Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991014
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
02.10.2011 14:09 - Българската държавност през вековете
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1015 Коментари: 1 Гласове:
2



Автор: atil


Наближават поредните избори и отново както за много други неща  взираме завистлив поглед в другите страни в техните традиции и наредби...Заради нашата неуреденост и неудовлетвореност от държавата в която живеем. От друга страна през последното столетие на всеки 40-50 години тук се правят "нови държави" или се гласуват нови конституции...Въпреки това историята на българската държавност също спада към "Малко известната история на българите", наред с историята на българските писменности.Защото малко знаем за тях,но много се пише и приказва...Но от това знание не се прибавя, но се увеличава объркването, увеличават се и теориите... Добре е че Бог дава сили ,желание и внушение на такива ентусиасти като г-н Боно Шкодров, които да запълват белите петна в нашата история и народната памет. Такава е и ролята на този негов материал, който представям тук.

imageimage



В процеса на направените от нас почти 40 годишни изследвания и гра­фичен анализ на писмените знаци на старите българи и реформата им в сре­дата на ІХ в., се наложи да изясним редица исторически обстоятелства.

Главен приоритет в този процес имаха археологическите факти. Бяха взети под внимание становищата на техните откриватели.

В този процес на изследване, важно значение имаха също и писмените исторически сведения “ИЗВОРИТЕ” градуирани и анализирани в скалата на времето, както и по-късните им интерпретации свързани с неточност на езикови преводи или умишлено направени изменения.

За наша изненада стигнахме до факти и заключения, че голяма част от историята на Българите е заличена или фалшифицирана!

Като особено важен източник за възстановяването на истината за на­шите предци - българите, намираме издадената в Оренбург, Русия, три­томна история: Бахши Иман, Джагфар тарихы (историята на Джагфар). Свод болгарских летописей, том І, 1993; том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997 г.

Не се решихме да пренебрегнем този източник защото той съдържа важни сведения за писмените знаци на старите Българи. При нашите проверки и сравнителни анализи на този източник с известните артефакти и други писмени сведения, той се оказа с достатъчно достоверен и изяснява части от историята на българите, неизвестни досега от други източници.

Главна цел на нашето изследване бяха писмените знаци на бъл­гарите, но се оказа, че те не могат да бъдат разглеждани и анализирани откъснато и изолирано от времето и историята на техните носители, бъл­га­рите и тяхната държавност. Затова ние тук си позволяваме, макар и в най-общи черти, да въз­становим някои от принципите на тази държав­ност.

В българската историография тук-таме се споменава за законите на кан Крум /802-814 г./. Липсват обаче детайлите и анализ, както на него­вото законодателство, така и на старата религия на българите. В том ІІІ на българ­ските летописи /стр.111-124/, намираме сведения за религиозната митология, обрядите и основните закони на старите българи, записани във времето на кан Урус Айдар /805-855 г./, владетел на Киевско-Волжка Бъл­гария. Има основание да се приеме, че те са еднакви и в Дунавска Бълга­рия. Майката на кан Урус Айдар, Ария-Услан, е сестра на кан Крум, а неговият син Будим е първият по държавна власт след Айдар, урус /велик/ тар­хан на Ак-Урус /сегашните територии на Украйна, Белорусия и Прибалтика/.

Преписът на този древен български закон, ” Торе”, е направен от старото писмо “Куниг”, на арабографическо писмо в превод на “благословеният турански език” и е извършен преди 840-та година, от държавния секретар на кан Урус Айдар, Шамс, бащата на Микаил Шамс = Микаил Бащу.

Според чл.10. и чл.11 от основния закон “Торе”, върховният уп­ра­вленчески орган на българската държава е “Кинеш”, т.е. демокра­тично избрано Народно събрание, в което броят на избраните пред­ставители не надвишава 500 народни представители.

“...преди Великия Кинеш нека всички родове се съберат по свое желание със четирите Велики рода...списъкът може да бъде съставен и на полето...броят на участниците във Великия Кинеш да не превишава 500 и всички те, да носят званието боляри...нека числото на дворцовите боляри да бъде ограничено до 30, а вътрешните- Велики боляри, да бъдат 12... ” /чл.10. и чл.11. том.ІІІ.стр.120./.

Великият Кинеш=Народен събор=Народно събрание, избира Кан-сюбиги / император/, Капаган / глава на правителството/, Багаил тархан /предводител на знатните/ и Ещергу багаил, изпълняващ длъжността на иджик /върховен съдия/.

Върховен изпълнител на властта в държавата е Кана Сюбиги , който получава тези права и задължения по родово насле­дие. Нарушаването на това родово наследие не се допуска, освен при из­ключителни случаи.

В изпълнение на своите права и задължения Канът, разполага с правителство от 30 боляри от които 12 са “ве­ли­ки” и изпълня­ват функциите на оперативен съвет, отговорност за съответ­ните региони от държавата и за осъществяването на необходимите действия. Канът е върховен военен, съдебен и религиозен предводител. За измяна на държа­ва­та или на религията всички са равноотговорни и според чл.8. подлежат на смъртно наказание не само те, а и най-близките им родственици.

Таки­ва случаи намираме при кан Гостун = Кущан = Гордас от род Ерми /527-528/, който е убит заради опит за подмяна на старата религия с християн­ство и кан Сабин /764-765/, който за да се спаси от тази санкция избягал с близките си в Константинопол. Логично е да се мисли, че и в двата горе­ци­тирани случая решението за санкция е право на Кинешът = Народното събрание. Други ана­логични сведения за ролята и значението на този вър­ховен орган в управле­нието на държавата на българите са следните:

• “…кан Чиляр, син на кан Кубан (152-146 г.пр.н.е.) бил свален от прес­тола…”. /том ІІІ.стр.88/.

• “…кан Алан, внук на кан Кубан (140-107 г.пр.н.е.)…след 6 години раз­покъсаност на държавата отново я обединил…” . Текстът на стр. 88 дава основание за тълкуванието, че това е станало след сериозни промени в състава на основния държавен орган “Кинеш”.

- “…кан Артан, син на Кубар… забранил търговията...неговото управ­ле­ние било жестоко и разбойническо, поради което го намразили… загинал в 150 г.от н.е. при единолично сражение (по настояване на българските тархани и дори и неговата сестра) с наетият от него на българска служба хунски военноначалник Агарджа…сестрата на кан Артан, след неговата смърт, се омъжила за Агарджа, а българските тархани го провъзгласили за кан…” /том ІІІ. Стр. 89-90/. Така въз­ник­нало началото на родът Дуло . След този брак, представители на хунски родове добиват правото на участие със свои представители в основния държавен орган на българ­ската държава - “Кинеш”. Следи от това тяхно право намираме в текста на чл. 10 записан в първата половина на ІХ в. по времето на кан Урус Айдар. Следи от този прин­цип откриваме и в сведението на византий­ския хронист Ники­фор относно събитията в Дунавска България свързани със смъртта на кан Телец (762-764). Подобно право на участие с предста­вители в управлението на Българската държава, зна­чително по рано (ІV в. пр.н.е.) от хуните са имали родови представители на масагети­те.

Има доказателства, че дори и след смяната на старата религия на разделената българска държава (Старата Велика България), основният държавен орган за управление по древни традиции е Кинешът = Народ­ният събор = Народното събрание. Доказателство за това са сведенията за кан = княз Бо­рис, когато той е вече бивш владетел на Дунавска България и е предал държа­ваната си отговорност на своя син Владимир.

В 893 г. бившият владетел на Дунавска България кан = княз Борис (842-889г.), чрез решение на Народният събор = Кинеш = Народно събрание, свалил от държавна власт и отговорност своят първо­ро­ден син Владимир.

Има легенди, че наказателната санкция спрямо Владимир не е била смъртна присъда, а той е лишен от зрение заради опит да възстанови старата религия на българите.

До тук само частично представихме: Устройството, ролята и значе­нието на върховния управленчески орган на Българската държава. Според Бъл­гарските летописи тази практика за управление на държавата намира прило­жение хилядолетия и е модел и пример за поредица въз­ник­нали и отминали във времето други държавности и цивилизации.

Моделът за върховно управление би могло в известна степен да бъде сравняван с Арео­па­гът на Гърците или Сенатът на Римляните. В нашето съвремие, би могло да се сравнява с т.н. “парламентарна монархия” със следните разли­чия:

КАНАС ЮВИГИ - Задължително е от древният управленчески родов корен на българите. Единствените изключения са Агарджа и Балам­бер, които са от хунски произход, но бракът им с български принцеси е склю­чен и утвърден от демократично избраното Народно съ­брание съгласно чл.10 от закона = конституцията “Торе”.

КАНАС ЮВИГИ = ИМПЕРАТОР - Изпълнява решенията на Ки­неш = Народното събрание = Сенат, но при извънредни ситуации има права и задължения за самостоятелни решения. Това обстоятелство е регистрирано от поредица византийски и латински хронисти във фразата: “…господарят на Българите…”.

За самостоятелните решения канът е да­вал отчет пред Ки­неша. Като върховен религиозен водач канът възглавява народните молебени към Тангра.

Боно Шкодров

image

Литература
1. Бахши Иман, Джагфар тарихы, Свод болгарских летописей, 1680, т. І, 1993, т. ІІ. ...... 1994, т. ІІІ, 1997, Оренбург, Русия.

2. В. М. Масон, Страна тысячи городов, 1966, М.

3. В. М. Масон, В. А. Ромодин, История Афганистана, 1964, М.

4. Акад. Михаил Юхма, Древните българо-чуваши, 2003, В.

5. Вестник древней историй, бр. 2, 1997, М.

6. Iscezle civilizaciye, 1964, L.

7. Съкровище на Хан Кубрат, 1989,С.




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. diso - Интересно!
02.10.2011 22:39
Интересно!
цитирай
Търсене