Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
08.10.2011 03:39 -
Руската революция – 1917 г. ГЛАВА VI от книгата на Уилиям Гай Кар
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.10.2011 13:16
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 08.10.2011 13:16
Автор: grigorsimov
Януари 1910 г. 19 ръководители на световното революционно движение се срещнали в Лондон. Това събрание е известно като "Януарският пленум на Централния Комитет”. Обсъждали се различните средства за постигане на по-голямо единство. Към Ленин пак се обърнали с молба, да се откаже от независимата си финансова политика. Той отговорил, като изгорил последните петстотинрублови банкноти, останали от ограбването на Тифлиската банка. Ленин бил убеден, че полицията лесно ще залови евентуалните ползватели на тези банкноти.
На пленума било решено да се направи от вестника "Социал-Демократ” официален печатен орган на партията. Болшевиките назначили Ленин и Зиновиев, а меншевиките Мартов и Дан, за главни редактори. Каменев бил назначен за помощник на Троцки за издавнето на "Виенска Правда”.
Пленумът обсъдил също и, към каква тактика да се придържа световното революционнп движение. Делегатите проучили въпроса за възможните последствия от планираните убийства. Била определена политиката на партията, и Централният комитет получил заповед да подготви ложи на "Великият Изток”. Членовете трябвало да започнат активна пропаганда на революционната и атеистичната идеологии.
Линята на партията се заключвала в обединяване на всички революционни групиривки, с цел – възбуждане на война между всичките големи капиталистически страни. Под въздействието на страшните лишения, данъчния гнет и всевъзможните нещастия, работническата класа, в мнозинството си, благоприятно ще отреагира на революцията, която ще сложи край на войната. И когато всички държави станат съветски, тайните сили ще могат да създадат Тоталитарна Диктатура и вече ще може да не крият истинското си лице.
Възможно е на Ленин да са били известни тайните замисли и амбиции на илюминатите, които насочвали революционното движение, съгласно своите цели.
Ръководителите-революционери трябвало да организират във всички страни подмолни организации за подготвяне завземането на политическата и икономичеса власт в страните.
Международните банкери разпростирали своите мрежи по целия свят. Вече писахме, че Ленин станал активен в революционните кръгове 1894 г. Именно тогава той установил връзки с международните банкери, понеже те се съмнявали в способностите на революционните партии да консолидират постигнатите победи. Спомняйки си неговите изявления, трябва да проанализираме революционните събития, от 1895 до 1917 г.
– Австрийската императрица Елисавета била убита 1898 г. Кралят на Италия Умберто загинал 1900 г. Президентът МакКинли 1901г. Великият Княз Сергей Александрович е убит 1905 г. Кралят и наследникът му в Португалия са убити 1908 г.
Като доказателство за отговорността на илюминатите, действащи чрез масоните и ложите на Великия Изток, за тези политически убийства, ще приведем следните факти: Ръководителите на световното революционно движение, събрали се в Женева, решили че трябва да свалят португалския крал Карлос, за да установят в тази страна Република. Те издали съответната заповед 1907 г. През декември, същата година, Махалхаес Лима, Великият Магистър на Великият Изток в Португалия, пристигнал в Париж, където чел доклад в масонските ложи, на тема:
"Португалия: разрушаването на монархията и нуждата от републиканска форма на управление”.
Неколко седмици след това, крал Карлос и синът му били убити. Европейските масони се хвалели с този успех. Фюрнемон, Великият Оратор на Великия Изток, на Белгия, заявил на 12 февруари 1911 г.:
"Помните ли какво дълбоко чувство на гордост изпитахме всички ние, когато ни съобщиха за португалската революция? За неколко часа бил свален тронът, народът ликувал и републиката била провъзгласена. За непосветения това беше като мълния от ясно небе, но ние, братя, ние разбрахме. Ние знаехме колко забележителна е организацията на нашите португалски братя, каква е ревността им и неуморният им труд. На нас бе известна тайната на това тържествено събитие”. (Извадки от бюлетина на Великия Изток, на Белгия, 5910, с. 92.)
Ръководителите на Световното революционно движение и висшите чинове на европейското масонство се събрали в Швейцария 1912 г. По време на това събрание било взето решението за убийството на Ерцхерцога Франц Фердинанд, за да провокират световна война. Точната дата на това убийство не била определена, понеже заговорниците считали, че още не било настанало благоприятното време, това събитие да предизвика максимум политически последствия.
На 5 септември 1912 г. списанието "Международен преглед на тайните общества” издавано от Монсеньор Жуен, публикувало на стр. 787-788 следната информация:
"Вероятно ще дойде време, когато ще стане ясно изявлението на висшия швейцарски масон, относно наследника на Австрийския престол: "Ерцхерцогът е забележителен човек. Колко жалко, че е осъден. Той ще свърши на подстъпите към престола”.
Тези думи били огласени по времето на съда над убийците на наследника, на австро-унгарския престол и съпругата му.
На 28 чни 1914 г. Злодеянието извършено в Сараево било искрата, разпалила пожара на Първата световна война. Стенографските записки на Фарос, направени от него по време на военния трибунал, най-добре от всичко осветляват това събития. Те са точни доказателства, че Международните банкери са манипулирали с ложите на Великия Изток, за обявяването на Първата световна война, използвайки същите методи, както и 1787 – 1789 г. за раздухването на Френската революция.
На 12 октомври 1914 г. между председателя на военния трибунал и терориста Кабринович, хвърлил първата бомба в автомобила на Ерцхерцога, се състоял следният диалог:
Председателят: Разкажете на съда по-подробно за вашите мотиви. Знаехте ли преди покушението, че Танкович и Циганович са били масони? Фактът че вие и те сте масони, повлия ли на вашето решение?”
Кабринович: "Да”.
Председателят: "Поръчаха ли ви те да убиете Ерцхерцога?”
Кабринович: "От никого не съм получавал заповед за убийството. Франкмасонството е причастно към това, защото укрепи моето съзнание. В масонството се разрешава да се убива. Циганович ми каза, че масонството е произнесло присъда над Ерцхерцога Франц Фердинанд, година преди това”.
Към това изказване ще добавим свидетелството на Граф Сцерин (Шчерин), близък приятел на Франц-Фердинанд, който пише в книгата си "Голямата война”:
Ерцхерцогът прекрасно знаеше за вероятността от неизбежно покушение над живота му. Година преди войната той ми сподели, че франкмасоните са го осъдили на смърт”.
След като им се удало да изпровокират Световната война, водачите на световното революционно движение използвали това събитие, за да убедят фабричните работници и войниците на фронта, че това е капиталистическа война. Те усилено агитирали и силно критикували всичко, което било възможно. Те обвинявали правителствата на всички страни за всичките бедствия.
Световните "капиталисти” били послушно плашило на илюминатите, които оставали на заден план, предпазвайки се от каквото и да е подозрение, за да избегнат всек възможен риск.
В Русия, само неколко години след войната с Япония, съществувала благоприятна почва за подривната дейност на платените агитатори, каквито по същество били меншевиките, за да създадат атмосфера на недоверие и да предизвикат вълнения сред работниците и, в крайна сметка, сред военните.
Януари 1917 г. славната руска войска изгубила близо 3 милиона души. Така загинали най-добрите синове на Русия.
Ленин и Мартов се намирали в Швейцария, в неутрална страна, където се подготвяли всички международни заговори. Троцки готвел боен състав от неколко стотин бивши съотечественици, емигрирали в САЩ. Той проявил особена активност в квартала Иист Енд на Ню Йорк.
Ръководителите на меншевиките водели в Русия подривна политика, и първата им цел било сваляне на самодържавието. Удобен случай възникнал януари 1917 г. Изкусни саботажи, проведен в системата за свързки, в Министерството на транспорта и в Министерството на продоволствоията и снадбяването, предизвикали сериозен недостиг на продоволствия в Петроград. Тези безредици станали при значително увеличеното население на града, заради работниците на отбранителните предприятия, работещи за нуждите на фронта. Февруари 1917 се оказал доста тежък: било въведено дажбено разпределение на продоволствията.
На 5 март общото недоволство се изявило. Опашките пред хлебарниците растели.
На 6 март улиците се изпълнили със стачкуващи и в града пристигнали казаци. На 7 март евреите, ръководещи партията на меншевиките, събрали жени на протест против недостига на хляб. (Подобен метод бил използван и по време на френската революция, когато мъже, преоблечени като жени, се насочили към двореца Тюлейри.)
На 8 март протестната акция била взета под контрол, оганизирали се подразделения и раздали червени знамена на участничките.
На ъгъла на Невския и Екатерининския канал, казаците разгонили манифестиращите, без да причинят никакви нараняваня. Нямало ни един изстрел.
На 9 март Невският проспект и Екатерининският канал се изпълнили с тълпа работнички, още по-възбудени, под въздействието на агитаторите. Казаците пак очистили улицата. неколко души били съборени, но казаците не ги наранили, понеже ги удряли с плоската част на сабите.
Поведението на казаците било нетърпимо за революционерите. Те полагали усилия, народът да влезе в пряк конфликт с полицията и военните. През нощта ръководителите на въстанието разположили катречници на скрити места из целия град.
На 10 март нещастен случай станал искрата, която била нужна за разпалване пламъка на революцията. Голяма тълпа се събрала на Николаевската гара. След обед, някакъв човек, в кожух, с шейната си пробивал път към площада. Той бързал и нетърпеливо наредил на кочияша да си пробие път през тълпата, но не преценил настроението на манифестантите. Измъкнали човека от шейната и започнали да го бият. Но той успял да се измъкне и да избяга. Част от тълпата се втурнала да го гони и един революционер разбил главата му с железна щанга. Пролятата кръв възбудила тълпата, която, спускайки се по Невския проспект, започнала да чупи прозорците. Започнала вълна от безредици. От скритите огневи точки революционерите открили огън по тълпата. Тъплата се нахвърлила срещу полицаите, обвинявайки ги за възникналата ситуация и ги пребила от бой.
Затворниците били пуснати от затворите, с цел още повече да възбудят народа. Така били създадени всички условия за установяване на терор.
На 11 март грабежите от пуснатите на свобода престъпници, довели до всеобщ метеж.
Чрез международните банкери "Варбург и синове” Ленин се свързал с германските военни началници. Той им обяснил, че политиката на временното правителство на Керенски и революционния комитет на меншевиките се заключвала в продължаване на войната с Германия.
Братът на Павел Варбург от Ню Йорк бил офицер от разузнаването в германската армия. Той водел преговорите с Ленин, (уж) в интерес на Висшето германско командване и получил разрешение за безпрепятствено преминаване на Ленин през Германия.
Ленин обещал да отзове руските войски от фронта, при условие, че германското правителство му помогне да свали Временното праителство и да получи икономически и политически контрол над Русия. Сделката била направена. Ленин, Мартов и Радек, придружени от около 30 болшевики, били тайно превезени в пломбиран вагон, през Германия в Русия. Те пристигнали в Петроград на 3 април. Германските Варбурги и банкерите в Женева предоставили необходимите средства.
Временното правителство подписало присъдата си с указа за неограничена амнистия на всички политически затворници. Амнистията се отнасяла, както за изселените в Сибир, така и за политическите бегълци зад граница. Този указ позволил на повече от 90 хиляди революционери, в по-голямата си част с екстремистки уклон, да се върнат в Русия. Много от тях били способни ръководители. Ленин и Троцки се възползвали от този наплив на революционери, за попълване на редовете на болшевишката партия.
След връщането си в русия Ленин веднага се захванал да агитира против Временното правителство, което дарило, на него и полседователите му, опрощение.
В началото на април Петроградският съвет бил в ръцете на меншевиките. Есерите били на второ место по брой, а болшевиките били в малцинство. Временното правителство полагало усилия да продължи военните действия, понеже по-голямата част от населението считало, че германските амбиции представляват заплаха за руския суверенитет.
Заместник-председател бил Скобелев, който също поддържал тази политика. Той мислел, че ако на революционерите се удаде да съкрушат германската армия, тогава ще стане възможно да се отиде на помощ на германските и полските революционери и да се свалят техните правителства.
Единствената цел на Ленин тогава било, да завземе властта. Той се изказвал против политиката на Временното Правителство и обвинявал членовете му в защита на буржоазията. Ленин настоявал за незабавно насилствено сваляне на временното правителство, но не изкал да се конфронтира с меншевиките от Петроградския съвет. Бил подет лозунгът: "Цялата власт на съветите”, т.е. преминаване на властта в ръцете на съветите на работниците и войнишките депутати.
Сред многобройните революционери върнали се в Русия бил, разбира се, и Троцки (Лейб Бронщайн - евреин, както и всичките други революционери! Г.С). Дой докарал със себе си от САЩ и Канада неколко стотин революционери (нюйоркски мафиоти), емигрирали отдавна от Русия. Мнозинството от тях (всъщност – всички) били евреи, говорещи юдиш, от района Ист-Енд на Ню Йорк. Тези революционери, членове на Първия интернационал, помогнали на Ленин да звземе властта. Но щом извършили черното си дело, всички те били осъдени на изселване или на смърт.
За деморализацията на военните части, през ноември Ленин се изхитрил да разпрати противоречащи си заповеди към висшите офицери, изхождащи уж от Висшето командване: Един генерал получил заповед за настъпление, а генералите на фланговете му получили заповеди да отстъпват.
Историята на Ленин и Сталин е доста поучителен пример за използването на най-различни народи, без значение на расовите и религиозни различия. Те са били пешки на шахматната дъска, а играчите са били международните банкери, движими от илюминатите. Друго доказателство, че отговорността за случилото се лежи на съвестта на международните банкери са сведенята в "Белата книга”, издадена 1919 г. Но международните банкери с посредничеството на банката на Англия, "убедили” британското правителство в необходимостта да се изземе оригиналният вариант на книгата и да се замени с кастрирана редакция, без какъвто и да е намек за ролята на световното еврейство.
Франсоа Коти заявил във вестник Фигаро от 20 февруари 1932 г.: "Субсидиите дадени на нихилистите в Русия и на други места по това време, от Яков Шиф, не бяха благотворителност. С неговите средства бе създадена истинска революционна организация в САЩ, предназначена за организиране на покушения над министри, управници, началници на полиции и т.н.”
За постигането на тоталитарните си замисли, илюминатите разработили тристепенна схема за провеждане на революционната дейност:
1) Замяна на съществуващите монархически или републикански форми на управление, със социалистическа държава (власт) осъществявана, по възможност, по комунистически начин.
2) Заменяне на социалистическата държава, с диктатура на пролетариата, в резултат на революция.
3) Заменяне на пролетарската диктатура с тоталитарна диктатура, с унищожаване на всеки влиятелен и авторитетен човек, имащ високи пълномощия и способен да попречи на този процес.
След 1918 г. руските евреи се разделили на революционери – привърженици на марксистката теория, работещи за създаване на Световен Интернационал (Съюз)на Съветските Социалистически Републики (троцкисти), и евреи – ционисти, предпочитащи да живеят в Палестина.
Г-жа Б. Бакерсвил в книгата си "Полските евреи”, издадена 1906 г. прави на стр. 117-118 следното изявление за "гетото”:
"Социал-ционизмът има за цел да направи ционистите – социалисти, още преди да заминат за Палестина, за подготвяне създаването на социалистическа държава... и в същото време те полагат всички усилия, да унищожат европейските правителства, които не се съобразяват с тяхната политическа програма... включваща организиране на стачки, терористични актове, и други всевъзможни глупости, понеже революционерите са много млади”
Илюминатите контролират също и политическия ционизъм, но по-голямата част от евреите, които действат в полза на ционизма, напълно игнорират факта, че тях ги използват, като "пешки на шахматната дъска”.
........................
ГЛАВА VI от книгата на Уилиям Гай Кар
Пешки на шахматната дъска
превод от руски
Януари 1910 г. 19 ръководители на световното революционно движение се срещнали в Лондон. Това събрание е известно като "Януарският пленум на Централния Комитет”. Обсъждали се различните средства за постигане на по-голямо единство. Към Ленин пак се обърнали с молба, да се откаже от независимата си финансова политика. Той отговорил, като изгорил последните петстотинрублови банкноти, останали от ограбването на Тифлиската банка. Ленин бил убеден, че полицията лесно ще залови евентуалните ползватели на тези банкноти.
На пленума било решено да се направи от вестника "Социал-Демократ” официален печатен орган на партията. Болшевиките назначили Ленин и Зиновиев, а меншевиките Мартов и Дан, за главни редактори. Каменев бил назначен за помощник на Троцки за издавнето на "Виенска Правда”.
Пленумът обсъдил също и, към каква тактика да се придържа световното революционнп движение. Делегатите проучили въпроса за възможните последствия от планираните убийства. Била определена политиката на партията, и Централният комитет получил заповед да подготви ложи на "Великият Изток”. Членовете трябвало да започнат активна пропаганда на революционната и атеистичната идеологии.
Линята на партията се заключвала в обединяване на всички революционни групиривки, с цел – възбуждане на война между всичките големи капиталистически страни. Под въздействието на страшните лишения, данъчния гнет и всевъзможните нещастия, работническата класа, в мнозинството си, благоприятно ще отреагира на революцията, която ще сложи край на войната. И когато всички държави станат съветски, тайните сили ще могат да създадат Тоталитарна Диктатура и вече ще може да не крият истинското си лице.
Възможно е на Ленин да са били известни тайните замисли и амбиции на илюминатите, които насочвали революционното движение, съгласно своите цели.
Ръководителите-революционери трябвало да организират във всички страни подмолни организации за подготвяне завземането на политическата и икономичеса власт в страните.
Международните банкери разпростирали своите мрежи по целия свят. Вече писахме, че Ленин станал активен в революционните кръгове 1894 г. Именно тогава той установил връзки с международните банкери, понеже те се съмнявали в способностите на революционните партии да консолидират постигнатите победи. Спомняйки си неговите изявления, трябва да проанализираме революционните събития, от 1895 до 1917 г.
– Австрийската императрица Елисавета била убита 1898 г. Кралят на Италия Умберто загинал 1900 г. Президентът МакКинли 1901г. Великият Княз Сергей Александрович е убит 1905 г. Кралят и наследникът му в Португалия са убити 1908 г.
Като доказателство за отговорността на илюминатите, действащи чрез масоните и ложите на Великия Изток, за тези политически убийства, ще приведем следните факти: Ръководителите на световното революционно движение, събрали се в Женева, решили че трябва да свалят португалския крал Карлос, за да установят в тази страна Република. Те издали съответната заповед 1907 г. През декември, същата година, Махалхаес Лима, Великият Магистър на Великият Изток в Португалия, пристигнал в Париж, където чел доклад в масонските ложи, на тема:
"Португалия: разрушаването на монархията и нуждата от републиканска форма на управление”.
Неколко седмици след това, крал Карлос и синът му били убити. Европейските масони се хвалели с този успех. Фюрнемон, Великият Оратор на Великия Изток, на Белгия, заявил на 12 февруари 1911 г.:
"Помните ли какво дълбоко чувство на гордост изпитахме всички ние, когато ни съобщиха за португалската революция? За неколко часа бил свален тронът, народът ликувал и републиката била провъзгласена. За непосветения това беше като мълния от ясно небе, но ние, братя, ние разбрахме. Ние знаехме колко забележителна е организацията на нашите португалски братя, каква е ревността им и неуморният им труд. На нас бе известна тайната на това тържествено събитие”. (Извадки от бюлетина на Великия Изток, на Белгия, 5910, с. 92.)
Ръководителите на Световното революционно движение и висшите чинове на европейското масонство се събрали в Швейцария 1912 г. По време на това събрание било взето решението за убийството на Ерцхерцога Франц Фердинанд, за да провокират световна война. Точната дата на това убийство не била определена, понеже заговорниците считали, че още не било настанало благоприятното време, това събитие да предизвика максимум политически последствия.
На 5 септември 1912 г. списанието "Международен преглед на тайните общества” издавано от Монсеньор Жуен, публикувало на стр. 787-788 следната информация:
"Вероятно ще дойде време, когато ще стане ясно изявлението на висшия швейцарски масон, относно наследника на Австрийския престол: "Ерцхерцогът е забележителен човек. Колко жалко, че е осъден. Той ще свърши на подстъпите към престола”.
Тези думи били огласени по времето на съда над убийците на наследника, на австро-унгарския престол и съпругата му.
На 28 чни 1914 г. Злодеянието извършено в Сараево било искрата, разпалила пожара на Първата световна война. Стенографските записки на Фарос, направени от него по време на военния трибунал, най-добре от всичко осветляват това събития. Те са точни доказателства, че Международните банкери са манипулирали с ложите на Великия Изток, за обявяването на Първата световна война, използвайки същите методи, както и 1787 – 1789 г. за раздухването на Френската революция.
На 12 октомври 1914 г. между председателя на военния трибунал и терориста Кабринович, хвърлил първата бомба в автомобила на Ерцхерцога, се състоял следният диалог:
Председателят: Разкажете на съда по-подробно за вашите мотиви. Знаехте ли преди покушението, че Танкович и Циганович са били масони? Фактът че вие и те сте масони, повлия ли на вашето решение?”
Кабринович: "Да”.
Председателят: "Поръчаха ли ви те да убиете Ерцхерцога?”
Кабринович: "От никого не съм получавал заповед за убийството. Франкмасонството е причастно към това, защото укрепи моето съзнание. В масонството се разрешава да се убива. Циганович ми каза, че масонството е произнесло присъда над Ерцхерцога Франц Фердинанд, година преди това”.
Към това изказване ще добавим свидетелството на Граф Сцерин (Шчерин), близък приятел на Франц-Фердинанд, който пише в книгата си "Голямата война”:
Ерцхерцогът прекрасно знаеше за вероятността от неизбежно покушение над живота му. Година преди войната той ми сподели, че франкмасоните са го осъдили на смърт”.
След като им се удало да изпровокират Световната война, водачите на световното революционно движение използвали това събитие, за да убедят фабричните работници и войниците на фронта, че това е капиталистическа война. Те усилено агитирали и силно критикували всичко, което било възможно. Те обвинявали правителствата на всички страни за всичките бедствия.
Световните "капиталисти” били послушно плашило на илюминатите, които оставали на заден план, предпазвайки се от каквото и да е подозрение, за да избегнат всек възможен риск.
В Русия, само неколко години след войната с Япония, съществувала благоприятна почва за подривната дейност на платените агитатори, каквито по същество били меншевиките, за да създадат атмосфера на недоверие и да предизвикат вълнения сред работниците и, в крайна сметка, сред военните.
Януари 1917 г. славната руска войска изгубила близо 3 милиона души. Така загинали най-добрите синове на Русия.
Ленин и Мартов се намирали в Швейцария, в неутрална страна, където се подготвяли всички международни заговори. Троцки готвел боен състав от неколко стотин бивши съотечественици, емигрирали в САЩ. Той проявил особена активност в квартала Иист Енд на Ню Йорк.
Ръководителите на меншевиките водели в Русия подривна политика, и първата им цел било сваляне на самодържавието. Удобен случай възникнал януари 1917 г. Изкусни саботажи, проведен в системата за свързки, в Министерството на транспорта и в Министерството на продоволствоията и снадбяването, предизвикали сериозен недостиг на продоволствия в Петроград. Тези безредици станали при значително увеличеното население на града, заради работниците на отбранителните предприятия, работещи за нуждите на фронта. Февруари 1917 се оказал доста тежък: било въведено дажбено разпределение на продоволствията.
На 5 март общото недоволство се изявило. Опашките пред хлебарниците растели.
На 6 март улиците се изпълнили със стачкуващи и в града пристигнали казаци. На 7 март евреите, ръководещи партията на меншевиките, събрали жени на протест против недостига на хляб. (Подобен метод бил използван и по време на френската революция, когато мъже, преоблечени като жени, се насочили към двореца Тюлейри.)
На 8 март протестната акция била взета под контрол, оганизирали се подразделения и раздали червени знамена на участничките.
На ъгъла на Невския и Екатерининския канал, казаците разгонили манифестиращите, без да причинят никакви нараняваня. Нямало ни един изстрел.
На 9 март Невският проспект и Екатерининският канал се изпълнили с тълпа работнички, още по-възбудени, под въздействието на агитаторите. Казаците пак очистили улицата. неколко души били съборени, но казаците не ги наранили, понеже ги удряли с плоската част на сабите.
Поведението на казаците било нетърпимо за революционерите. Те полагали усилия, народът да влезе в пряк конфликт с полицията и военните. През нощта ръководителите на въстанието разположили катречници на скрити места из целия град.
На 10 март нещастен случай станал искрата, която била нужна за разпалване пламъка на революцията. Голяма тълпа се събрала на Николаевската гара. След обед, някакъв човек, в кожух, с шейната си пробивал път към площада. Той бързал и нетърпеливо наредил на кочияша да си пробие път през тълпата, но не преценил настроението на манифестантите. Измъкнали човека от шейната и започнали да го бият. Но той успял да се измъкне и да избяга. Част от тълпата се втурнала да го гони и един революционер разбил главата му с железна щанга. Пролятата кръв възбудила тълпата, която, спускайки се по Невския проспект, започнала да чупи прозорците. Започнала вълна от безредици. От скритите огневи точки революционерите открили огън по тълпата. Тъплата се нахвърлила срещу полицаите, обвинявайки ги за възникналата ситуация и ги пребила от бой.
Затворниците били пуснати от затворите, с цел още повече да възбудят народа. Така били създадени всички условия за установяване на терор.
На 11 март грабежите от пуснатите на свобода престъпници, довели до всеобщ метеж.
Чрез международните банкери "Варбург и синове” Ленин се свързал с германските военни началници. Той им обяснил, че политиката на временното правителство на Керенски и революционния комитет на меншевиките се заключвала в продължаване на войната с Германия.
Братът на Павел Варбург от Ню Йорк бил офицер от разузнаването в германската армия. Той водел преговорите с Ленин, (уж) в интерес на Висшето германско командване и получил разрешение за безпрепятствено преминаване на Ленин през Германия.
Ленин обещал да отзове руските войски от фронта, при условие, че германското правителство му помогне да свали Временното праителство и да получи икономически и политически контрол над Русия. Сделката била направена. Ленин, Мартов и Радек, придружени от около 30 болшевики, били тайно превезени в пломбиран вагон, през Германия в Русия. Те пристигнали в Петроград на 3 април. Германските Варбурги и банкерите в Женева предоставили необходимите средства.
Временното правителство подписало присъдата си с указа за неограничена амнистия на всички политически затворници. Амнистията се отнасяла, както за изселените в Сибир, така и за политическите бегълци зад граница. Този указ позволил на повече от 90 хиляди революционери, в по-голямата си част с екстремистки уклон, да се върнат в Русия. Много от тях били способни ръководители. Ленин и Троцки се възползвали от този наплив на революционери, за попълване на редовете на болшевишката партия.
След връщането си в русия Ленин веднага се захванал да агитира против Временното правителство, което дарило, на него и полседователите му, опрощение.
В началото на април Петроградският съвет бил в ръцете на меншевиките. Есерите били на второ место по брой, а болшевиките били в малцинство. Временното правителство полагало усилия да продължи военните действия, понеже по-голямата част от населението считало, че германските амбиции представляват заплаха за руския суверенитет.
Заместник-председател бил Скобелев, който също поддържал тази политика. Той мислел, че ако на революционерите се удаде да съкрушат германската армия, тогава ще стане възможно да се отиде на помощ на германските и полските революционери и да се свалят техните правителства.
Единствената цел на Ленин тогава било, да завземе властта. Той се изказвал против политиката на Временното Правителство и обвинявал членовете му в защита на буржоазията. Ленин настоявал за незабавно насилствено сваляне на временното правителство, но не изкал да се конфронтира с меншевиките от Петроградския съвет. Бил подет лозунгът: "Цялата власт на съветите”, т.е. преминаване на властта в ръцете на съветите на работниците и войнишките депутати.
Сред многобройните революционери върнали се в Русия бил, разбира се, и Троцки (Лейб Бронщайн - евреин, както и всичките други революционери! Г.С). Дой докарал със себе си от САЩ и Канада неколко стотин революционери (нюйоркски мафиоти), емигрирали отдавна от Русия. Мнозинството от тях (всъщност – всички) били евреи, говорещи юдиш, от района Ист-Енд на Ню Йорк. Тези революционери, членове на Първия интернационал, помогнали на Ленин да звземе властта. Но щом извършили черното си дело, всички те били осъдени на изселване или на смърт.
За деморализацията на военните части, през ноември Ленин се изхитрил да разпрати противоречащи си заповеди към висшите офицери, изхождащи уж от Висшето командване: Един генерал получил заповед за настъпление, а генералите на фланговете му получили заповеди да отстъпват.
Историята на Ленин и Сталин е доста поучителен пример за използването на най-различни народи, без значение на расовите и религиозни различия. Те са били пешки на шахматната дъска, а играчите са били международните банкери, движими от илюминатите. Друго доказателство, че отговорността за случилото се лежи на съвестта на международните банкери са сведенята в "Белата книга”, издадена 1919 г. Но международните банкери с посредничеството на банката на Англия, "убедили” британското правителство в необходимостта да се изземе оригиналният вариант на книгата и да се замени с кастрирана редакция, без какъвто и да е намек за ролята на световното еврейство.
Франсоа Коти заявил във вестник Фигаро от 20 февруари 1932 г.: "Субсидиите дадени на нихилистите в Русия и на други места по това време, от Яков Шиф, не бяха благотворителност. С неговите средства бе създадена истинска революционна организация в САЩ, предназначена за организиране на покушения над министри, управници, началници на полиции и т.н.”
За постигането на тоталитарните си замисли, илюминатите разработили тристепенна схема за провеждане на революционната дейност:
1) Замяна на съществуващите монархически или републикански форми на управление, със социалистическа държава (власт) осъществявана, по възможност, по комунистически начин.
2) Заменяне на социалистическата държава, с диктатура на пролетариата, в резултат на революция.
3) Заменяне на пролетарската диктатура с тоталитарна диктатура, с унищожаване на всеки влиятелен и авторитетен човек, имащ високи пълномощия и способен да попречи на този процес.
След 1918 г. руските евреи се разделили на революционери – привърженици на марксистката теория, работещи за създаване на Световен Интернационал (Съюз)на Съветските Социалистически Републики (троцкисти), и евреи – ционисти, предпочитащи да живеят в Палестина.
Г-жа Б. Бакерсвил в книгата си "Полските евреи”, издадена 1906 г. прави на стр. 117-118 следното изявление за "гетото”:
"Социал-ционизмът има за цел да направи ционистите – социалисти, още преди да заминат за Палестина, за подготвяне създаването на социалистическа държава... и в същото време те полагат всички усилия, да унищожат европейските правителства, които не се съобразяват с тяхната политическа програма... включваща организиране на стачки, терористични актове, и други всевъзможни глупости, понеже революционерите са много млади”
Илюминатите контролират също и политическия ционизъм, но по-голямата част от евреите, които действат в полза на ционизма, напълно игнорират факта, че тях ги използват, като "пешки на шахматната дъска”.
........................
ГЛАВА VI от книгата на Уилиям Гай Кар
Пешки на шахматната дъска
превод от руски
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
