Пехливанин или Ойл Уерстлър? Статията е публикувана преди 1 седм., 2 д. на 20 август 2011 г, и е видяна 334 пъти Публикувана от fallen_angel Размер на шрифта: Още статии от
Колонката на Злобчо Федерална Република Северна Тракия - последният български бастион
Продължаващия целенасочен геноцид от страна на хюмниетата в Софийския санджак повдига въпроса за възкресението на бившата Източна...
Софийски санджак, свършете си работата, "копилета"
Една еничарска фирма, EVN, прецака половината период на и без това слабия ни туристически сезон. Австрийската компания събира като...
Глафчо изригна с химн - манията се разпростира
Химноманията зарази Родината ни. След тоталното недоразумение на милицията, дойде ред и на столицата на Източна Румелия - Пловдив, да...   Сподели във Фейсбук!

Пехливанин или Ойл Уерстлър?
Снимка: infobulgaria.info

Пиша това, издразнен от репортаж по наша телевизия, говорещ за „мазни борби“. Дълго и описателно репортерът и водещите обясняваха за мазните борби, за борците, поливащи се със зехтин... И никой не спомена терминът, който е неразривно свързан с тези т.нар. „мазни борби“, а именно – ПЕХЛИВАНЛЪК.

Пехливанин, дами и господа, е борец. Мажат се със зехтин, за да затруднят захвата на противника. Пехливаните са били основно мюсюлмани, затова и терминът не е пряко свързан със съвременната борба, но това обяснява защо Турция и Иран са световни сили в областта на борбата. И също обяснява защо България е в световния елит. Защото, дами и господа, пехливанлъка е част от нашата история, част от нашето наследство.

Плехливанските борби, провеждани в Одрин от 1362 година, са най-старото непрекъснато спортно събитие. И ние, българите, имаме участие в това. Повод за срам ли е?

Защо обяснявам толкова подробно това?

Защото ми писна да виждам как всеки Божи ден губим богатството на езика са. Как подменяме оригинални, български думи с разни „фьешани“.

Защото в уикипедия „пехливан“ отговаря на „мазна борба“, само че на английски...

Защото знам, че вино не се „екстрахира“ от грозде, а се „извлича“. Защото знам, че не се носи „аутфит“, а „дрехи“ или „одежди“. Защото знам, че не сме „тифози“, а „запалянковци“...

Преди векове един германски крал говорил на немски само с конете си, защото не бил изискан език. Говорел на изискания, по това време, френски, пред поданиците си, за да бъдел „културен“.

Кога българския език ще стигне до там да го говорим само с конете си? Или вече е там? Че и отвъд?

Не искам да приемате мнението ми от типа на „чист български език“, „драснипаликлечица“. Всеки език има правото, не, длъжен е да се развива. Множество съвременни технологии, навлезли в бита ни, изискват тази промяна. Защото е смешно и тъпо да наричам мишката на компютъра си „ръкохватка“, да казвам, че „турбото“ в колата е „ускорител“, че музиката, която слушам е „поток“, а не „стрийм“...

Но не желая да приемам, че думи, свързани с нашия бит и култура, не са „модьерни“ и за това трябва да бъдат заменени с английските им аналози.

Аз не „фийлвам“, а чувствам. Аз не „блогвам“, а публикувам. Аз не „аплодирам“, а поздравявам. Аз не „чатвам“, а си говоря. Аз не „есемесвам“, а съобщавам.

Някога, някой ден, може би някой ще разбере, че говорейки на конете на родния ни език, самите ние ставаме коне. Или, по-точно, катъри. Или мулета. За задачка-закачка оставям на любознателния читател да открие какво е катър и муле. По съвременно му викат „куест“.

П.С. Най-тъжното от цялата ми тирада в защита на българския език е това, че все повече хора в Родината ни няма да разберат нито „екстрахирам“, нито „извличам“. Освен ако не са съпроводени със сто патрона...

П.П.С. Не претендирам произведението ми да е издържано естетически, граматически и литературно правилно. Не съм филолог, не съм литературовед, не съм поет, писател. Просто ми писна.

www.politichesko.info