През 1893 г. се формира опозиционен център срещу управлението на Ст. Стамболов; в него влизат такива личности като Гр. Начович, В. Радославов, Димитър Тончев и др. Тези политици с различни убеждения са обединени единствено от стремежа да свалят “диктатора” (Наистина такъв! И то далеч не толкова "национален", колкото "другарите" новоизлючепи "демократи", с довчерашни членски книжки на "Партията - майка" го изписват!) от власт. По това време започва изграждането и на буржоазните политически партии. Още през 1886 г. част от непримиримите либерали формират Народнолибералната партия начело с Ст. Стамболов и Либералната партия с водач д.р В. Радославов. През 1894 г. умерените либерали дават началото на Прогресивно-либералната партия., чийто лидер е Др. Цанков. От непримиримите либерали около П. Каравелов пък оформя Демократическата партия. Когато княз Фердинанд нарежда на К. Стоилов да сформира ново правителство, зад него не стои никаква политическа сила. Явно е, че кабинетът ще бъде слаб. Това кара премиерът да пристъпи към създаването на нова партия. През лятото на 1894 г. в София и Пловдив почти едновременно възникват политически формации с името на Народната партия. На тяхна основа в края на годината е създадена партия с същото име. Зад нея стоят някои от най-богатите фамилии в страната: Гешови, Бурови, Губиделникови и др. Общо взето Народната партия има сходни с тези на стамболовистите виждания за вътрешната политика на страната, но иначе тя е русофилска партия.

В началото на управлението си “народняците” се опитват да нормализират обстановката в страната. Извършена е амнистия на политическите затворници. Приет е Закон за съдене на незаконно забогателите. Отменена е цензурата върху печата.

В стопанската дейност обаче заложените още при управлението на Народнолибералната партия положителни тенденции са продължени, разширени и задълбочени от народняците. На 20 декември 1894 г. е приет избраният в края на управлението на Ст. Стамболов Закон за насърчаване на местната индустрия, предвиждащ редица облекчения за българските предприятия. Продълженена е протекционистическата политика на народнолибералите (Такава не е имало тогава, народняците я въвеждат първи!), като вносните мита, които са 10 % при Стамболов, достигат до 14 % при управлението на Народната партия. През 1896-1897 г. са сключени нови търговски договори с страни от Западна Европа. До края на управлението на народняците са построени още 40 промишлени предприятия. Пуснати са в експлоатация три нови жп линии с обща дължина 600 км. Приет е Закон за благоустрояването на населените места, Закон за ограничаване на лихварството в българското село, Закон за застраховане на селскостопанските посеви и добитък, Закон за създаване на селскостопански сдружения и др. Старият, останал от турско време десятък, който от 1892 г. се плаща в пари, е отменен и заменен с поземлен данък. Разрешава се безмитен внос на едър рогат добитък от чужбина.

Пред новото правителство най-остро стои въпроса за признаването на Фердинанд от Русия и другите велики сили. На 1 ноември 1894 г. умира цар Александър ІІІ . На руския престол се възкачва Николай ІІ . Княз Фердинанд изпраща съболезнователна телеграма до новия самодържец. През юни 1895 г. българска делегация, начело с митрополит Климент, поднася венец на гроба на починалия император, а после е приета от Николай ІІ. Постига се предварително споразумение за възстановяване на отношенията между Русия и България. Руското условие е престолонаследникът Борис да покръстен по православен обред. Княз Фердинанд се съгласява синът му да премине в православната вяра, въпреки че при Стамболов изисква чл. 38 на Конституцията да се промени в обратна посока.

На 2 февруари 1896 г. е извършено миропомазването на принц Борис от екзарх Йосиф. Руският генерал Голенишчев представя царя-кръстник Николай ІІ. Веднага Русия признава Фердинанд за законен български княз. След нея това извършват всички велики сили и Османска Турция.

От 1897 г. правителството активизира балканската си политика. Определена роля тук изиграва въстанието на о. Крит и последвалата гръцко-турска война. В България пристига сръбският крал Александър с предложение за съвместни българо-сръбски действия в помощ на Гърция. Но правителството не намесва България в войната. Срещу този неутралитет, за който Турция е благодарна, К. Стоилов успява да издейства от Високата порта откриването на български търговски агентства в Солун, Скопие и Битоля. През същата година султанът дава берати за български владици в Битолска, Дебърска и Струмишка епархии в Македония. Така Османската империя официално признава по-голямата част от населението на областта за българско. Външната политика на К. Стоилов също се оказва плодоносна за България. Без да притежава големия дипломатически талант на Стамболов, Стоилов вес пак умело осъществява сближението с Русия, признаването на Фердинанд за легитимен български владетел и нови придобивки за българите в Македония.

Помирението между България и Русия и признаването на Фердинанд обаче не засилват позициите на народняшкото правителство. Управлението му е съпроводено от чести министерски кризи. Опозицията се обединява в т. нар. “либерална концентрация”, която представлява сериозна заплаха за кабинета. Недоволство от правителството на Народната партия почва да проява и князът. Стремежът му към лично управление непрекъснато се засилва. На всичкото отгоре реколтата през 1897-1898 г. се оказва слаба. Намаляват данъчните постъпления и финансовите трудности на държавата се засилват. При тази обстановка на неблагополучия и натиск на 13 януари 1899 г. К. Стоилов подава оставката на своя кабинет.

Из

1853 - 1901
Място на раждане: Пловдив

1871 г. завършва Роберт колеж в Цариград.

1877 г. завършва правни науки в Хайделберг, Германия. Доктор на университета.

1878 г. учи право в Париж. Член на Пловдивския апелационен съд.

1879 г. председател на Софийския губернски съд, депутат на Учредителното народно събрание, един от водачите на консерваторите, секретар на Учредителното народно събрание и член на комисията по изработване на проект за конституция Частен секретар, началник на политическия кабинет на княз Батенберг.

1881-1883 г. подкрепя режима на пълномощия, министър на външните дела и изповеданията в кабинета на ген. Соболев, министър на правосъдието в кабинета на Цанков.

1884 г. член на Българското книжовно дружество.

1885 г. участва като офицер доброволец в Сръбско-българската война, зачислен в свитата на княза.

1886 г. министър на външните дела и изповеданията в правителството на Каравелов, член на делегацията за намиране на кандидат за българския престол.

1886-1887 г. министър на правосъдието в кабинета на д-р Радославов, министър-председател и министър на финансите.

1887-1888 г. министър на правосъдието в кабинета на Стамболов.

1894 г. министър-председател на коалиционния кабинет, образува Народната партия.

1894-1899 г. министър-председател, основател на в."Мир".

1896-1899 г. министър на външните дела и изповеданията.

Министър:

- управлява Министерството на външните работи и изповеданията в правителство (без председател на Министерския съвет) от 1.VII.1881 до 30.VІІ.1881

- външните работи и изповеданията в правителство на Леонид Соболев от 14.І.1883 до З.ІІІ.1883

- правосъдието в правителство на Драган Цанков (втори кабинет) от 7.IX. 1883 до 31.ХІІ.1883

- външните работи и изповеданията във временното правителство на Петко Каравелов от 12 до 16.VІІІ.1886 - правосъдието в правителство на Васил Радославов (първи кабинет) от 26.VІІІ.1886 до 28.VІ.1887

- председател на Министерския съвет в правителство от 28.VІ.1887 до 20.VІІІ.1887

- правосъдието и управлява Министерството на финансите в правителство на Константин Стоилов (първи кабинет) от 28.VІ.1887 до 20.VІІІ.1887

- правосъдието в правителство на Стефан Стамболов от 20.VІІІ.1887  до 12.ХІІ.1888

- председател на Министерския съвет в правителство от 19.V.1894  до 9.ХІІ.1894

- вътрешните работи в правителство на Константин Стоилов (втори кабинет) от 19.V.1894 до 9.ХІІ.1894

- председател на Министерския съвет в правителство от 9.ХІІ.1894 до 18.І.1899

- вътрешните работи в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 9.ХІІ.1894 до 1.ХІ.1896

- управлява Министерството на правосъдието в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 13.ІХ.1895 до 10.ІІІ.1896

- управлява Министерството на външните работи и изповеданията в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 10.ІІ.1896 до 1.ХІ.1896

- външните работи и изповеданията в правителство на Константин Стоилов (трети кабинет) от 1.ХІ.1896 до 18.І.1899