КОЙ ВСЕ ПАК, Е СИЛВИО ГЕЗЕЛ ?

Биографични данни за Силвио Гезел

Силвио Жан Гезел се е родил през 1862 в Св. Вит, Източна Белгия. Майка му е била валонка, бащата – германец. През 1886 г. той е отишел в Аржентина, където успешно е участвувал в деловия живот като търговец, фабрикант.

Честите стопански кризи там са навели този човек към теоретични размишления..

През 1900 г. Гезел се отдръпва от активен делови живот и се преселва в Швейцария. В една ферма до Нюшател, той се е трудил като земеделец, същевременно самообучавайки се в различни клонове на икономическата наука. Практическият си опит и теоретичните си изводи той публикува в ред печатни материали. През 1916 г. в Берн излиза неговия основен труд: “Естественият икономически ред чрез свободна земя и свободни пари”. До днес трудът е претърпял девет издания на немски и е преведен на английски , френски и испански езици.

През април 1919 г. Гезел за малко не успява да провери в живота теориите си: По предложение на философа Густав Ландауер той е избран за финансов министър на Ваймарската Република.Една седмица след избора му това либерално правителство е свалено от друго, комунистическо. В началото Гезел е обвинен в държавна измяна, но след това всички обвинения отпадат и той е оневинен.

Заради участието му в Баварската революция Швейцарските власти отказват на Гезел разрешение да се завърне в имението си в Нюшател. Тогава той временно се заселва до Потсдам и малко след това е поканен от Франц Опенхаймер в разположената северно от Берлин колония Еден-Ораниенбург, където до смърта си през 1930 г. Гезел се занимава с писане и публикации.

 Какво е искал той ?

 1. Той е желал да направи невъзможна капиталистическата експлоатация, като с въведените от него свободни пари е принуждавал всеки, който притежава пари да ги пусне незабавно в обръщение. Така се създава една икономика с нулева лихва.

 2. Искал е Поземлената рента, също като лихвата един доход, за който не се полага никакъв труд, да се постави в обществени ръце, за да не може никой да живее на гърба на другите.Той е предложил да се откупи обработваемата земя от притежателите и и обществото да я предлага на желаещите да я обработват.Резултатът от подобна реформа Гезел е нарекал свободна земя. (Ако не се желае одържавяване на земята, то Поземлената рента може да бъде елиминирана чрез данък върху притежаваната земя.)

 3. Тогава, когато икономиката е освободена от грубите си грешки, тя може да бъде оставена на свободно действащите пазарни сили. Премахването на всички мита и въвеждането на свободна търговия са неговите по-нататъшни изисквания.

 4. Той предлага икономика свободна от лихви, експлоатация и търговски ограничения. Затова тази икономика се нарича Свободна икономика . Гезел е основоположник на учението за “свободната икономика” и до сега никой не е успял да обори неговите основни идеи.

Това е само едно бегло изложение.Точното излагане на неговите теории се съдържа в произведенията му, с които ако се запознае човек, няма нужда да чете встъпителния ни текст.

/Днес продължител на делото на Гезел е проф. Маргрит Кенеди – нейната книга “Пари без лихва и инфлация”, излязла 1990 год. е преведена на английски, френски и руски, през1994 излиза разширено и допълнено издание при издателство Голдман – Мюнхен. Бел. преводача /

Другите за Силвио Гезел

Ако днес човек се позамисли, че Силвио Гезел и “ Свободната икономика “ са така яко забравени, че даже в 20-томни енциклопедии няма и една дума за него, то приложените цитати звучат направо оглушително. /Преведени са пет цитата, девет други съдържащи се в оргиналната статия не са преведени. Бел. Преводача/

 Проф. Д-р Джон Майнард Кейнс, икономист, Кембридж, Англия:

“Целта , която като цяло преследва книгата на Гезел е създаването на един антимарксически социализъм, една реакция срещу “laissez faire” /нека върви, фр./ , създадена върху здрава теоретична основа и съвсем различна от тази на Маркс. Аз мисля, че бъдещето ще научи много повече от Духа на Гезел отколкото от този на Маркс. Увода на книгата “Естествения икономически ред чрез Свободна земя и Свободни пари” показва моралната висота на Гезел. По мое мнение отговорът на Марксизма трябва да се търси в този “ Увод”.

 /”Обща теория на заетоста, на лихвата и на парите“, Берлин, 1935, стр. 300/

Проф. Д-р Освалд Хан, национален икономист на Университета Ерланген- Нюренберг:

 “Силвио Гезел е разбрал как да пише ясно и разбираемо-една дарба, която липсва както на много политици и реформатори, така и на някои практици. “Естественият икономически ред“ е актуален и днес... Гезел създаде гениални концепции и бе забравен, а по-малко надарените съвременници скриха няколко генерации, което доста понамирисва на фалшификация”.

 /”В памет на Силвио Гезел” в Списание за кредитите № 6, 1980, стр. 5/

 Хайнц Никсдорф :

 “ Силвио Гезел ме впечатли дълбоко в младите ми години”

 “Безпомощността на съвременните политици прави трудовете на Силвио Гезел винаги модерни”.

 /В едно писмо до Тристан Абромейт; цитирано по Клаус Шмидт: Силвио Гезел, “Маркс” на анархистите, Берлин, !989 г., стр. 247 /

 Проф. Д-р Феликс Г. Бин, Университет Дюселдорф, Икономически факултет:

 “Една почти непреодолима стена затваряше до сега широкия достъп до идеите на Силвио Гезел. Тези предрасъдъци са били създадени в едно време, когато понятия като демократизиране на живота, високопроизводително общество, плурализъм, социална политика не са били познати. В едно “ добро буржуазно” време тези понятия, които днес ни изглеждат най-естествени, са имали силата на зли духове.

 И Гезел не е употребявал тези думи, но ги е чувствувал и намеквал. По същото време той твърди, че привилегиите , свързани с Парите и Поземлената рента не са база за нашата демокрация, а още по-лошо:тези привилегии са създателите на кризите и причината да треперят крепостните стени на замъка “Демокрация” .

 До тези, които не можеха да проумеят тези сложни взаимоотношения, стоят други, които се възползват от съществуващото положение и нямат никакъв интерес то да бъде променяно.”

Във: “Силвио Гезел, непризнатият пророк”, 1978 г.

 Алберт Айнщайн :

 “Изпитвам радост от съвършенния стил на Гезел... Създаването на пари, които не могат да се трупат, ще доведе до нов вид по-истинска собственост”

 Какво ни харесва в Силвио Гезел

 Той е предвидил Втората световна война. Още през 1918 г., току що завършила Първата световна война, Гезел предрича:

 “Въпреки тържествените обещания пред народите войната да изчезне завинаги, въпреки спонтанния вик на милиони: Долу войната!, в противоречие на всички предвиждания за едно светло бъдеще, аз трябва да кажа: Ако днешната парична система с лихвите си бъде запазена, то аз още днес се осмелявам да предрека, че няма да изминат и 25 години, когато светът ще застане пред нова, още по-страшна война.

 Аз виждам бъдещето развитие ясно пред мен.

Днешното състояние на техниката позволява на стопанството бързо да достигне високи обороти. Ръста на капитала, въпреки големите загуби от войната, бързо ще тръгне нагоре и чрез свръхпредлагането ще осъществи натиск върху лихвите. Парите ще станат кът чрез спекула. Стопанството ще се свие и големи тълпи от безработни ще плъзнат по улиците. На всички гранични стълбове ще се види, забодена, една обява: За търсещите работа вход забранен. Добре дошли са тези, чиито портфел е пълен.

 Както в старите времена ще се усили стремежът към завладяване на чужди територии, като за целта се усили производството на оръжия. По този начин поне се създава работа за безработните. В недоволните тълпи ще се събудят диви, революционни течения и ще разцъфти отново отровното цвете на свръхнационализма. Държавите ще престанат да се разбират помежду си и единственото решение ще бъде: война.”

 Всеки може да сметне, че преди да изминат 25 години започва Втората световна война.

 Естествено най-важното: неговата последователна и без предрасъдъци привързаност към въпросите, които вълнуват света. Той намери решение на задачата как може да функционира едно справедливо и високопродуктивно общество.Той застана напреко пред всички големи авторитети на икономиката и може би това е основната причина , че той редко е признаван и често просто премълчаван.

 Още през 1892 г. той се изказва срещу преследването на евреите. Цитат:

 “При днешната финансова система собственикът на пари има огромно преимущество пред притежателят на стоки /респ. производителят/ и ако той се възползува от това, то той прави нещо, което всеки друг на негово място би направил. Тъй като евреите предпочитат да се занимават с парите, то е ясно, че ползват статуквото.

 Е ли това, обаче, достатъчна причина щото г-н Щокер /тогавашния дворцов проповедник при кайзер Вилхелм ІІ / да преследва евреите? Парите са една публична институция и всеки, който има способности за това, може да се конкурира с евреите.

Дали пък и самият г-н Щокер не е воден от тайното желание да стане банкер? Преследването на евреите е една огромна несправедливост, следствие на едно несправедливо устройство, т. е. на днешната Парична /финансова/ система.

Където има мърша, там се събират орлите; ако искаме да отстраним орлите просто е необходимо да отстраним примамката и те ще отлетят, без да се налага убийството дори на една единствена птица. Паричната реформа прави невъзможно някой да събира реколта без да е сял, и посредством нея евреите ще могат да приложат интелектуалните си способности не в мижавите гишета на банките, а в науката, изкуството и честната индустрия. Паричната реформа не само защитава евреите от преследване, но и обеспечава на немската наука и правна система вливането на нова интелектуална струя.”

Защото той се явява като противоположност на расиста, което за времето в което е живял не се е разбирало от самосебе си. Той казва за идеята му за Свободна земя: “Земята, планетата трябва еднакво да принадлежи на всички хора, без разлика по расов, религиозен, образователен или физически признак. Всеки би трябвало да отиде натам, накъдето го тегли душата, сърцето или здравето. И там, където отиде той би трявало до има същите права за земя, каквито имат местните жители. Никой не трябва да има привилегии: нито отделни хора, нито държави, нито човешки общности. Ние всички сме кореняци на Планетата.”

 Във време, когато жените в Германия не са имали избирателни права и са били сватосвани от родителите за някой благопристоен господин, когато жените не са могли да се омъжат за любимия човек, защото това е зависело от дебелината на кесията, тогава Силвио Гезил предлага за жените ”Майчина рента” – нещо, което ще направи жената независима от парите на мъжа си. Така той е искал да улесни жените за брак по любов.

 Превел Вл. Богданов

vladobogdanov@hotmail.com