ч

2

† Възнесение Господне (Спасовден)

 
Православен календар Юни 2011
pravoslavenkalendar.net

sevt9.blog.bg/politika/2011/06/02/vyznesenie-gospodne.758125




www.youtube.com/watch

"Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят... "


"ПРОКЛЕТ ДА Е НАРОДА, АКО НЕ ВЪСТАНЕ!"

Христо Ботев
Портрет на Ботев.
Роден	6 януари 1848 Калофер, Османска империя
Починал	1 юни 1876 (на 28 г.) под в. Вола, Стара планина

Христо Ботев с братята си Стефан, Кирил и Боян (от ляво надясно), 1876 г.


Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов в Румъния, 1875 г.


Паметник-костница на Ботевите четници в Скравена

Стихотворения

Оригинално заглавие	Година на публикуване	Текст
„Майце си“	1867	Текст
„Към брата си“	1868	Текст
„На прощаване“	1868	Текст
„Елегия“	1870	Текст
„Делба“	1870	Текст
„До моето първо либе“	1871	Текст
„Хайдути“ (Баща и син)	1871	Текст
„Пристанала“	1871	Текст
„Борба“	1871	Текст
„Странник“	1872	Текст
„Гергьовден“	1873	Текст
„Патриот“	1873	Текст
„Хаджи Димитър“	1873	Текст
„В механата“	1873	Текст
„Моята молитва“	1873	Текст
„Зададе се облак темен“	1873	Текст
„Ней“	1875	Текст
„Обесването на Васил Левски“	1876	Текст
Сатирични стихотворения
„Защо не съм...?“	1873	Текст
„Послание“ (На св. Търновски)	1873	Текст

bg.wikipedia.org

neverojatno.wordpress.com/2010/01/10/stih/

kleopatrasv.blog.bg/history/2011/06/02/za-botevata-cheta.758534 - За четата.

НА ПРОЩАВАНЕ
В 1868 Г.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, "га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе",
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то "га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...

 

 

© Христо Ботев



Българи!
Това каза Ботев, малко преди да се хвърли в неравния бой за нашата БЪЛГАРСКА Свобода и Правда - тук на Балканите!
Това е и неговия Завет към нас...
Спазихме ли го и помним ли го?!
Преди две години точно, аз създадох този скромен блог с цел заедно с всички вас, наричащите себе си български патриоти, на които не им се плаща да играят политиканстващ театър като такива, да потърсим пътя към чистия, автентичен и непотправен български патриотизъм и национализъм. Като търсим и говорим тук ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА - фактите, каквито са!
Да изобличаваме политиканстващите шмекери и брокери - продажници, които сквернят тази свята идея - ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИ, БОТЕВ, ДЕЛЧЕВ И ПАИСИИ!
Днес, някои хора, които уж поддържаха и споделяха идеите и истините в този блог, ме упрекнаха обладани от една нова психоза, определила се като "националистическа" и явила се преди дни на небосклона, че при това и като "християнска", която прочие е създадена и "забъркана" не от друг, а от вековните идейни и духовни врагове на Христа и нашата цивилизация, заради истините които виждам, казвам и се готвя да кажа и докажа тук!
От нашественика и поробителя са създадени тези нови "националисти" и "неоконсерватори" дето се роят сега, когото нескрито бранят, насочвайки ни в грешна посока и боравейки с широки и подвеждащи понятия, криещи риска при това да запалят факела на вражда и омраза, именно между БЪЛГАРИ И БЪЛГАРИ, при това етнически и чистокръвни!
Ето заради това, но и защото никой от вас не прояви интерес към моята дейност и не пожела да потърсим заедно пътя за спасението на Отечеството и нацията от тотална катастрофа и затриване, а само знаехте анонимно да умувате и критикарствата, но и защото на нашия кръг от досегашни поддръжници на блога, предстоят важни решения, преосмисляния и промени, както и на гражданското сдружение към което принадлежа, а и навярно "време разделно", с някои досегашни "слепи другари" и илюзии , аз - автора на този блог, се оттеглям от активна дейност за неопределен срок и оставям коментарите на модерация тук, което значи, че те няма да се появяват тук без одобрение, каквото навярно няма да съм в състояние да давам или не давам всеки ден.
Това не значи, че аз изоставям своите идеали и кауза, на която ще съм верен до гроб, просто на този етап се чувствам излишен...И имам наистина нужда от кратка почивка и преосмисляния...
Не е случайна датата на която избрах да съобюя това...
Искам в заключение да завърша с три назидателни стихотворения на безсмъртния Ботев, с които да направи всеки от нас своята равносметка, защо след героичната и обезсмъртваща смърт на този герой и водач, за да ни има нас днес тези стихотворения, звучат далеч по - актуално от тогава и като че ли са писани именно днес?!
Какво направи всеки от нас, за да станат те с времето по - малко актуални?!
Не отговаряйте на мен! Направете го пред съвестта си, Бога и идните ви поколения, които скоро ще са трупове или истински "модерни" роби - англоговорящи безродни манкрути и достойни "гои" (говеда за клане!), далеч повече от нашите предци под така нареченото "Турско иго"...
Направете го и пред гробовете и костите на вашите - наши дядовци, оставили своите кръв и кости по всички краища на Балканите, за една единна и свободна България, която така и не дочакаха, когато тя за много кратко е ставала такава в 1878 -а и 1941 - а!
Пред предците, които се трудиха неблагодарно за по - добра България, за да умрат в мизерия, глад и непризнание!
От мен толкова...




Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,

кой те в таз рабска люлка люлее?

Тоз ли, що спасителят прободе

на кръстът нявга зверски в ребрата,

или тоз, що толкоз годин ти пее:

"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

 

Той ли, ил някой негов наместник,

син на Лойола и брат на Юда,

предател верен и жив предвестник

на нови тегла за сиромаси,

нов кърджалия в нова полуда,

кой продал брата, убил баща си?!

 

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови,

не чуй се от тях глас за свобода:

намръщен само с глава той сочи

на сган избрана - рояк скотове,

в сюртуци, в реси и слепци с очи.

 

Сочи народът, и пот от чело

кървав се лее над камък гробен;

кръстът е забит във живо тело,

ръжда разяда глозгани кости,

смок е засмукал живот народен,

смучат го наши и чужди гости!

 

А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа,

броим и с вяра в туй скотско племе

чакаме и ний ред за свобода!

Патриот

Патриот е - душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата.

 

И е добър християнин:

не пропуща литургия;

но и в черква за туй ходи,

че черквата й търговия!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

залага си и жената.

 

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

изяда си и месата.

Моята молитва

"Благословен бог наш..."

 

О, мой боже, правий боже!

Не ти, що си в небесата,

а ти, що си в мене, боже -

мен в сърцето и в душата...

 

Не ти, комуто се кланят

калугери и попове

и комуто свещи палят

православните скотове;

 

не ти, който си направил

от кал мъжът и жената,

а човекът си оставил

роб да бъде на земята;

 

не ти, който си помазал

царе, папи, патриарси,

а в неволя си зарязал

мойте братя сиромаси;

 

не ти, който учиш робът

да търпи и да се моли

и храниш го дор до гробът

само със надежди голи;

 

не ти, боже на лъжците,

на безчестните тирани,

не ти, идол на глупците,

на човешките душмани!

 

А ти, боже, на разумът,

защитниче на робите,

на когото щат празнуват

денят скоро народите!

 

Вдъхни секиму, о, боже!

любов жива за свобода -

да се бори кой как може

с душманите на народа.

 

Подкрепи и мен ръката,

та кога въстане робът,

в редовете на борбата

да си найда и аз гробът!

 

Не оставяй да изстине

буйно сърце на чужбина,

и гласът ми да премине

тихо като през пустиня!...


 

 

Дякон Васил Левски

 

О, Майко моя, родино света!

Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?

Гарване и ти, птицо проклета,

над чий там гроб тъй грозно грачеш?

 

О, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня;

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня!

 

Плачи! Там близо до град София

вида аз стърчи черно бесило.

И твоят един син, Българио,

виси на него... Със страшна сила.

 

Зимата пее свойта зла песен.

Вихрове гонят тръни в полето

и студ, и мраз – плач безнадежден!

Навяват на теб, теб на сърцето!

 

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в мъглата;

старци са богу молат горещо,

жените плачат, пищат децата!

 

Умря той вече! Юнашка сила

твойте тиране скриха в земята!

О, майко моя, родино мила,

плачи за него, кълни съдбата!

 

Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43.

Нека всеки си зададе и отговори на въпроса, който чете тези редове: Ти на Ботев и неговия свят Завет от тези назидателни стихове ли служиш, или на онези които клейми недвусмислено в тях и които днес са далеч повече и по - силни от тогава, т.е. - неговите убийци?!
А, българино?!


Надути и малоумни западни евр(е)опейци! Ботев и българите мряха за това, докато вие тънехте в разгул и сифилис!
Да ви се кланям днес на вас?! Хахаха....

www.youtube.com/watch

Днес са живи неговите идеи в произведенията му.Дано на ден като 2 юни най- сетне днешния Българин разбере тези днешни управници колко са "патриоти"и на къде ни водят.Интересите на кого защитават,собствените си или на народа.
Неоходима ли е на държавата ни Президент?Излишни народни пари за едно голямо нищо.
Достатъчни са Изпълнителната и Законодателни власти.Но Наородно събрание от
най много 100 души и Изпълнителна власт в съкратен мащаб-твърде голям е броя на областите,разните му районни общински съвети и т.н.
От мен поздрави за хубавия постинг.