Посвещавам темата на дедите на бежанците през последните няколко века - от Вардарска и Егейска Македония и на нашите деди - дали живота си, за да я видят Българска отново, сред които и един от моите далечни предци - Симон Рашайков, загинал в неравен бой с турския аскер, по време на Илинденско - преображенското въстание, на когото историята е отдала също тъй малко от заслуженото.


ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов
Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

 

Април, 1913 г.



ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ - ШОФЬОРЪТ дата: 09 Октомври 2010 г. , автор: Владимир Панков

Неговият живот преминава под знамението - убийството на югославския крал в Марсилия...

Владо Черноземски (1897-1934)
Най-известната акция, с която се свързва името му е атентата срещу сръбския крал Александър извършен по заръка на ВМРО в Марсилия на 9 октомври 1934 г.
 
Владо Черноземски или както още е известен Владо Шофьора е една от легендарните личности в историята на ВМРО. Известен е още с имената Владо Димитров Черноземски, Владимир Георгиев Черноземски и др. Дълго време никой не знае истинското му име, мястото и годината на раждането му. Всъщност не всички, истината знаят водачите на ВМРО в онова време Тодор Александров и Иван Михайлов. Официалната версия, която дълго време се разпространява е, че той е от с. Патрик, Щипско. Полицейските архиви в Царство България обаче разкриват друго. Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За бойните си другари и за историята той остава Владо Черноземски.
Основното си образование Владо получава в родното си село Каменица. Майка му Риса Балтаджиева умира, когато той е на 14 години и младежът е принуден с тежки земеделски труд да помага на баща си в изхранването на семейството и по-по малките си брат и две сестри.
Участва в Първата световна война като служи в инженерните войски. Явно там усвоява някои технически умения и се научава да кара автомобил, защото когато се уволнява от казармата си намира работа като шофьор на камион, което е добра за времето си работа. Оттогава е познат също и като Владо шофьора. Друга професия, която упражнява след това е часовникар.
Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев – Бърльо, а по-късно (през 1923-1924) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия. Едно от най-тежките сражения става през 1923 г. при с. Люботен, Щипско, в което сърбите дават 30 души убити и още толкова ранени. Като четник Владо Черноземски се отличава като изключително смел борец и превъзходен стрелец. Много често влизал съвсем спокойно в гр. Щип, преоблечен в селски дрехи, за да изпълни някоя поставена му задача.
През 1924 г. Тодор Александров го вика в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става особено много близък с Иван Михайлов.
Готовността за саможертва в името на каузата при Владо Черноземски граничи с фанатизъм. През 1927 г. той предлага на ЦК на ВМРО да се опаше с бомби и да се взриви в сградата на Обществото на народите в Женева в знак на протест за това, че международните институции не предприемат нищо в защита на българското население в Македония, подложено на геноцид от Сърбия и Гърция, въпреки че светът вече разполага с хиляди неоспорими доказателства за това.
След 1928 г. ВМРО и хърватските борци за независимост обединяват усилията си в общата борба срещу великосръбския хегемонизъм на Балканите. На 20 април 1929 г. на официално посещение в България на гости на ВМРО са водачите на хърватската съпротива д-р Антге Павелич и Густав Перчец. При това посещение се сключва споразумение между двете организации за съвместна борба за извоюването на независимост за Македония и Хърватия. След започването на въоръжената борба от страна на хърватите ВМРО изпраща някои от най-добрите си бойни инструктори да обучават хърватските революционери в лагера им в Янка пуста в Унгария.
На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски. От това време запазени са няколко негови снимки с Евгени Кватерник и други хърватски военни ръководители. Най-голямата обща акция между ВМРО и хърватските революционери е атентата срещу сръбския крал Александър извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят Владо Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята.
При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20. По-нататък ето какво разказват очевидци на събитието. Шофьорът на кралския автомобил си спомня: “Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше “Да живее краля!”. В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер.” Генерал Жорж, който стои на седалката до краля довършва разказа: “С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен.” Куршумите, предназначени за крал Александър са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой. Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.
Светът посреща вестта за смъртта на сръбския крал с раздвоени чувства. Властите Белград са попарени. Съюзниците на Сърбия настръхват и осъждат атентата. Всички подтиснати народи в Югославия – българи, хървати, словенци, албанци и немци, ликуват. Хърватският вестник “Независима Хърватска държава” в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише: “Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала...” В. “Хърватски лист” излиза с уводна статия “Хървати, тиранинът е мъртъв”. Свободната европейска е американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това. Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал пише: “За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга... Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм.” В. “Ню Йорк Поуст” от 10 октомври 1934 г. в уводната си статия пише: “Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийството отвори пътя му към трона, убийството го премахна от него... Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочие.” Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. “Индианаполис стар”, след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония: “Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд.”, посочва истинските виновници за проблемите на Балканите: “Отговорността за убийството на крал Александър не лежи върху самите конспиратори. Окончателната отговорност лежи върху държавниците в Европа, които последователно отказаха да чуят апелите на подтиснатите малцинства на Балканите и други места в Европа.”
Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение н всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски.
Всъщност Владо Черноземски умира така, както той самият е пожелал в едно стихотворение “Копнежът на революционера”, което той написва и посвещава на Иван Михайлов през януари 1924 г. Последният куплет завършва така:
 
Живот, о, дай ми ти на мълния крилата,
И порива свещен на ястреб устремен,
Да срещна аз в набег врагът-тиранин,
Да смажа неговата мощ!

Статията е взета от freemacedonia.net
Македоно - български преглед "Вардар"


Песен за Владо Черноземски

Какво е чудо, чудо станало
во града Марселия.
Там са навлезли автономисти
и братя усташи.
Тръгнал ми кралят со парахода
от града Дубровник,
и ми зацепил по море широко
за града Марселия.
Там го посрещнал министер
Барту со генералите.
Те се собрали союз да прават
против Македония.
Народ се сбира, тълпа голема
и вика: “Живио!“ А от тълпата
глас се провиква:
“Смърт на тиранина!“
Това ми беше Владо Черноземски
от Македония.
Той се затича към автомобила
со пистолет в ръка.
Крал Александър
подло се моли
и на Владо говори:
“Аман бре, Владо,
не мой бре, Владо,
мене да ме убиваш!“
Владо на краля гордо отговаря:
“Чуй бре, тиранино,
мене ме изпрати
Ванчо Михайлов
да изпълна присъдата.
Я стани, стани,
шумадийско куче,
тебе ке те утепам.“
Пистолетьт гръмна,
кралот се обърна
Да живее Македония!
Нека се знае, знае и помни
по цела Европа, че македонец
робство не търпи.
Смърт на тираните!


Скъпи наши братя от поробена Македония!
Не се срамувайте от своите истински корени, минало и произход и не се страхувайте да ги изречете на глас!
Безродниците и майкопродавци, няма какво да ви сторят, а да ви избият като преди, вече не смеят, тъй като днес сме във века на масовата информация и информационни технологии!
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)

ОСМЕЛЕТЕ СЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ, както това направиха нашите, също тъй подтискани десетилетия и дори векове братя от Волжска България!
Осмелете се на това преброяване в геноцидната БЮРМ и заявете своето истинско съзнание!
НИЕ СМЕ БЕЗСМЪРТЕН НАРОД!
Момента настъпи!
БЮРМ В ПЪКЪЛА!
Да живее Обединена в своите реални граници България - от 1878 и 1941!

- Каква си ти?Макар че не подкрепям тероризма и терористичните действия, в случая имаме подвиг в името на свободатаи достойнството на македонския народ.
Хубаво е,че сте поместили известното стихотворение на народния поет Иван Вазов "Па ща си ти" /Каква си ти?/

Ето коя съм, ето каква съм. Отговаря Владо Черноземски в Марсилия, директно на крал Александър. Пред очите на целия свят.

"Когато правото се превърне в безправие - съпротивата е задължителна!"
Мисля, че го беше казал Апостола на Свободата или друг наш национал - революционер, но някой от западните си го беше присвоил.
Тероризъм било, както и това на палестинските атентатори - самоубийци и на японските камикадзета.
А да нахлуваш в чужди страни, да биеш собствения си народ - бидейки овластен, да избиваш цивилно население и разпаряш коремите на бременни жени, да изтезаваш вързани хора и да им чупиш костите, да палиш цели села и градове и да оставяш коренното население на една земя без покрив, да убиваш и изтезаваш деца, какво е?!
Не е тероризъм или дори нещо още по - страшно?
Не е престъпление?!
Не, това е тероризъм и престъпление срещу човечеството, само че облечено във власт и оправдано от позицията на силата, а в такъв случай може да се отговори само с контрасила и контратерор!
Отмъщението или законната самозащита е напълно оправдана и обяснима, а когато нападащата страна не подбира средствата и ти не трябва да ги подбираш!
Защо партизаните срещу Хитлер например, в страните в които той е окупатор, днес никой не ги нарича "терористи", макар и те да не са подбирали средствата на съпротива, а нашите национал - революционери и палестинците ги наричат?
Хитлер не е гонил никой от домовете му, съзнателно и не е променял насилствено на никой идентичността...
Само че убийствата и изтезанията на германски военнопленници и цивилни, са оправдани днес с подтисната национална чест и достойнство от окупатора, в случая германците...
Само че ние и германците, сме били "агресори" без основание и

подтисната национална чест, че и геноцид над нашите и техни братя в съседство...
Палестинците също са едва ли не днес, те "натрапници" и "терористи", а не ционистите - христоубийци и богоборци.
Такива са били разсъжденията и пропагандата на "силните на деня", които и днес са същите и в онзи момент.
Не мислете, че те са се променили с нещо, просто ние се променихме.
За тях, за вековните врагове на нашия народ и нация, за вековните врагове на Българщината, Черноземски е "терорист", защото частично е попречил на плановете им, които пет века не успяха да реализират, а днес май вече жънат сериозни успехи у нас и в Македония, благодарение на наши предатели!
За нас Черноземски е НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ И МЪЧЕНИК НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКИ СПРАВЕДЛИВА КАУЗА В МАКЕДОНИЯ!
Такъв е и ще бъде за всеки истински българин, докато ни има!