Днес отбелязваме 126-тата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия.

За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг.

Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев.

Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

6 септември е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Годишнината от Съединението на Източна Румелия с Княжество България ще бъде отбелязана в цялата страна.

В София ще се проведе шествие от Общонародно сдружение Мати Болгария. Сборният пункт на участниците е пред паметника на Незнайния войн в 10.30 ч. Шествието ще се проведе от 11.00ч. до 13.00 ч. по следния маршрут: от ул. „Оборище" до ул. „ 15-ти ноември", наляво по бул. „Цар Освободител" надясно по бул. „Васил Левски" до мавзолея на Княз Александър І Батенберг, обратно по бул. „Васил Левски" надясно по бул. „Цар Освободител" до парк Борисова градина . Движението ще спира и възстановява поетапно.