Тимо Соини*, "Уолстрийт джърнал" 
 

Когато имах честта да ръководя партия "Истински финландци" към изборна победа през април, ние дадохме тържествено обещание да се противопоставим на спасителни планове за страни членки от еврозоната. Европа страда от икономическата гангрена на неплатежоспособност – както публична, така и частна. Ако не ампутираме онова, което не може да бъде спасено, рискуваме да заразим цялото тяло.

За да разберем истинската природа и цел на спасителните планове, първо трябва да разберем кой реално се възползва от тях.

С риск да бъдем обвинени в популизъм, ние ще започнем от очевидното: Не малкият човек този, който е облагодетелстван. Той е използван и лъган, за да поддържа действието на фалиралата система. Плащат му по-малко и го облагат повече, за да осигурява парите, необходими да поддържат развитието на тази Понзи схема.

Междувременно се разви симбиоза между политиците и банките: Нашите политически лидери заемат дори още повече пари, за да плащат на банките, които връщат услугата, като дават на заем още пари обратно на нашите правителства.

В една истинска пазарна икономика лошият избор се наказва. Вместо да се приемат загубите в необосновани инвестиции – което би довело до евентуален колапс на някои банки – бе решено загубите да се прехвърлят на данъкоплатците чрез заеми, гаранции и непрозрачни схеми като Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).

Парите не отидоха в помощ на закъсалите икономики. Те бяха насочени чрез Европейската централна банка и държавите реципиенти към големите банки и инвестиционни фондове.

Освен това, противно на официалните твърдения, държавите, получаващи помощ, не са искали такава "помощ", не по този начин. Естествената опция за тях беше да признаят банкрут и да оставят провалилите се частни кредитори, независимо къде са базирани, да консумират своите загуби.

Но това не биваше да се случи. Ирландия бе заставена да вземе пари. Същото се случи с Португалия.

Защо Брюкселско-франкфуртската машина за изнудване принуди тези страни да приемат парите заедно с планове за "възстановяване", които неизбежно биха се провалили? Защото те трябваше да угодят на поглъщащите данъци банки, които в противен случай можеха да откажат да се отзоват на следващата продажба на испански, белгийски, италиански или дори френски облигации.

За нещастие на този финансов и политически картел, техният план не работи. Гърция, Ирландия и Португалия вече са съсипани по тази схема. Техните икономики вече никога няма да са в състояние да спестяват и да растат достатъчно бързо, за да си плащат задълженията, с които ги впрегна Брюксел в името на тяхното спасение.

Създаването на Европейски стабилизационен механизъм не е решение. Той ще институционализира системата за трансфер на богатство от отделните граждани към компрометирани политици и провалени банки, създавайки огромна морална заплаха и разрушавайки онова, което е останало от конкурентната банкова среда в Европа.

За щастие, все още не е твърде късно да се спре разложението. За банките, ние се нуждаем от честни, сериозни стрес – тестове. Да бъде спрян настоящият политически инспириран фарс. Вместо това, да бъдат направени паралелни оценки от регулаторите и независими групи, включително акционерите и учените. Доверявай се, но проверявай.

Неплатежоспособните банки и финансови институции трябва да бъдат затворени, прочиствайки неплатежоспособността от системата. Ние трябва да възстановим пазарния принцип на свобода на фалит.

Ако някои банки се рекапитализират с пари на пари на данъкоплатците, данъкоплатците трябва да получат в замяна дял от собствеността и целият им борд трябва да бъде изритан. Но преди да се планира такова участие на данъкоплатците, е изключително важно първо да се приложи голямата ножица спрямо държателите на облигации.

По отношение на суверенния дълг, ключът отново е свободата за фалит. Значително преструктуриране е необходимо за едно истинско възстановяване. Да, пазарите ще накажат фалиралите държави, но те също така бързо ще простят. Настоящите планове разрушават реалните икономики в Европа чрез повишение на данъците и трансфер на богатство от обикновените семейства към касите на банкрутирали държави и банки. Преструктуриране, което оставя дълговото бреме на страната на управляеми равнища и насърчава връщането към политики, насочени към растеж, може да доведе до бързо завръщане към международните дългови пазари.

И това не е само заради икономиката. Хората се чувстват измамени. Партиите, които сега идват на власт в Ирландия, обещаха да държат отговорни големите държатели на облигации, но не удържаха на натиска и отстъпиха, оставяйки избирателите с усещането за лишаване от граждански права.

Елитите в Брюксел казаха, че Финландия трябва да изпълни своите ангажименти към европейските партньори, но Брюксел мълчи за това дали националните политици трябва да изпълняват ангажиментите към собствените си избиратели.

Аз израснах със знанието за това, че тази геноцидна война не трябва никога повече да се повтори на нашия континент и разбрах ценностите и принципите, които първоначално са мотивирали създаването на това, което е днес Европейският съюз. Тази Европа, тази визия, беше нещото, което даде на финландския народ и на цяла Европа мира, основан на демокрация, свобода и справедливост. Това е Европа, която си заслужава да имаме. Затова съм изключително натъжен, когато виждам, че този проект е подложен на риск от политически елит, който би жертвал интересите на обикновените граждани на Европа, за да защити определени корпоративни интереси.