Да се сетим за великият Христо Чернопеев !!!


Какво да си мисля за държавата ни, ако това, което ще прочетете надолу е вярно?
По майчина линия съм далечен родственик на този велик, ама наистина много велик българин - неговият род от Дерманци, моят от съседното село Торос. Още звучат разказите на баба ми за него. И се питам как 20 год. никой не се сети да пренесе костите му, където им е мястото - там, на брега на река Вит, дето са погребани предците му, жена му, наследниците му... Просто не искам да си представя, че това е вярно! И докога ще се съобразяваме с тази квази-държава Македония, с  воинстващият комунизъм там, насаден от някакъв Коминтерн и за какъв ЕС става дума, за какво международно признание?! 
И ще мълчим ли пред тази варварщина?!...

Откраднаха тленните останки на легендарния Христо Чернопеев


http://www.vsekiden.com/81478

Eдинадесет гроба на български офицери в двора на църквата „Св. Успение Богородично” в Ново село, Щипско, в днешна Република Македония, са разкопани, а тленните останки на погребаните са изнесени, съобщи ВМРО. Сред тях е и легендарният деец на мекедонското освободително движение българският офицер Христо Чернопеев. Мястото е едно от известните военни гробища, в което са погребани загинали по време на Първата световна война български офицери.

ВМРО изпраща официални писма до министрите Аню Ангелов, Николай Младенов и Божидар Димитров, с които настоява бързо да се изиска информация от македонските власти и да се предприемат скоростни действия за възстановяване на гробовете и паметниците.

ВМРО настоява външният мнистър Младенов да изиска незабавно обяснение по случая от посланика на Република Mакедония у нас. Към момента никой в Република Македония не дава точна информация за целта на ексхумацията, нито за плановете относно гробището.

Според ВМРО посегателството срещу тези гробове и паметници е обругаване на българското войнство и тежка обида за Българската армия. Оскверняването на военни гробища граничи с военно престъпление и българската държава няма как да остане безучастна. Българската общественост трябва да получи информация за случващото се. Надяваме се да бъдат опровергани опасенията ни за готвено преместване на костите и заличаване на военното гробище. Защото практиката да се унищожават български военни гробища има половинвековна сърбокомунистическа традиция в опитите да се заличат следите от българската нация на територията на днешна Македония.

Само преди дни председателят на ВМРО – Народна партия в Щип Зоран Костовски постави официално въпроса за възстановяване на паметника на Христо Чернопеев.

Кой е Христо Чернопеев?

Христо Чернопеев – Черньо Пеев е поручик от българската армия и деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. Роден е на 16 юли 1868 г. в село Дерманци, Ловешко. Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и в 1899 година остава на служба като унтерофицер и фелдфебел в 15 ломски полк в Белоградчик. В същия полк служи и Борис Сарафов, който привлича Пеев към македоно-одринското освободително движение и той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик.

През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, действаща в Гевгелийско и Ениджевардарско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.

От април 1900 година е самостоятелен войвода на чета в Кукушко, чиято цел, подобно на четите на други двама български военни Марко Лерински и Михаил Попето е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. През четата на Чернопеев минават Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов, Александър Китанов, Петър Китанов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.

През февруари 1901 година четата на Чернопеев води голямо 14-часово сражение в село Баялци, в което загива братът на Гоце Делчев Мицо Делчев, и което утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с Туше Делииванов пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода Горноджумайски район, където се стреми да отблъсне влиянието на Върховния комитет.

Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на Кръстьо Асенов и Яне Сандански участва в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901 година. Чернопеев се отнася с резерви към решенията на Солунския конгрес на ВМОРО през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Четата му се разделя на три – едната, начело с Петър Самарджиев заминава за Тиквеш, а друга част, начело с Никола Жеков – за Радовишко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България. След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904 година, която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат на Рилския конгрес.

След Младотурската революция в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. В 1909 година става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ. През декември обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с Димитър Думбалаков и Константин Самарджиев Джемото обикалят Струмишко за възстановяване на оргиназиционната мрежа в окръга. Чернопеев пише остро писмо до Сандански и неговите съмишленици, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците.

През 1910 г. основава БНМОРО заедно с Апостол Петков и Тане Николов. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите Ичко Димитров, Апостол Петков и Въндо Гьошев. От 1911 година след като двете организации се обединяват заедно с Тодор Александров и Петър Чаулев е избран член на ЦК на ВМОРО, като запасен член става Александър Протогеров от ВМОК.

Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица. При избухването на Балканската война в 1912 година е начело на чета, прикрепена към Македоно-одринското опълчение и участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала. Взема участие в насилственото покръстване на помаците от Драмско и Неврокопско през зимата на 1912 година. По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XVIII Стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.

Става народен представител, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. По време на Първата световна война е командир на I рота на VІ полк на 11 дивизия. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата на Ново село, квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен.

Последна актуализация: 18 ноември 2010 15:11

toross.blog.bg

Щом на ,,българските" политици не им пука за останалите българи,ние трябва да започнем да правим чети като македонците едно време!!! Само така ще се справим с гаджалите и чалмите!!!

Велик българин - поклон пред него!

И в Р Македония и в България отдавна има клакьори, чиято единствена цел е да се мразим с населението на Р Македония като врагове.

Тези провокации на македонисткия режим също са с такава цел.
От тук им пригласят българските журналисти, които смятат, че патриотизма е да нападаш македонците.

Накрая се стига дотам, че някой да трябва да обяснява на по-младите българи, че режим и население в Р Македония не са едно и също нещо.