Днес сънародниците ни са го почти напълно забравили, но той е една от най-ярките фигури в националноосвободителните борби на македонските и тракийските българи. Роден е на 2 април 1865 г. в с. Варош, Прилепско.

Неговият близък приятел писателят Антон Страшимиров, който го нарича “разумът на революционна Македония до Илинденското въстание”, отбелязва, че той е “най-мъчен за разбиране” и “мъчно може да бъде оценен”. Според него Гьорче “винаги заобикаляше опасностите за делото и ги отстраняваше”. С голяма стойност е и портретът, направен му от проф. Любомир Милетич в предговора на спомените му, които той записва през 1908 г.: “Гьорче Петров е необикновено силна и оригинална личност между главните македонски дейци, които положиха основите на Вътрешната революционна организация в Македония”. По-нататък подчертава, че “безспорно Гьорчо Петров се оказва от самото начало твърде способен организатор и неуморим агитатор с демагогски похвати, така че неведнъж неусетно е успявал чрез тайна агитация да подготви масово недоволство и да разстрои не един план на свои “принципиални противници”… “Гьорчо е убеден, че умствено стои по-високо дори и от най-видните ръководни сили на ВО”. Тук искам да отворя една скоба и да подчертая, че спомените на Гьорче са не само един сериозен извор за борбите на българите от Македония и Тракия, но и едно невероятно интересно четиво, и то не написано от ръката на Гьорче, а разказано пред големия учен, който съхрани за нас паметта на новото поколение революционери, продължители на делото на Левски, Каравелов и Ботев.

И още един неизвестен в България факт – първата българска книга, което скопските фалшификатори преведоха на „македонски език” и преправиха бяха именно спомените на Гьорче! А те на практика са един от най-категоричните удари срещу теорията на македонизма и свидетелство, как се отстоява националната чест и достойнство в борба срещу чуждите пропаганди – сръбска и гръцка в Македония. Гьорче показва в тях как се отстояват самостойността и позициите и принципите на ВМОРО.

Той е един от дейците, притежаващи всички човешки добродетели, а е обвиняван от противниците си, които съвсем не са малко, във всички човешки пороци. Те му лепват зловещия прякор “Велзевул”, който се среща и до днес в литературата. Да си припомним, че дори и в този прякор има голяма доза уважение – Велзевул е най-старшият сред дяволите. Човек на крайностите, Гьорче същевременно е и задълбочен мислител и теоретик на националноосвободителното движение на поробените българи от Македония и Одринско. Още от най-ранните си години участва в борбата за съединение в Източна Румелия и с пълномощно от възглавявания от Захари Стоянов в Пловдив Български таен революционен централен комитет заминава за Македония, за да създава революционни комитети, които да участват в тази борба. Въпреки че не участва в учредяването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, тъй като по това време се е посветил на борбата срещу сръбската пропаганда, той все пак е един от пионерите при създаването на революционни комитети в Македония. В борбата срещу гъркоманите и сърбоманите в Скопие и Скопско той е дясната ръка на участника в революционните борби през Възраждането Скопски, а по-късно и Пловдивски митрополит Максим. Гьорче има дял и при организирането и насочването към националноосвободителното движение на българското офицерство, с което поддържа тесни връзки и участва в работата и на Върховния македоно-одрински комитет – като задграничен представител на Вътрешната организация в София. Той допълва успешно дейността на другия велик български революционер Гоце Делчев, чийто сподвижник е почти до самата му смърт. Гьорче е деец, спазващ строго законите на конспирацията, които са неотменими за революционна организация от ранга на ВМОРО, като успява да поддържа тесни контакти с Военното министерство, Министерството на външните работи, Българската екзархия и Турското комисарство в София. Поддържа делови и тесни връзки с българския министър-председател д-р Константин Стоилов и може да се каже, че е негов най-авторитетен съветник по македонския въпрос. Свидетелство за това са неговите писма до министър-председателя, които доскоро бяха пазени в семейството на д-р Стоилов като най-скъпа реликва. Когато се налага, успява чрез непосредствена среща с Българския екзарх Йосиф І да издейства учителски места за дейците на ВМОРО и да уреди възникнали недоразумения.

Освен, че е един от водещите теоретици на македоно-одринското националноосвободително движение, Гьорче е и забележителен публицист, който едновременно с революционната си дейност започва да се занимава с публицистика още през 1883 г., като сътрудничи най-напред на вестник “Балкан”.

Като личност, чиито ходове не могат да се предвиждат, както говорят неговите съвременници, той по много от чертите си се родее с великия Христо Ботев. Дори като него в края на потушеното вече Илинденско-Преображенско въстание заминава начело на чета от 130 души за въстаналите райони в Битолско. Със своите действия е в непрекъсната опозиция, стимулираща развитието на революционното движение. Затова говорят думите на една присмехулна песничка по негов адрес, пята още през 1903 г., в която „приемната” на Гьорче в София е кръчмата на Щърбана:

“ Всички на Балкана, Гьорче у Щърбана.

Всички у Щърбана, Гьорче на Балкана.”

Гьорче е човек, знаещ цената си и няма дейност, с която да се е захванал, и да не е станал първи. Начело е на борците срещу сръбската пропаганда, става член на Централния комитет на организацията в Солун и на Задграничното представителство на ВМОРО. В годините, когато българската география прави първите си стъпки, той пише през 1896 г. по поръка на Военното министерство “Материали по изучаването на Македония” – един от капиталните трудове по география, съперничещ на статистиките и пътеписите на Васил Кънчов. Книгата описва Скопския и Битолския край и основното заключение, което прави след като е обходил тези райони, е че Македония е българска, тъй като там живеят българи по национална принадлежност, обичаи и език. Тази поръчка за проучването му е направена лично от началник-щаба на българската армия генерал Рачо Петров. В запазената документация за книгата, която е наръчник за армията е отбелязано, че Гьорче е „агент на Военното министерство”. За тази книга един скопски негодник, изпълняващ коминтерновските наредби за денационализацията на сънародниците ни, Ангел Динев в книгата си „Илинденската епопея”, пише, че Гьорче бил написал истинската география на Македония, но българските националисти я унищожили, като я изгорили. Толкова е и знаел жалкият македонист, протеже на всесилния след 9.ІХ. 1944 г. акад. Тодор Павлов, също родом от Македония! Гьорчевите „Материали” за съвсем кратко време претърпяват две издания – едното скъпо и луксозно, за нуждите на Щаба на армията, като текстът е печатан само от едната страна на листа, а другата е оставена бяла и чиста, за да може да се водят бележки по време на евентуални военни действия; ръбовете й са позлатени, а подвързията е скъпа-кожена; другото издание, екземпляр от което и аз притежавам и прилагам и факсимиле от него е за масовия читател. То е нормално отпечатано. Книги от подобен характер са издадени от Щаба на армията почти за вкички околии (кази) в Македония, но те са дело на професионалисти военни и картографи, тъй като във всяко българско търговско агентство (така са наричани нашите дипломатически представителства в Македония и Тракия) е имало и военно аташе, което е било дълбоко законспирирано и се е занимавало с шпионска дейност. Но определено трябва да подчертая, че нивото на Гьорче е най-високо, в сравнение с останалите други, дори и ако ги сравним с изследването на В. Кънчов, включително и с етническата релефна карта на Македония на ген. Климент Бояджиев и книгата за Македония на ген. А. Блъсков. За тази му работа ген. Р. Петров е дал обещание да го изпрати в чужбина да специализира география, но тази мечта на Гьорче е провалена от новото му бурно впускане в църковната и в революционната борба в Скопско. Науката може би загуби един втори Атанас Иширков, но революцията спечели един от своите най-славни водачи.

Гьорче, заедно с Гоце Делчев са първите задгранични представители на ВМОРО в София (от 1896 г.), когато по решение на Първия общ конгрес на ВМОРО в Солун са определени двамата за такива, като задачата на представителите е била да поддържат тесни връзки и да съгласуват действията си, както с Върховния комитет, така и с българските правителства, партии и дворец. Гоце и Гьорче си разделят и дейността по създаването на четите на Вътрешната организация и поддържане на пунктовете по българо-турската граница. Гоце отговаря главно за пунктовете по границата за Македония, а Гьорче – за тези по границата за Тракия. Вездесъщият Гьорче успява да снабди организацията и нейните чети с огромни количества оръжие, снаряжение и парични средства, които получава от българските правителства директно от Военното министерство. Същевременно те като задгранични представители са и членове на Върховния македоно-одрински комитет в София и участват в неговите заседания, което дори и всеки невярващ може да се убеди като прочете протоколите на комитета и да се запита, дали това което говорят скопските манипулатори срещу България и Върховния комитет е вярно след като и двамата бележити наши революционери са и „върховисти”, а по времето на председателството на ВМОК от Борис Сарафов двете организации работят не само заедно, но и в много тесни отношения. Тогава именно Гьорче ще възкликне, разказвайки пред проф. Милетич – „За нас България е много скъпа!”

До 1905 г. Гьорче участва в работата над почти всички програмни документи на ВМОРО и ВМОК – Устава и Правилника на Българските македоно-одрински революционни комитети от 1896 г. (заедно с Г. Делчев); Правилника за четите на БМОРК (1896-1899 г.) (заедно с офицера Димитър Венедиков); Устава и Правилниците на Тайната македоно-одринска революционна организация от 1902 г. (отново заедно с Г. Делчев); Правилника за деловодството и сметководството на Македоно-одринската организация (т.е. на ВМОК) в България от 1902 г. (заедно с офицерите Тома Давидов и Владислав Ковачев); сътрудничи при уточняването на статутите и програмните документи на ВМОК; проектоправилниците на Вътрешната тайна македоно-одринска революционна организация и бележките за градските организации на Прилепския конгрес през 1904 г.; Устава, правилниците и циркулярите на ВМОРО на първия общ Рилски конгрес от 1905-1906 г.; сътрудничи и при съставянето на основните документи на Временното представителство на обединената бивша ВМОРО през 1918 и 1919 г. и много други.

Гьорче през дългия си революционен живот работи и като учител и училищен инспектор в Щип, Битоля, Солун, София, Велико Търново и др. През Първата световна война е председател на Окръжната постоянна комисия в Битоля и кмет на Драма, а след войната, заедно с Димо Хаджидимов и Михаил Герджиков участва в дейността на Временното представителство на обединената бивша ВМОРО. Независимо от противоречивите оценки за тази му дейност, тъй като основните участници във Временното представителство са личности с предимно леви убеждения, и тази организация си остава българска и се бори за извоюване на автономия на Македония, за да се запази населението й от денационализация. Гьорче и другарите му издигат и призива за плебисцит под наблюдението на Парижката мирна конференция, а Д. Хаджидимов излиза с книгата си „Назад към автономията”, в която е отпечатана и декларацията на представителството по въпроса. От това време е запазена и една сказка, на Гьорче за приятеля и съмишленика, големия революционер Гоце Делчев, като има намерение да разкаже и за другия си другар в революционните борби Пере Тошев.

След войната Гьорче сътрудничи на правителството на БЗНС, като ръководи Бюрото за заселване на бежанците, където е назначен за негов председател. Неговата дейност в правителството на Александър Стамболийски облекчава до голяма степен тежката съдба на прокудениците от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини.

През 1898-1890 г. издава организационния вестник “Бунтовник”, а през Хуриета заедно с А. Страшимиров – списание “Културно единство”. Сътрудничи със статии във вестниците и списанията “Балкан”, “Право”, “Македоно-одрински преглед”, “Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша ВМОРО”. Като сериозен и задълбочен учен Гьорче се изявява и в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” и др. Неговото творчество и до настоящия момент стои разпръснато в различни периодични издания и така остава непознато за съвременниците ни. Гьорче би бил гордост за която и да било наука и революционна публицистика, но той е такава гордост само за нас, българите, колкото и да се опитват да ни го отнемат и него.

Гьорче Петров е убит на 28 юни 1921 г. в София по нареждане на ЦК на ВМРО, която не му прощава преминаването на левичарски позиции и сътрудничеството с правителството на БЗНС, което е в открит конфликт с организацията. В интерес на истината трябва да отбележа, че Тодор Александров и ЦК обвиняват Гьорче, че има участие и в организирането на създадените под прякото ръководство на земеделския министър Александър Димитров контрашайки, които да преследват четите на ВМРО дири и в сръбска територия. За това земеделците дори създават особен непознат никъде по света закон. Тази информация, макар и съществуваща в мемоарната литература, не се подкрепя с документи и братоубийствената война взема поредната си българска жертва за радост на поробителите.

В заключение искам да разкажа и случая с убийството на Гьорче. Терорист на организацията е било едно турче, което е нямало представа кого трябва да застреля. Убива Гьорче след като му го посочват и няколко дни се крие в дома на Т. Александров и от вестниците научава, какъв „голям човек” е застреляло и се ужасява от постъпката си. Но ВМРО избягва успешно почти всички рискове – терористът е екзекутиран веднага, а организацията никъде официално не признава за действието си. Смятам, че е необходимо да се направи още едно уточнение, тъй като много хора ще се запитат защо именно турче е било терорист на ВМРО? След попадането на Македония и Тракия в ново робство (сръбско и гръцко) ВМРО постига споразумение на два пъти (през 1913 и 1920-1921 г.) за съвместни действия по македонския и тракийския въпрос с Младотурските комитети и дори се създават общи българо-турски чети, а в Тракия се създава почти цяла армия, под ръководството на македонския и тракийския войвода Таню Николов. Но това са теми за друг път.

В заключение искам да подчертая, че не ми е известно тази титанична личност – Гьорче Петров да има някъде паметник в родината и нещо да е назовано на името на този легендарен наш революционер и пленителен педагог, а и все още лежат забравени в библиотеки и архиви неговите статии, книги и спомени и съвременниците ни нищо не знаят за него. Да очакваме, че поне скопските фалшификатори ще се сетят отново за него докато ние спим. Те умеят да крадат от нашата история и литература и утре може би ще осъмнем с негова скулптора в центъра на Скопие, я яхнал кон или магаре. Не напразно народът ни казва – „Докато умните се наумуват, лудите се налудуват!”

Прилагам няколко документа като илюстрация на вижданията на Г. Петров, които се съхраняват в българските архиви, а така също и факсимилета от уж „унищожените” Гьорчеви „Материали” и от титулната страница на неговите мемоари.

Цочо В. Билярски

ПРИЛОЖЕНИЯ:

№ 1

Устав на Българските македоно–одрински революционни комитети, съставен след Солунския общ конгрес на организацията, съставен от Гоце Делчев и Гьорче Петров

Солун, 1896 г.

Устав на Българските Македоно – Одрински Революционни Комитети.

Глава І.

Цел.

Чл. 1. Целта на БМОРК е придобивание пълна политическа автономия на Македония и Одринско.

Чл. 2. За постигание на тая цел, те са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население в казаните в 1 чл. области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печата или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно възстание.

Глава ІІ.

Състав и устройство.

Чл. 3. Член на БМОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното Освободително Дело.

Чл. 4. Членовете на всеки комитет се делят на групи с по един началник, определен от ръководителя. Всякой член на групата, както и началника, носят по един номер, даден от надлежния комитет. Всеки работник знае само членовете на неговата група и началника, а последния знае само ръководителя на комитета или посредника.

Чл. 5. БМОРК се делят на окръжни, околийски и селски, а над всичките тях стои един Централен БМОРК, който ръководи общите работи по Делото и го представлява. Района и числото на окръжните комитети определя Централния, на околийските – окръжните, на селските околийските.

Чл. 6. На чело на всякой комитет стои едно управително тяло. Управителните тела на окръжните комитети се назначават от ЦБМОРК, на околийските се определят от окръжните и се назначават от Централния, а на селските се назначават от околийските. ЦБМОРК в известни случаи има право да повери ръководението на работите в окръзите и околиите в ръцете на едно избрано от него вътрешно или опълномощено вънкашно лице.

Чл. 7. Всеки член на управителното тяло носи псевдоним, даден от ЦБМОРК.

Чл. 8. ЦБМОРК има за печат с емблема знаме, саби, пушки и бомба, с надпис Македоно – Одрински Централен Революционен Комитет и с големина в радиуса 2 см. и 6 мм. и обиколка 16 см. и 8 мм. С него той подкрепва важната кореспонденция.

Чл. 9. За сношения с околните комитети всякой окръжен, околийски и селски комитет си има своя тайна поща.

Чл. 10. За следение делата на вътрешните и външните врагове и за предпазвание от тях, всякой комитет има своя тайна полиция.

Чл. 11. Всякой комитет държи в течението на работите в района му по-горния от него комитет, а в края на всеки месец му дава подробен отчет за всичките си работи в всякое отношение.

Глава ІІІ.

Материални средства на Революционните Комитети.

Чл. 12. Революционните Комитети ще се снабдяват с пари.: 1) от доброволни пожертвувания; 2) от редовните членски вносове и 3) от пари, събрани по начин, какъвто ЦБМОРК намери за целесъобразно или пък местния с предварително съгласие на централния.

Глава ІV.

Наказания.

Чл. 13. Всякой, който се провини в вредение на делото, бил той работник или не, българин или не българин, се наказва. Наказанието му се определя от местния комитет и се извършва със съгласието на Централния.

Чл. 14. Въз основа на настоящия устав, изработен е подробен вътрешен правилник.

Край.

№ 2

Писмо от Гьорче Петров до д-р Константин Стоилов, министър-председател за активизирането на гръцката пропаганда в Македония и необходимостта от помощ от страна на българското правителство за Българските македоно-одрински революционни комитети с пари и оръжие

София, 11 декември 1896 г.

Господин Г-н Д-р К. Стоилов

в столицата София

Господин Стоилов,

Преди няколко време с един рапорт до г-н полковника запознах Ви с гръцкото движение и бъдещите гръцки планове и действия. Нови сведения от Гърция и от тук дойдоха да ни уверят, че техните дела са от такъв характер, какъвто ний нито можехме да си представим. Вместо мене намирам за по-добре да говори за туй приключеното тук писмо на 1 май приятел от Гърция, който лично изучил въпроса на мястото. От себе си ще прибавя туй, че тези дни полицията уловила тук важни революционни документи у един доктор. Последния като гръцки поданик бил препратен в Гърция чрез консулството, а писмата още не могат ги отбра в полицията.

Явно е от туй, че предприемчивите и чувствителни гърци, които до сега по подражание на нашата деятелност развиха такава и те от своя страна и ни надминаха с добитите резултати, искат да направят същото и с революционното дело; явно е така също, че в нашата страна ще се запали огънят не подлежи на съмнение, че превесът в борбата ще бъде на гръцка страна, ако ний останем сами на себе. Според моето скромно мнение с нищо не оправдателно ще бъде безучастието на свободната ни братска ни страна в сегашно време при такова положение на работите и при обстоятелството, че тук ще се развиват работите независимо от всякаква политика и от всякакви желания на когото и да било. За туй аз смятам, че изпълнявам патриотически дълг, като припомнювам пак чрез Вас на Българското правителство лятошните си постъпки и моля в името на общобългарската кауза братското наше правителство да изпълни най-свещения си дълг, да ни даде поддръжка материална и насърчение морално. Аз съм дълбоко убеден, че то днес е в състояние да ни даде исканата поддръжка и помощ и даже още по-голяма стига да вземе присърце нашите истински нужди и интереси и да иска да ни помогне. Колкото да ми е неприятно от безуспешното ми лятошно губение време аз отново правя апел към вашия патриотизъм и Ви моля да подействувате да ни се отпуснат 10-тях хиляди пушки и 100-тях хиляди лева, за които през лятото стана дума. В случай на съгласие може да се работи с приносителя на настоящето ми Делчев, добър мой брат.

Като прося извинение за смелостта оставам с дълбоко почитание

Ваш Тосков [псевдоним на Г. Петров]

№ 3

Писмо от Гьорче Петров до д-р Константин Стоилов, министър-председател за дейността на гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Б. м., началото на 1897 г.

Господин Стоилов,

В допълнение на миналите си писма по македонското гръцко движение бързам да Ви съобщя и следующите факти, които можах да науча през обиколката, която направих през последните празници.

Сбиванията на гръцки чети с турските гарнизони по границата гръцка, за които сегиз–тогиз се споменува по европейските вестници, в основата са истински. В Тесалия (центъра е във Воло) няколко гръцки чети действуват постоянно. Главната им задача е да заблуждават турските погранични гарнизони при пренасяние на оръжието. Когато има да се прехвърля такова, едни явни чети с погранични маневри отвличат вниманието на турските войски, а други тайни чети в същото време прехвърлят оръжието през границата. Прехвърленото по такъв начин оръжие се разпространява във вътрешността чрез тайни чети, които се крият по планинските пещери. Такива до сега сме открили само 3: една в западно Костурско, която навярно разпространява оръжието внесено по Пинд планина, друга (тя била 20 души) във Водено–Негушко, която без друго е предназначена за пренасяние оръжие по планинската верига Турла–Докса и трета в Меглено–Мариовското (тя се състои от 6 души). Втората Негушката прояви своето съществувание с убиването на 10 стражари и 1 бег в едно Негушко село, дето случайно попаднала в една къща с убитите, а с третата – Мегленската нашите са влезли в сношения под вид на гърци. По думите на войводата й, тя пренесла до сега 4000 пушки, на които скривалищата още не можем да открием въпреки взетите за туй мерки.

В Костур съществуват 2 комитета. От тях единият си е създал за задача унищожението на българщината в Костурско с въоръжена сила, а другият е чисто революционен. Първият се ръководи от владиката, а начело на втория стои един прост кондураджия. Както се вижда, те кроят главните сили да изпратят от Гърция, а в местото ще изискват само възможното. С тая цел те привличат от тук лица. Според достоверни сведения, от Солун има 40 души записани доброволци, които в непродължително време щели да заминат за Воло. Те щели от сега да бъдат под заплата за осигурявание преживяванието им до пролет.

С почитание

Аз

№ 4

Писмо от Гьорче Петров до Владимир Бочуков за революционното движение в Ахъчелебийско, пояснения за целите на Централния революционен македоно-одрински комитет и инструкции за революционната му дейност

Пловдив, 5 ноември 1899 г.

Брате Бочуков,

Идването ми в Чепеларе беше най-вече, за да се видя с тебе и с някой друг от вас, вътрешните приятели, както и за да ме осветите вие върху положението на работите и условията с вашенско, така и аз да ви поосветля върху духа и направлението на нашите работи. Не стана желаемото. Кой прав, кой крив не зная, но мен ме е много яд. Заслужава при възможност да вземеш някога отпуска и да дойдеш да се видим. Твоето идване тук е по-лесно, нежели моето там. Пречка си имал от някои от селските дерибеювци. Постави се каквото ти да ги владееш със зло или добро. От писмото ти до комитета, от разговорите с някои момчета в София и с приятелите в Чепеларе виждам, че ти си слабо проникнат в съществото на нашите работи. Ще се ползвам от всеки случай с писмата да запълня празнината. Не е желателно да повторите нашите грешки при горчивите работи, които нам е донесъл досега опитът. Ето ти сега някои указания:

1) Съществуват две организации по освободителното дело, една вътре, друга тук. Управителните тела: ЦРМ-ОК там, “Върховен Македонски комитет” тук, са в съюз, без да се бъркат единия в работите на другия. Посредникът съм аз, като член на Централния комитет и такъв по пълномощно във ВМК. Вие сигур влизате в района на ЦК (в кой окръг още не е определено) и трябва да влезнете в прави сношения с него.

Тук ще се обръщате до мене само за работи бързи и зависещи изключително от България. Посредници за това ще бъдат чепеларските ни приятели. Понеже съобщенията с вътрешните още не ви са уредени, засега сношенията ще стават чрез тук. Вън от тук никакви сношения с когото и да е в България не се допускат на отделните комитети. Това изисква както нуждата от цялост във Вътрешната организация, така и интересът на самите местни погранични комитети. Сто тояги по чужди гръб са нищо. Тукашните хора са сигурни от всякаква опасност със своите намисания само пакости могат да ви причинят. Имаме горчив пример от този род. Пазете се от такива намисания на неканени патриоти, ако не искате да ви постигне участта на пограничните македонски комитети. Основни начала на нашата организация е – приготовление на едно повсеместно въстание с чисто народни средства и сили, което начало съдържа в себе си друго едно – самонадеяност, вяра в себе си. Трудно е прокарването на туй начало, но е необходимо за благополучното изкарване докрай. Трудно е защото нашите хора без кураж и силна воля с много закрепени робски черти все отвън очакват, все другиму се надяват, все яка подпора искат. Необходимо е то, защото не може да се нарече готов за въстание онзи народ, онази негова част, па ако ще и онзи индивидум, който не се надява на себе си, не вярва в своите сили и още защото без него (туй начало) ние ще бъдем играчка на шарлатаните и бездушните политикани. В духа на това начало сам се сещате какво направление да давате на работите при всеки конкретен случай. Силата във всяко едно у нас трябва да върви отгоре надолу. Работниците поотделно със своята готовност на материални и морални жертви за общите нужди на мястото, готови всеки за себе си в морално и материално отношение, съставляват силата на местния комитет, отделните местни комитети – на ЦК. Заблуждение или по-добре слабост е на отделните лица да искат всичко от комитета. Същото е и за местните комитети по отношение на ЦК. Всеки работник ще се мъчи, като набави и направи нужните за себе си да послужи и на централното управително тяло за общите нужди, всеки местен комитет ще прави същото и за себе си и ЦК. Исканието от теб оръжие от тук, както разбираш, не отговаря на горното. Когато комитетите (Централния и Върховния) намерят средства да доставят оръжие, то ще бъде на тяхно разположение в резерва – няма да го раздават. Стига толкова теория. Практически работи. В началото полакомихме се за хора. Горчиви резултати получихме. Не повтаряй грешката – сиреч избор прави на хората.

Мъчи се да създадеш ограничена количествено, но здрава организация в твоя край; на първа ръка ще трябва главното управително тяло у вас да има полиция и куриери с нужното за тях оръжие. Канали здрави. Скривалища за хора и материал и известно число отбрани момчета, готови да излязат с пушки в ръка във всякакъв случай и всякога, а не само в момента на въстанието и заедно с всичките, както обикновено казват. Това е то организацията в същинския смисъл на думата. Вън от това чрез вестниците и устни агитации се води широката агитация. Главно трябва да се убеждава населението, без разлика на членство или нечленство, да се въоръжават.

2) Правилника строго изпълнявайте. Пропусканията на малки работи ще ви разглобят с време.

3) Откъде вас има гурбетчии работници, които мислят, че и военните тук им съдействуват. Щом минат границата, говорят като у дома си. Да се предупредят за това всичките членове, ако не искате да знаят шпионите тук туй, което вършите вие там.

4) Членски внос да има, макар и малко. Той има и морално значение. С тях ще посрещаме належащите нужди. Недостатъка ще допълняте с волни помощи и доброволни помощи от добри, но не готови за смърт работници или съчувственици. За събраните и похарчените пари ще трябва да държите сметка навсякъде. За посрещане крайните нужди на организацията и местните комитети в частност събирайте пари с разписка от ЦК и едно знай, че разписката не излиза за по-малко от 5 лири турски. За тази цел да ми изпратиш списък на хората, за да се напишат разписките. Ако разчиташ на голяма сполука, пиши ми да ти изпратиме човек от тука за другар.

Разписките ще се дават на хора, които няма да издадат, защото самите вие не сте закрепили, пък и другите работи ще пречат временно на терора. Добре ще бъде, ако гледаш да ангажираш хора за оръжие, за да може по-тихо да се свърши планът с него.

Постъпката ми за Тошевото премещение беше късно, та не можах да сполуча. Виках го в Чепеларе с вас, но не дойде. Крайни мерки спрямо него ще вземете, след като се получи писмо от ЦК, за която цел пишете, за да пиша и аз.

Петтех револвера на братството нека останат комитетски, а вие и ръководителите частно ще си купите по един, защото и онези ще са при вас, но ще трябват за куриера на тайната поща.

Два товара пушки в скоро ще трябва да заминат за Габрово. За тази цел споразумейте се с Вълчева в Чепеларе.

Накрай ще кажа, че времето не позволява да вървим полека, а бързо, защото не знам на каква пролет ще осъмнем.

Работете да не би някога да се каете.

Марко [псевдоним на Г. Петров]

 Източник: "Сите българи заедно" (Несъществуващ вече материал, взет от кеша.)