Райдовски пуска бомба - „Бялата книга” на Виденов

Андрей Луканов плашел премиера със саморазправа, искал контрол върху опасната информация

Красимир Райдовски, известен като познавач на много от тайните на прехода, подготвя поредна бомба от скандали, която ще наруши спокойствието на много политици, бизнесмени, олигарси и висши държавни чиновници.

 

 

Бившият разузнавач и журналист е решил да извади духа от бутилката на прехода и да публикува митичната „Бяла книга”, написана от експерти на кабинета на Жан Виденов и посветена на разграбването на България в първите години след падането на Тодор Живков от власт.

 

 

Това обяви пред столичен седмичник самият Райдовски, показвайки оригиналния ръкопис, събран в близо 200 печатни страници и пазен досега от него.

Темата за „Бялата книга” изплува преди дни отново в обществения интерес, след като журналистката Невена Гюрова, работеща в пресцентъра на Министерски съвет при управлението на Жан Виденов, обвини открито в интервю шефа си
че ако преди 15 г. е имал смелостта да публикува събраните скандални документи, днес преходът щеше да изглежда по различен начин.

Виденов постави като задача събирането на документи и сглобяването на „Бялата книга” на пресцентъра на МС, чийто шеф бях тогава. Всъщност написването и обнародването на такъв анализ беше залегнал още в предизборната платформа на БСП, а Жан искаше да изпълни ангажимента си.

 

 

Започнахме усилена работа още в началото на 1995 г. Условно структурирахме три направления – национална сигурност, външна политика, финанси и икономика. Привлякохме външни експерти, но когато стигнахме до финансите и икономиката, работата запецна. Търсихме подходящия човек, който да обработи тази гореща тема, и така стигнахме до журналиста Григор Лилов. Познавах се с тъста му добре от времето, когато работихме в ДС, и Гришата нямаше как да ни откаже, спомня си днес механизмите по създаването на документа Красимир Райдовски.

 

 

Според него в книгата е трябвало детайлно да бъде проследена дейността на първите две правителства на Луканов, кабинета на Димитър Попов, управлението на Филип Димитров и правителството на Любен Беров.

Целта беше да се проследи как са разграбвани и приватизирани активите на държавата, източване на сметки, прехвърляне на капитали от външнотърговските дружества, създаването на частни банки с пари на държавата и т.н. Получи се нелицеприятно, но от събраните и анализирани документи лъсна, че голяма част от далаверите са свързани с министри и управлението на Андрей Луканов признава бившият шеф на пресцентъра на МС.

 

 

Когато анализът бил почти готов, на няколко пъти Жан Виденов и Дончо Атанасов лично идвали в пресцентъра и четяли събраното. Премиерът вече бе наясно, че тази опасна информация ще му доведе много проблеми и те наистина не закъсняха, казва Райдовски. Къртици от МС изнесли към Луканов и негови министри информация за събраните документи, започнали да подпитват, а на „Поизитано” 20 и в парламента взаимоотношенията между социалистите станали много напрегнати.

Първото предупреждение към премиера Виденов пристигнало по най-неформалния и неочакван начин във вторник, 14 март 1995 г. На заседание на парламентарната група на левицата, на което участвал и министър-председателят Виденов, съпартийци му предали два прегънати листа, част от програмата и дневния ред, на които с химикал било написано: „Жан, в коридорите, а и в печата циркулират слухове за съдържанието на „Бялата книга”, според които в нея се дават и  оценки/негативни на двете социалистически правителства от 1990 г. Ако в тези слухове има и доза истина, смятам, че и аз, и колегите ми от кабинета през 1990 г. имаме и моралните, и професионалните основания да проведем предварително обсъждане на материалите, преди те да видят бял свят. Надявам се, че ще се отзовеш с разбиране на това искане. Андрей Луканов."

Реално това писмено предупреждение не беше молба, а чиста проба рекет Луканов настояваше преди истините да станат достояние на обществото, да бъдат съгласувани с него и естествено контролирани от него, коментира текста Райдовски. Според него Виденов бил бесен от наглостта на съпартиеца си и се заканил да не отстъпват. Атаките срещу „Бялата книга” зачестили. Няколко месеца по-късно премиерът Виденов получил второ писмо от Луканов, в което директно го заплашвал, че ще го свали от власт.

Карлович беше организирал в тази посока всички свои хора, включително и министри на Виденов, които контролираше. Започнаха да го притискат, да му правят всякакви спънки, атакуваха го подмолно да спре издаването на книгата, а това недвусмислено показваше, че направените в нея изводи са верни и се страхуват от тях. Част от тази конспирация на Луканов бе и дипломатическият скандал при посещението на Жан в Китай през 1996 г. Докато гостуваше на азиатския гигант, се оказа, че българският представител на външно министерство в Женева Валентин Добрев е гласувал резолюция срещу Китай. Абсолютен гаф, но добре прицелен. Поставиха Виденов в много конфузна ситуация, но беше ясно, че Луканов е сътворил всичко чрез Георги Пирински, анализира партийните борби 15 г. по-късно Красимир Райдовски.

Междувременно Виденов и правителството му били притиснати от сериозни икономически проблеми и Международния валутен фонд. Затова премиерът се отказал да води и битка сред своите. Страшната „Бяла книга” била пренаписана и издадена в мек вариант – с пресята фактология, без критични оценки, изчистени са скандални факти. Била раздадена на депутатите в парламента, в МС и по други институции, но ефектът от обнародването й бил нулев.

Ако през 1995-1996 г. беше пуснат истинският вариант на „Бялата книга”, обществото щеше да има ясна представа за подмолните процеси на прехода, за действащите лица в тях. Тези истини вероятно щяха да променят политиката и процесите в държавата, прокуратурата и Темида също можеше да се задействат и да пратят крадците в затвора, казва Райдовски. Сега много от главните герои в забранената книга вече не са между живите, но въпреки това той подготвя оригинала за печат, защото твърди, че следите остават и никога не могат да бъдат замазани.

 

По Frognews, Дарислава Михова  -  С. М. 

Невена Гюрова: Ако Жан бе публикувал Бялата книга, историята щеше да е друга! коментари/20 11 юни 2011, 17:01
София, България изпрати на приятел Луканов мобилизира целия си клан, за да не стане ясно как е създадена олигархията Невена Гюрова беше медиен съветник на експремиера Жан Виденов. За пръв път тя преобръща представата за най-сатанизирания премиер в българския преход и разкрива пред в. "ШОУ" истината за т.нар. Бяла книга, която не е видяла бял свят и до ден днешен.

---

- Всяка нова власт обещава да разкрие кирливите ризи на предшествениците си. И не го прави. Така вече 20 години се сменят правителства. Вие като бяхте на власт с Жан Виденов, защо не ги разкрихте?
- По-малко от месец-два след като кабинетът на Жан встъпи в длъжност, започнаха мъките около Бялата книга. За какво става въпрос? В предизборната кампания на БСП Виденов беше обещал, че като дойде на власт, ще изкара на показ всички далавери и простотии на предишните правителства. Главната мишена бяха правителствата на СДС и на Димитър Попов - трябваше да се покаже какво лошо наследство е получила БСП.

Жан Виденов изпълни обещанието си, но не както си го представяха някои в БСП. Без да се бави, той нареди на министрите си всеки да направи “опис” на времето преди него. Всички обаче взеха да се ослушват. Стигна се дотам Виденов да им напомня, а те викат сега, сега, още утре.

Скатаваха се по всякакъв начин!

Само един-двама пратиха нещо, което ставаше единствено за кръглата папка, както журналистите викаха на кошчето за боклук. Сега разбирам, че имаше и обективна причина. Когато Филип Димитров дойде на власт, направи радикална чистка. И точно тия министерства се представиха най-зле при Виденов.

Най-добре беше финансовото министерство, защото Костов там не направи чистка. Да, уволни някои хора от върхушката, но надолу – не! Размести ги по постове, но пазеше министерството от политически чистки и това по-нататък се превърна в традиция за финансовото ведомство. Затова той беше толкова успешен финансов министър. Това е една от много заслуги на Костов пред новата българска държава.

- А какво стана с Бялата книга?
- Вместо да вдига скандали, Виденов викна мен от пресслужбата, шефа на кабината Краси Райдовски, говорителя Кольо Балтов и вика: "Министрите ги оставете, вземете и напишете една книга. Пишете по журналистически, като публицистика, това е положението, трябва да имаме нещо."

Обаче се оказа, че ние не разбираме същината на финансите, социалната политика, можем да напишем нещо, но то няма да е добро. Тогава на мен ми хрумна да се обадим на Гриша Лилов, който работеше в “Труд”. Оказа се, че Краси Райдовски пък познава жена му, която беше икономистка, работеше в банка. Отидохме и се срещнахме с Григор и жена му. Обяснихме им какво-що. Жан Виденов ни беше дал карт-бланш да търсим истината, да не щадим никой - ни Беров, ни комунистите. Обективна картина.

Шапка му свалям на Гришата! Писа пет дни по десет часа с помощта на жена му и излязоха около 150-200 страници. Писаха всеотдайно, без пари, без нищо, за идеята. Целта беше да бъде разбита цялата олигархия. Политическата класа беше почнала да се корумпира, срастваше се с властта, с мафията, с бизнеса. Вихреше се югоембаргото. Бедна ти е фантазията какви пари се правеха от него.

Тогава почна създаването на

измислените банки, чрез които групировките смучеха огромни пари.

Но това стартира още през 1992 г., още при Филип, хайде да не се лъжем. Разгърнаха се при Беров, да, след това започнаха да източват предприятията. “Мултигруп” такова смучене му удари, че просто не е за вярване. А далаверите, които правеше БНБ, бяха в невероятни мащаби.

Дилърите или какви бяха там - сега са собственици на една нашумяла банка, имаха вътрешна информация и направиха луди пари. След това превърнаха Първа финансова брокерска къща в ПИБ, като смукнаха пари от Първа частна банка. Венци Йосифов им даде.

Значи, как се прави? БНБ определя лихвата и се вдига валутният курс, но тия научават по-рано и купуват голямо количество валута и след това го реализират.

БНБ беше толкова корумпирана институция начело с Дедо Тото- Тодор Вълчев,

че ти е бедна фантазията. Гришата пишеше в книгата си, че на книга състоянието им е много добро, но на практика банките са фалирали и е въпрос на време кога ще рухнат. И всичко това заради политиката на БНБ, която пет пари не дава и позволява на банките да изсмукват пари от гражданите и от реалната икономика.

На Жан много му хареса написаното от Гришата. Не можем да отречем вината на БСП, най-вече за банковата система. Представиха книгата на Министерския съвет, напечатаха я, аз просто координирах нещата, но запазих името на Григор Лилов и жена му в тайна.

Луканов си мислеше, че аз съм я писала. Виденов първо я изпрати на министрите да я прочетат, а после да си нанесат поправките и да си кажат мнението. После имаше заседание и на първото по принцип я одобриха. Гласуваха по принцип, въпреки отделните забележки.

Ако не беше Георги Пирински, щеше да бъде приета още на първото заседание. Само че Пирински изрева на умряло. Каза, че изобщо не приема раздела за външното министерство. Тогава Жан му рече: добре, ще махнем тоя раздел, напиши го ти!

- И Пирински написа ли го?
- Написа го. Сложиха неговия раздел. Излезе, че СДС са едва ли не убийци на българската дипломация, която била страхотна и като дошло лошото СДС, унищожило дипломацията и сега нямало дипломация... На 13 март 1995 г.

Луканов вдигна чутовен скандал на Жан Виденов - чак пяна излизаше от устата му!

- Неговото управление имаше ли го в Бялата книга?
- Имаше го много яко. Примерно с пълната пасивност през 1990-а. Как Луканов нищо не вършеше, само пишеше програми и говореше какви хубави неща ще направи, а и пръста си не мръдна. Дейността му се изчерпваше да премести един стол от тук до тук.

- Луканов винаги го е мъчил някакъв аристократичен мързел?
- Него го беше страх да поема отговорност, да взема решения. Между другото казах за Бялата книга на една приятелка от “Нощен Труд” и тя го написа. Тогава той отново вдигна скандал. Информацията аз я давах, разбира се, не на своя глава, имах съгласието на Райдовски.

- Какво стана със самата Бяла книга?
- Жан Виденов не отстъпи. Но на заседанието на МС, на което трябваше да се приеме окончателно, Пирински постави ултиматум – ако тази книга се приеме в тоя вид, аз си подавам оставката, - и то въпреки че неговия раздел сме го сложили!

Луканов, като не можа да притисне Жан, задейства марионетката си Пирински.

- И в крайна сметка какво стана?
- Две седмици Виденов ходи като парализиран. Просто се чудеше какво да прави. Беше адски потиснат. Направо скапан. Съветваше се не само с пресцентъра, но и с много по-отговорни хора от нас, от структурите на БСП. Ние с Райдовски дори не бяхме членове на БСП. Спомням си, че тогава съветвах Виденов: Жан, сега е моментът, в който ще се реши съдбата на твоя кабинет. И това беше искреното ми мнение. Ако отстъпи, губи битката срещу Луканов и стоящата зад него олигархия и мафия. Викам му: в момента имаш адски авторитет и влияние както вътре в БСП, така и в обществото. Обяви война на тия ретроградни, далавераджийски сили, които Луканов олицетворява. Застани зад тая Бяла книга и обяви, че БСП иска да започне на чисто.

- Какво означава това?
- Да приеме книгата като решение на МС, да се публикува. А Пирински щял да подаде оставка. Ами, много важно! Народът ще си разплете чорапите за тоя празнодумец! Нито народът, нито електоратът на БСП ще си накриви капата, че Пирински ще си подаде оставката. Качествени хора за външен министър имаш много.
Но Жан прие другата позиция. След това поддържаше този си начин на действие чак до оставката си – че трябва да се правят компромиси, да се обединяват крилата. Каза: добре, ще пишем нова Бяла книга, обаче тоя път, ако всяко министерство не ни представи по нещо, ще трябва да публикувам първата, а Пирински нека си подава оставката. И всеки написа по нещо, ние само го събрахме в един файл и го пратихме в печатницата на Министерския съвет.

- Две в едно? И какво се получи?
- Пълна тъпанарщина и глупост. Никой не й обърна внимание и правилно. Важното за мен беше, пак да повторя, че Жан направи капитална стратегическа грешка. Ако беше публикувал Бялата книга, тогава историята щеше да се развие по друг начин.

- Там имаше ли го генезисът на групировките?
- Разбира се!

И за Г-13 се пишеше, и за югоембаргото, и за кухите банки – всичко!

- А за групировките пишеше ли, че в основата на създаването им стои Луканов?
- Е, не можеше чак дотам. За сметка на това вината на Луканов като премиер за ред неблагоприятни явления беше посочена изрично и персонално. Проблемът е, че тази брошура беше засекретена като служебна тайна. И досега си седи в архива на МС.

Бойко Борисов, както разсекрети страшно много неща, включително направи публично достояние в интернет заседанията на МС, нека я разсекрети тая Бяла книга! Тогава всички ще разберат как БСП скри собствената си отговорност за изродения ни преход!

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ

www.blitz.bg



Още по темата:

razuznavane.com/

 

www.temanews.com/index.php



annews.blog.bg/novini/2010/04/09/bankov-oktopod-skrit-v-sekretniia-doklad-dobrev.525419