Най-важният процес,който протича в масите е разтоварването.Без него масите всъщност не съществуват,само разтоварването ги прави действителни.Това е мигът, в който всички,които им принадлежат,се освобождават от своите различия и се чувстват равни.

 Сред тези различия трябва да се обърне внимание  преди всичко на наложените отвън разли-   ки в общественото положение,съсловието и имотното състояние.Отделните единици винаги съзнават тези различия.Те много ги обременяват,много настойчиво ги разделят един от друг.

  Човекът е заел определено,сигурно място и се обръща към всекиго,който се приближава до него с въздействаща пледоария.Стои като мелница сред огромна равнина – изразителен и раз-  вълнуван,- до следващата мелница не съществува нищо.

  Целият живот,който той познава,се състои от дистанции – жилището,в което заключва себе си  и своето имущество,поста,който заема,общественото положение,към което се стреми – всичко  това съществува,за да създава разстояния,да ги утвърждава и увеличава.

   Отнета е свободата на всяко приближаване един към друг.Душевните вълнения от едната и   другата страна сякаш пресъхват като пясъци в пустини.

  Никой не бива да е наблизо,никой не може да стои така високо,както другия.Твърдо установе-  ната йерархия във всички сфери на живота не позволява никому да се докосва до по-висшесто-  ящите,да се спуска към по-нисшите другояче освен привидно.

   В различните общества тези дистанции се балансират различно.В някои от тях ударението пада върху разликите в произхода,в други – върху професията или имотното състояние.

   Тук не става дума за характеризиране на този йерархичен ред.Съществено е,че той съществу-  ва навсякъде,че навред се е загнездил в съзнанието на хората и че е от решаващо значение при   определяне на тяхното поведение към другите.

   Удовлетворението от по-високото положение в йерархичната стълба не ги обезщетява за из-  губената свобода да се придвижват.Дистанциите сковават човека и той залинява .Той е увлечен от гнева към това бреме и тъпче на едно място. Забравя, че сам се е нагърбил с него , и копнее да  се освободи.

   Но как може да се освободи сам? Каквото и да  предприема в тази насока,дори да е все още   решителен, той се намира сред хората,които ще осуетят усилията му.Докато те държат на дистанциите помежду си,той в никакъв случай не се приближава към тях.

  Само заедно хората могат да се освободят от дистанциите. Тъкмо това става в масите.При раз-  товарването се отхвърля разделението и всички се чувстват равни в тази сгъстеност,тъй като   между тях едва ли има празно място,защото тялото се притиска о тяло и всеки е толкова близо   до другия,колкото до самия себе си.Това донася неимоверно облекчение.

   Заради този благодатен миг,в който никой не е повече от другия,нито по-добър от него,хората  се превръщат в маси.

   Но мигът на разтоварването,толкова жадуван и толкова щастлив,крие особена опасност.Той     страда от една основна илюзия: хората,които изведнъж са се почувствали равни,не са станали   равни и истински завинаги.

   Те се връщат в своите отделни жилища,лягат да спят в своите легла.

   Запазват собствеността си,не се отричат от репутацията си.

   Не се отказват от своите близки.

   Не напускат семействата си.Само при сериозен прелом в своите убеждения хората излизат от    релсите на отколешните си връзки и встъпват в нови. Такива съюзи,които поради своето естест-  во могат да приемат само ограничен брой хора и трябва да осигуряват трайността си чрез суро-   ви правила,аз  обозначавам като кристали на масите.По-нататък обстойно ще говорим за тях-   ната функция.

   Самите маси обаче се разпадат.Те чувстват,че ще се разпаднат.Страхуват се от разпадането.   Могат да продължат да съществуват само ако процесът на разтоварването им продължи с нови хора,които се присъединяват към тях.

  Само нарастването пречи на техните членове да припълзят обратно – всеки под своето лично   бреме...

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Подготвил за печат:

                                                                                                                                   Цветан АНДРЕЕВ