България е загубена. Амин! Йордан Йорданов

***

Винаги съм се чудел защо има толкова много пенсионери в градския транспорт. А то било, защото други нямало. Нацията умира, спасяват се емигрантите. Останалите стареят, доколкото могат. Доколкото им се позволява.

Демографската равносметка за последните 10 години: минус 600 000 българи. 200 000 заминали в чужбина, 400 000 умрели.

Празните седалки в трамваите винаги са ме радвали – имам къде да седна. Но мразя напълно празните трамваи – нямам в кого да се огледам. Мълча и в часовете, когато е пълно с пенсионери в градския транспорт. Празнотата е липса. И се замислям, че някак няма общо с щастието. А хората с белите коси са с век по-стари от мен и нямаме какво да си кажем. Не искам мъдрости, а да дишам спокойно.

600 000 души липсват. Едни – умрели. Други – избягали. От зор. А ако нещата се движат така, сами може да изчислите колко ще останат тук след няколко години.

Не искам да живея в държавата на празните трамваи.

Не искам да живея в държавата на пенсионерите.

НЕДОИМЪК Хората изпитват затруднения. Така би казал политикът, чиято заплата не закъснява, чийто костюм е винаги изпран, чийто шофьор го чака всяка сутрин, чийто деца учат в чужбина, чийто подсъзнателен девиз е: ” След нас и потоп!”. Народът загива от безпаричие и простотия.

И поради същата причина стяга багажа и тръгва към терминалите на аерогарата. По няколко души превъртат всеки ден заради това, че да живееш в днешна България, е като да живееш в първобитния строй – всички са еднакво бедни и имат едно и също отношение към парите. А именно: търсят ги. И не ги намират. За да умрат или избягат, правейки поредната статистика на НСИ, оправдавайки държавните разходи за института.

А борещите се скачат от покриви, гърмят се или гълтат успокоителни. Ти, който все пак  си останал тук и все още не си умрял или откачил, заслужаваш уважението ми.

И аз знам, че заплатата ти стига да платиш наема и да ядеш нещо през месеца. Или да платиш парното и лекарствата. А колко дълга е всяка зима с “Топлофикация”! Знам също, че всеки път, когато влезеш в магазина, вадиш портмонето и пресмяташ. Замисляш се, избираш….Не по качество, а по цена. И не знаеш какво е да се зарадваш. И ядеш пастички само на погребение или помен, а се хвалиш, че някога кебапчетата били лукс.

За това ли си се борил за демокрация? За едните кебапчета? За едното американско безалкохолно? НЯМА КАК ДОРИ И НА ОНЯ СВЯТ ДА Е ПО-ЛОШО

Пенсионерите са повече от учениците. Пенсионерите не живеят живота, за който са мечтали, който са строили. Пенсионерите са фактор…..Само по избори. България е загубена. Амин. А аз не вярвам да стигна до пенсия.

И си представям бъдещето на България в тъмни цветове, без дъга, без море и слънце, без захарен памук и усмивки.

17 годишните са по-малко на брой от хората над 65 годишна възраст. Последното изречение прочетете три пъти. Какво следва? Да се бием до последно със статистиките в предстоящата десетгодишна война, след която ще излезе нов резултат от НСИ.

Оръжията : търпение и глас, когато не си доволен. Тактиката: да намериш място за себе си и семейството си под нашето небе.

Другото го знаеш -  да затвориш тази страница, а довечера пак да псуваш вкъщи, че нещо не е в ред. Но задължително затворен в банята, да не те чуе никой. А можеш и да си хванеш чукалата. Но, моля те, остани поне нормален, ако искаш нещо да се промени.

Ако планът се провали, ще трябва да признаем, че България е загубена кауза. И ако все още вярваме поне в Бога, да промълвим едно: “Амин!”

***

в-к ” Република”

Взето от: istinatazaalexei.com