2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
www.resortbg.com Тодор Лулчов Каблешков е роден в Копривщица на 01.01.1851г. в родолюбиво и заможно семейство. Чорбаджи Лулчо Дончев Каблешков, бащата на Тодор притежавал стотици глави едър и дребен добитък, обширни ливади, ниви и гори, занимавал се и с търговия. Цялата Каблешкова фамилия се ползвала с доверието на турската власт, но имала и почитта на българите от техния край. Още като дете Тодор остава без майка. Първоначално учи в копривщенското взаимно училище. През 1862г. се записва в класното училище, което завършва като отличник при даскал Харитон Груев – брат на народния учител Йоаким Груев. Голямо значение за оформянето на характера на революционера оказва възрожденския дух в пловдивското класно епархийско училище, където Каблешков учи при самия Йоаким Груев от 1864г. до 1867г. По това време произведенията на Каравелов, П. Р. Славейков, Раковски и други възрожденски писатели и поети са въздействали върху подрастващите поколения по един изключително силен начин. През 1867 г. Тодор Каблешков заболява тежко. Това става причина да прекъсне образованието си и да се завърне в Копривщица. Тук започва неговата обществено просветна дейност. Основава младежко ученическо дружество за просвета и знания "Зора" и като негов председател организира театрални представления, просветни кръжоци, сказки и подготвя младежите за предстоящата борба. Когато година по-късно Каблешков заминава за Цариград, за да продължи образованието си във френския лицей „Мехтеп Султание”, той вече е бил напълно оформен като бъдещ апостол и достига до идеята за освобождение от османското иго. През 1871г. Тодор Каблешков напуска преждевременно лицея и се завръща отново в Копривщица с едничката цел – да работи за освобождението на народа. По това време тук вече е основан революционния комитет. В лицето на младия Каблешков Левски намира талантлив последовател и помощник в този край. Комитетът започва да развива непозната до тогава дейност. Той работи активно с читалището, ученическото и женското дружество. Изнасят се сказки, правят се преводи от френска литература. Фактически Тодор Каблешков става всепризнат ръководител на революционната организация, защото е не само запален патриот, активен общественик, но и ръководител с широки познания, който печели сърцата и душите на будното средногорско население. Той е истински ученик на Левски. Проникнат дълбоко от неговите идеи, Каблешков пише: „Трябва да знаеш, че человек кога се реши да бъде за полза на народа си, принуден е да изоставя по някой път собствената си работа, а понякогаш и най-приятните си минути за наслаждение.” През 1873г. Каблешков постъпва като ученик телеграфист в Одринската железопътна гара на Баронхиршовата железница, а по-късно същата година се издига до началник на ПТ станция в гара Белово. Тази своя служба революционерът използва като прикритие за своята апостолска дейност в Пазарджишка околия. Когато службата става пречка за неговата дейност, през 1874г. той я напуска и захваща търговия с дървен материал и добитък. Като търговец обикаля София, Прилеп и други места, като навсякъде събира будните и съставя комитет. Това той върши когато Левски отдавна е мъртъв а друг ръководител за цялата страна още няма. През 1875 г. отново с влошено здраве Тодор Каблешков се връща в Копривщица. Оглавява местния революционен комитет и е провъзгласен за помощник апостол в Панагюрския революционен окръг. От Панайот Волов, който пристига в Копривщица, получава апостолско пълномощно с право да образува революционни комитети на територията на Четвърти революционен окръг. Заедно с Волов посещава Клисура, Сопот, Карлово, Калофер и селата до Шипка. Цялото Средногорие е обхванато от копнежа за предстоящото въстание. Тодор Каблешков е в своята стихия и действа като разумен и далновиден организатор. В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи. Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков. На 20 април 1876г. черковните камбани в Копривщица започват да бият, въстаниците обличат своите униформи, въоръжават се и по заповед на Каблешков се построяват в три групи. Две от тях се насочват към конака, където е отседнал Неджеб ага, а третата е изпратена на пътя за Пловдив, за да предотврати оттеглянето на турската команда. Жребият е хвърлен и Тодор Каблешков написва историческото кърваво писмо до Волов и Бенковски в Панагюрище, като изписва на него кръст от кръвта на убитите турци. "Братя! Това е един уникален исторически документ, непознат за други страни и народи, написан от високообразован и предан на делото автор. Въпреки пламенният дух, добрата организация и голямото желание за победа, априлското въстание търпи провал. Повечето революционери за заловени. На 3 юни Тодор Каблешков, даскал Найден и Ботя Комитата, оковани във вериги, са подкарани към Търново. Каблешков е изтощен и не може да се държи на краката си, поради което турците го качват на кон. В негово лице турските заптиета виждали един много образован българин, служил в Баронхиршовата железница, наричали го "Телеграфа" и се отнасяли с известно уважение към него. От Търново на път за Пловдив Каблешков е настанен в Габровския конак. Пашата на града преценил, че от този високообразован комита може да научи много важни сведения за участниците и водителите на въстанието. Каблешков е поставен в заптийската стая при караула, а другите бунтовници са отведени в затвора. Чаушинът, виждайки окаяното му състояние, заповядал да му развържат ръцете. |
|||||||||
|
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци