Четейки икономическите новини, не може да не ни направи впечатление как една по една, като че с входящ номер, европейски държави навлизат в някакво състояние, което финансистите наричат "дългова криза". Няма да се впускам в обяснение какво представлява тя. Ако желаете погледнете този пост на колегата zahariada, който, въпреки забележките, които имам към акуратността на превода е достатъчно описателен и разбираем. 
Тук бих искал да обърна внимание на проблема от малко по-различна гледна точка. Сърцевината на моята теза съм описал тук.

Като започнем с Исландия и Ирландия, преминем през Португалия и Гърция и достигнем последно (засега) до Италия, европейските държави като че ли изведнъж, изневиделица се оказват с огромни бюджетни дефицити, с огромни дългове, които са натрупани от съответните им правителства (защото бъджетния дефицит е на практика държавен дълг, и се плаща от данъкоплатците, дори те да не са съгласни с правителствената политика на натрупване на дълг или с начина по който тези пари се изразходват, но това също е друга тема).

Всичко това става, разбира се, на фона на Американската дългова криза. Американското правителство дължи над 14 трилиона!!! (хиляди милиарда) долара и според някои анализатори това е отвъд границата на реално изплатимото (т.е. лихвите по този дълг надхвърлят приходите от данъци).

В опитите си да съживят икономиката американските правителствени финансови специалисти инжектираха (напечатаха) огромни количества нови пари, което допълнително наду дълга, тъй като в съвременната парична система срещу всяка нова напечатана банкнота стои съответно задлъжняване към FED или ако е извън САЩ - към съответната централна банка. 

При увеличаване на паричната маса в обръщение, когато няма съответно увеличаване в производството и потреблението, нормално се стига до положение на обезценяване на валутата - в случая долара.

Ако човек задълбае в данните (и ги съпостави във времето), ще му направи впечатление, че при всяка нова жертва на европейската дългова криза се наблюдава покачване на долара спрямо еврото (съответно и лева). Това е така, защото т.нар. "спасителни пакети" (последният одобрен такъв е на стойност 700 милиарда евро), предвидени за закъсалите държави са всъщност новонапечатани евро (те няма откъде другаде да дойдат). По този начин, под прикритието на "подпомагане" всъщност се осъществява едно конкурентно обезценяване на европейската валута спрямо долара. Друг е въпроса, че въпросното подпомагане се дава само и единствено, ако съответната държава се съгласи да приватизира/раздържави/продаде ключови свои активи на безценица на "частни инвеститори", тясно свързани с банките (на тази тема ще се спра друг път, защото е голяма и касае целия свят, само ще отбележа, че в България това бе извършено от г-н Иван Костов).

Наблюдаваме напълно организирана, оркестрирана политика на пинг-понг инфлация осъществявана в регионите Европа и Северна Америка от международния банков картел с основни играчи Федералния Резерв на САЩ, Европейската Централна Банка, МВФ и правителствата (и съветниците им) на засегнатите държави.

Днес е 13.07.2011. От вчера наблюдавам новото покачване на долара спрямо еврото, докато чета новините за чисто новата Италианска дългова криза, която като че ли падна като гръм от ясно небе, въпреки че очевидно отдавна се е приготвяла във фурната.

brink.blog.bg