2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Древната история на българите на Балканите - 1
Собствената си история ли учим?
Старите историци от векове назад - и наши и чужди - считат балканските народи за стари, древни местни жители.
Версията, че днешните балкански народи са различни от античното население на Балканите е сравнително нова - от 18 в. Тя се появява сред западните историци.
Политиката на Великите сили от 18-19 в. да изкарат балканските народи пришълци на Балканите, за да предявяват права върху земите ни, намира силно отражение в тяхната историография. Създават се множество щампи и предрасъдъци в подкрепа на тази версия. Чрез пресата те добиват популярност, а чрез балканските интелектуалци - възпитаници на тези страни и учили там - навлизат и у нас. Те и до днес се поддържат като догми от нашите историци и продължават да объркват историята ни.
МИТЪТ ЗА "ТРАКИТЕ"
Науката "тракология" се появява през 20 в., създадена е от евреина Александър Фол и превърната в семейна наука от неговата фамилия.
Използвана е старогръцката дума "трак", която буквално означава "варварин, чужденец". Това не е собствено име на никой народ, а обидно прозвище на гръцките пришълци за завареното балканско население. По значение е подобно на "гяурин". Някои задават логичния въпрос, защо семейство Фол не е създало и наука "гяурология" и защо не наричаме населението на Балканите през 15-19 век "гяури".
По-ранното име, което гърците използват за балканските си домакини, днешните историци разчитат като "пеласгой" - пеласги. Но те никога не са го чували, само са го виждали написано. Изследователят Йордан Табов дава ясни примери, че древните гърци произнасят името като "пелгарой" - пелгари и всъщност така се разчита от старогръцки. Старите гърци отбелязват и ударенията - в случая - на първата сричка като при "българи". Съвпадение? Може, ако е едно.
Орфей в народна носия. Тя е с три цвята - бяло, зелено и червено
Фол прикрива упорито многобройни данни за поразителното сходство между езика на "траките" и българския език - включително и съвременния говорим език, с който си служим. Всъщност ако оставим настрана всевъзможните причудливи преводи, които предлагат "траколозите" от "тракийски" - ако някой започне да ни чете древни тракийски надписи - те звучат съвсем подобно на днешните наши диалекти и са почти разбираеми за нас без превод.
...
МИТЪТ ЗА "СЛАВЯНИТЕ"
"Славяни" е политическа категория, която се използва от 17 век - сред хърватските интелектуалци - и навлиза масово през 18 век. Означава желание за обединение на християните в Османската империя с цел независимост.
Отначало "славянската идея" е използвана за пропаганда от Австро-Унгария срещу Османската империя.
През 18 век тя навлиза в Русия и там е развита от Петър І, а по-късно и от Екатерина Велика в етническо понятие. С нейна помощ тези владетели изработват единна национална идея за многобройните народи на империята си - над 120 различни народности.
До 18 век никой източноевропеец няма понятие, че е славянин. Това е изкуствена идея, която се разпространява по пътя на обществената пропаганда. Не е нещо, което някой народ носи в себе си като наследство.
Прозвищата "склавени" и "словени" в древността
Наименованието е древно. Според едни, произлиза от латинската дума за роби, според други - от българската "слово".
Когато византийските автори използват имена като "склавени" и подобни - това може да означава всичко и нищо. Византийците (а и римляните) дават на населението на различни области прозвища, които нямат връзка със собственото име на жителите. Според някои, византийското прозвище "склавени" означава също и "еретици, нечестивци".
Когато българските писатели от онези времена използват думата "словени", те явно имат пред вид връзка с езика (слово) - хора, които са писмени на определен език. Езикът явно е старобългарският, писмеността е разпространената от Кирил и Методий. В онези времена хората са знаели, какво имат предвид, днес ни се поднасят спекулации.
Славянин от 20 век. Грешката е вярна
Днес
Митът за "славянските народи" се поддържа с примера за сродните езици на сърби, българи, руснаци, чехи, поляци и пр. Всъщност за повечето от тези народи има ясни сведения, че са били под българско културно влияние, а писмеността им е разпространена от български мисионери в различни периоди. Езикът на тази писменост е старобългарският. Реално групата "славянски езици" би трябвало да се нарича българска група езици. За Източна Европа българският е това, което е латинският за романските езици (от португалски, през френски, до румънски). Но никой не говори за "романски народи".
Спекулациите започват, когато руснаците наричат този език "славянски", а по тях - и другите източноевропейски държави, които говорят на свои старобългарски диалекти - местни версии на българския език.
ПРЕУВЕЛИЧЕНИЕТО С "ВЕЛИКОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ НА НАРОДИТЕ"
За да сме пришълци, старото население на Балканите трябва да е изчезнало, а ние трябва да сме дошли отнякъде другаде. Тук в помощ на историците на Великите сили идва една догма - "Великото преселение на народите" в периода 4-7 век. То може да има основания за Италия и други земи, където с падането на Римската империя, народите се разместват.
Във всички времена и почти навсякъде има разселвания на различни народи.
Но за Балканите няма определени данни старото население да е изчезнало през 4-6 в. Напротив - преди и след този период има пълна приемственост в традиции, фолклор, обичаи, език и пр.
Няма и данни отнякъде да е дошло на Балканите "славянско море". Археолозите в България така и не са открили нито едно славянско селище.
Антите ("славянски клон") всъщност се оказват траки. "Славянските божества" всъщност са тракийски. Преди да станат "славянски", "седемте славянски племена" са седем гетски племена. Има и други примери, че "траки" и "славяни" на Балканите са едно и също население.
още=> КРАТКА ИСТОРИЯ НА МИТА ЗА СЛАВЯНИТЕ
...
МИТЪТ ЗА "ПРАБЪЛГАРИТЕ"
И тоя народ живее само на хартия и никога не е живял на земята.
Те би трябвало да са монголоиди (тюрки), които обитават палатки (юрти) някъде на североизток от Черно море или някъде другаде в Азия. Повечето време нямат държава, но носят силни административни традиции. Обикалят полетата със стадата си и не живеят на едно място, защото са чергари, но строят монументални каменни градове. Щом идват на Балканите, изведнъж усядат и престават да обикалят. Езикът им изчезва в "славянското море", но се нарича "български", а не "славянски". Те са монголоиди, но потомците им са от бялата раса. Не помнят откъде идват - в "Именника" ясно пише, че Аспарух идва от другия (северния) бряг на р. Дунав. Да идва от по-далеч - не пише. Точно там, според Именника, управляват и владетелите преди него - от другата страна на реката. Не е ясно, как историята на една държава започва от шестия й владетел.
Почитат бог Тенгри и са езичници, но използват само думата "Бог" ("Когато някой търси истината - Бог вижда...") и в България няма никаква следа от името на азиатския бог "Тенгри" - надписът "таггра" в неразчетено полуизтрито изречение също значи всичко и нищо.
Каквото кажат историците - това рисуват художниците
Не донасят никакви стари азиатски монголски обичаи, но в детайли познават и практикуват всичките обичаи на изчезналите траки. Така до днес. Ползват тракийските могили, за да погребват своите големци и продължават да строят нови надгробни могили, същите като тракийските.
Според днешните историци, владетелите им носят тюркската титла "хан" или "кан", но самите те се наричат с тракийската титла "рих" (резос) - цар, крал. Еспере-рих - така е записано името на Исперих в единия вариант на Именника, Теле-риг - съименник на тракийския цар Телеф, Кот-раг - съименник на тракийския цар Кот (на гръцки Котис) и др. Титлата е сходна със западната "рекс", "ригес" - крал. Другата титла, която използват (в Именника на българските князе) е "княз".
Титлата "канасубиги" е използвана само за трима владетели - Крум, Омуртаг и Маламир - и явно идва от латински с побългарено произношение - в латински език означава буквално "мъдър завоевател". Колкото и да не ни се вярва, словосъчетанието "канасубиги" е латинско - canus, cana, canum - мъдър, побелял, възрастен и subigi, subigo, subigere, subegi, subactus - завоюване, завоевание, победа, победител...
Разбира се Петър Добрев намира титлата "кана" в Памир, но той е способен да намери там всичко, което се търси. Това, което не ни казва е, че ако човек се заиграе с езиците - може да намери почти всяка прилика из почти всяка точка на земното кълбо...
Същото се оказва и за всеки друг пример за "тюркски, ирански и памирски следи" при "прабългарите" - при по-внимателна проверка се оказва, че уж ги има, ама не съвсем...
"Прабългарите" са по-стари от тюрките, но произлизат от тях.
Иска се въображение, за да си ги представим.
още=> ЛЕГЕНДАТА ЗА АСПАРУХОВОТО ПРЕСЕЛЕНИЕ И ИСТИНСКИЯ Й АВТОР
balkanec.blog.bgКимон Георгиев – 'звенар', масон, евреин...
Теофан и Никифор от ІХ в. за "Древн...
25.04.2011 18:31
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци