КЪДЕ Е ГРОБА НА МАКЕДОНИЯ?

На 3 май 1903 година четите на Михаил Чаков и Димитър Гущанов денуват в  местността “Леските” в Горнобродската гора, Серско. Към пладне се забелязва голямо количество турска войска да се движи към с. Горно Броди. Привечер пристига вестоносец с писмо с указание четите да се отправят незабавно към село Баница, където рано сутринта, на другия ден,  пристига и Гоце Делчев. Всичко лягат, капнали от умора от дългия път. Едва притворили очи, при Чаков се втурва селския пъдар Георги с думите: “Ставайте, целото село е сардисано от турски аскер!”

          Всички грабват пушките и изхвърчават на улицата. С пушка в ръка навън е и Гоце. Стигат края на селото -  зад стените и оградите стърчат пушките на аскерите. Стреля се от всички страни. Стрелят и четниците.

          В Баница намират своята смърт Гоце Делчев, войводата Димитър Гущанов и още петима четници.

          Интересна подробност  от този трагичен ден е, че  акцията на турските аскери се командва от  българомохемеданина Хюсеин Тефиков, който познава Гоце от Военното училище в София. За кървавата акция в Баница султан Абдул Хамид   възнаграждава Хюсейн с чин майор.

Ето какво пише приятелят на Гоце Делчев, голямият поет на България Пейо Яворов  за смъртта  на Гоце в биографичната си книга за него.

«На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:

– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.

Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.

Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...

Защото осиротяваше цял народ.»

Обърнете внимание на това изречение:

“ Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония.”

“ ...  приведен върху гроба на Македония.”

Защо върху гроба на Македония?

Сбъркал ли е голямият поет?

Не трябваше ли да бъде:

“ Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, прегърнал своята Македония.”

Или: “ ... прегърнал  скъпата си македонска земя.”

Не е ли това истинският образ?

Гоце е загинал, а Македония е жива.

Но така е казал великият поет за великия си приятел!

Така да бъде.

sevt9.blog.bg