Лекомислието
на българските царе

Фердинанд е обрисуван като всеяден любовник в спомените на неговия учител по български език Добри Ганчев

Поне трима са българските царе, чиито сърдечни увлечения са предизвикали неприятни трусове в държавата. Единият е Иван Асен II, който след смъртта на маджарската принцеса Ана-Мария пожелава да вземе за трета жена Ирина, дъщерята на пленения император Теодор Комнин. Търновският патриарх Висарион обаче държи да изпълни църковните предписания, според които трети брак е невъзможен, и отказва да благослови двойката. Иван Асен решава проблема, като го осъжда на смърт и с това настройва целия клир срещу себе си. Духовниците си отмъщават, като не признават царската титла на Ирина и канонизират патриарха за светец. Дори византийските хронисти показват недоволството си, обвинявайки царя, че заради любовта си към Ирина “пренебрегва роднинството си с нея“ - дъщеря му Мария е съпруга на Мануил Комнин, чичото на Ирина.
Може би най-яркият пример за български цар, който от любов пренебрегва държавните интереси, е Иван Александър. Влашката принцеса Теодора вече е родила трима синове (Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен) и една дъщеря (Кера Тамара), когато застаряващият владетел  решава да я натири в манастир заради красива търновска еврейка. В разрез със системата на майората синът на новата царица Иван Шишман е провъзгласен за престолонаследник и съуправител на баща си след смъртта на първородния Михаил Асен. Иван Срацимир, естествено, не е съвсем съгласен. В резултат на това след смъртта на Иван Александър България е раздробена на три - Търновското царство на Шишман, Видинското на Срацимир и Добруджанското княжество на деспот Добротица. Турците лесно се справят с тях.
В историята на Третото българско царство Фердинанд определено е на първо място по брой на нежните завоевания. В “Спомени от княжеското време“ Добри Ганчев го обрисува като всеяден и ненаситен. Но докато закачките му с г-жа Рачо-Петрова и с Мара Белчева вълнуват главно придворните и медиите, един от фаворитите му от мъжки пол излага страната в цяла Европа. Ганчев разказва как харесано зад щанда на магазин момче (Фанищил, 18-20-годишен красавец) е привикано в двореца,  накичено с ордени и извеждано на разходки в чужбина. Когато младежът става капризен и заплашва със скандал заради някаква прищявка, се налага да се намеси полицията и да го изгони от страната. В Германия Фанищил публикува най-обидните изказвания на Фердинанд за други царе и държавници.
Руският е най-засегнат заради фразата: “Аз него мога да си го въртя както си ща - и напред, и назад.“ Дворцовото интендантство влиза в големи разходи, за да откупи тиража.
Следващият фаворит с голямо влияние в двореца е шофьорът Вайх, издигнат до поста  хаусмаршал. Вайх може да уволнява чиновници и пътува навсякъде със свитата на българския монарх. Когато в двора на германския го зачеркват от списъка, защото “един прост немец не може да седи на императорската трапеза“, Фердинанд вдига скандал и връща името обратно сред знатните особи. Новото нащърбване на репутацията му изобщо не го вълнува.