Полин Ескин  

Ройтерс

Десетата годишнина на атентатите от 11 септември помрачава настроението на американските мюсюлмани, мнозина от които се страхуват от наближаващата дата, тъй като се опасяват от възраждане на предразсъдъците и омразата, казва писателката Мона Елтахауи. Родена в Египет, но живееща в САЩ, Елтахауи каза, че атентатите в Ню Йорк и Вашингтон са били отвратително и негативно представяне на исляма за мнозина в САЩ, увеличавайки трудностите пред мюсюлманите, които и без друго имат проблеми с идентичността си в различната за тях светска страна.

Въпреки факта, че живеещите в Америка мюсюлмани от Африка са в страната от дните на робството, те като цяло остават слабо познати за обществото. “Мнозина американци изобщо нямаха представа какво е мюсюлманин до 11 септември. Първото представяне беше доста негативно”, каза Елтахауи в Мелбърн, където тя участваше в Мелбърнския писателски фестивал.

“Сега, когато сме на прага на десетата годишнина от 11 септември, е време да кажем, че сме тук и че няма да идем другаде, ние сме както американци, така и мюсюлмани. Бяха трудни десет години и мнозина от нас се страхуват от тази десета годишнина, тъй като изважда доста омраза и предразсъдъци.” Елтахауи, бивш журналист в новинарска агенция, станала есеист и водеща на собствена колонка, заменя сигурността на работата в офис с рисковете на работата като нещатен журналист точно около 11 септември.

Макар че тя самата не е срещала враждебност, което до голяма степен отдава на факта, че не носи забрадка или че не “прилича на мюсюлманка”, напечената обстановка - и всичките години оттогава - са я накарали да се запита какво всъщност означава тази фраза. Една от най-големите й битки е да развенчае стереотипа, че консервативното изглежда автентично.

“Аз се определям като либерална прогресивна мюсюлманка, заставаща зад светското общество. Едно от посланията, които се опитвам да изпратя, е, че съм автентична, колкото са и консервативните мюсюлманки”, каза тя. “Когато си представиш мюсюлманските жени, си представяш жени със забрадки или жени като мен. Няма еднозначна представа за мюсюлманските жени, има разнообразие във външния вид и в гласовете”, каза тя.

Но през последното десетилетие от 11 септември до Арабската пролет тази година, когато бе свален от власт дългогодишният египетски лидер Хосни Мубарак, бяха вълнуващи и задоволителни в професионален план. Сред най-големите и най-интересни промени беше появата на социални мрежи като Фейсбук и Туитър, като и двете привлякоха вниманието върху себе си по време на размириците в Египет, както и на други места из Близкия изток тази година.

Определяйки ги като “чудесен посредник”, тя каза, че подобни услуги са изиграли ключова роля за разпространението на информация и тя сега определя Туитър като своя основен източник на информация. “Социалната мрежа ни предоставя възможност да наблюдаваме отблизо революциите в различни части на региона, но те не създадоха тези революции”, каза тя.

Приписването на прекалено голяма заслуга на социалните мрежи създава опасността от омаловажаване на участието на милионите хора, каза тя. “Това определено не са революции на социалните мрежи. Да се каже, че те са били социални революции, отнема съпричастността и храбростта на всички тези хора, които излязоха на улицата и се изправиха било срещу главорезите на режима на Мубарак или срещу това, което видяхме да се случва в Либия.”

БТА