ЩАБ ЗА АНТИСИСТЕМНИ ДЕЙСТВИЯ-0879606456 :: ФАЛШИФИКАТИТЕ И ИСТОРИЯТА

Цитат от един все още неиздаден палеофантастичен роман....

"Тези хора бяха в повечето случаи историци любители, специалисти в други области, очаровани от романтиката на непознатото. Вярваха в най-различни невероятни хипотези и изпадаха в същото положение, в което се намираха някой именити учени – късогледство! “Не може – мислеше си професора – да застъпваш някакво мнение и да го защитаваш, без да имаш цялостен поглед върху всичко, засягащо дадения въпрос. Без да огледаш нещата от всички страни, и най-вече през очите на критиката, без да си запознат с всички факти е несериозно да твърдиш каквото и да било!” Но тези лаици не разполагаха с всички факти известни на науката и въпреки това заливаха света с всевъзможни идеи и “открития”. Ставаше непосилно да се раздели фантастичното от възможното и именно поради това Гарет не ги харесваше. Предпочиташе по-умерените – тези, които казваха “може би е било така, защото” и прилагаха прилични доводи в защита на това свое “може би”. Те биваха по-компетентни и разглеждаха проблема по-задълбочено, но най-вече ползваха само проверени и достоверни факти. Именно достоверността на археологическите находки предизвикваше най-големите разногласия. Палеофантастите, ако можеха да се нарекат така, виждаха във всяка по-странна находка доказателство за своята теория, а вкаменените умове на някой историци светкавично обявяваха тези противоречиви находки за фалшификат. След това ставаше страшно - веднъж използвана, мръсната думичка “фалшификат” се лепваше за открития артефакт и го следваше неразделно като по този начин го обезстойностяваше. Това, което не можеше да се обяви за фалшифицирано се запращаше в тъмната стаичка на историята и се считаше за проява на лош вкус, ако някой се заинтересуваше от него. От години професорът следеше отблизо действията и на едните и на другите. Недоволстваше от това, че палеофантастите даваха повод за омаловажаване сериозността на някое откритие с гръмките си хипотези. Дразнеше се, когато учените, изпаднали в невъзможност да дадат смислено обяснение по някакъв проблем, заравяха глави в пясъка, вместо да насочат целите си усилия в разрешаване на загадката. А цялата тази шумотевица заглушаваше разумният глас на отговорните историци, безкористно търсещи единствено истината. Гарет винаги бе проявявал огромен интерес към загадките на древността, но също така и никога не бе изпитвал желание да се намеси на нечия страна или дори да поспори с някой свой колега на някоя тема. Подобно на бездънна яма той попиваше всякаква информация, свързана с праисторията. Възползваше се не само от официални източници – напротив, не пропускаше да прочете дори редовете, написани почти на шега в някоя статия. Не бе изпитвал желание да обобщи знанията си и да създаде свои хипотези - не това бе начинът! Хипотезата се раждаше сама, без външен натиск, оформяше се сама – като естествен сбор от всички известни факти. "

sevt9.blog.bg

Нагоре

Гласувай:

Вълнообразно

Следващ постинг

Предишен постинг

Тайната (Окултни съждения на един непосветен в окултизма)

ХИМН НА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Коментари

Няма коментари

Търсене