рибари. Евреите хванали и наказали, някои обесили. (Шлешек, гл. 9).
25) В 1282 г. жена продала на евреи откраднато дете, те го мъчили, нарязали цялото му тяло. Когато жената искала да им продаде още едно, я хванали, тя си признала, показала мястото, където първото дете било изхвърлено: по този повод в Мюнхен се вдигнали на въстание, в което убили много евреи. (Eisenm. Т. II, Р. 220).
26) В 1287 г. - в Берн (Швейцария) няколко били убити заради убийство на християнско дете, а друга част изгонили. (Книга за уголовно съдопроизводство на евреи).
27) В 1295 г. евреи втори път изгонили от цяла Франция за подобни престъпления.