Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. samvoin
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Постинг
17.03.2011 11:45 -
Никой чужденец няма да се съгласи с условията на банките в България
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2011 11:49
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 03.08.2011 11:49
Лихвите са енигма и за ядрен физик
Законът за потребителския кредит нарушава конституцията, казва Любомир Христов
фото Виктор Леви - Господин Христов, защо се налага тази година Световният ден на потребителя да бъде специално за ползвателите на финансови услуги? Те по-застрашени ли са от другите, има ли в този сектор особено големи опасности?
- Потребителите по цял свят пострадаха от финансовите услуги - някои останаха без дом, други загубиха половината от пенсионните си спестявания. За България най-силно засегнати са кредитополучателите. На хиляди лихвите бяха увеличени едностранно от банките, често - в противоречие с договора им. Неслучайно и мотото на тазгодишния ден е: "За безопасни, честни и конкурентни финансови пазари." В хода на световната криза се оказа, че много финансови продукти са опасни, те могат да ти "избухнат в лицето", да те оставят без дом. Това, че конкуренцията регулира финансовите пазари и разпръсква рисковете, се оказа мит. Дори Алън Грийнспан си призна, че се е заблуждавал цял живот.
- Какви са проблемите в България в тези услуги?
- У нас тези проблеми са повече и по-дълбоки. Най-сериозен е проблемът при пазара на кредитните услуги. Трябва да е ясно, че в България кредитният пазар не е нито конкурентен, нито честен, нито безопасен. В този смисъл тазгодишният потребителски ден е особено актуален за нас.
- С какво в частност се различава положението у нас и по света?
- Преди да отговоря, искам да направя една уговорка. Потребителите са нормални хора, с нормални възможности за преценка и вземане на решения. Те, разбира се, носят отговорност за собствените си решения и не са деца от детската градина. Те обаче трябва да получат цялата съществена информация, за да направят своя избор, при ясна представа до какви последствия може да доведе съответното решение. Особеностите в България от най-ново време се дължат на наскоро приетия Закон за потребителския кредит, който влезе в сила на 12 май 2010 г. Той узакони един непочтен модел на кредитиране. Тълкуването му означава, че хората, получили кредит преди тази дата, могат да се обърнат към съда в случай, че са нарушени правата им. След тази дата обаче българските граждани са лишени и от правна защита.
- Защо?
- Защото законът казва, че банката определя лихвата по собствена методология. А няма изисквания каква да бъде тази методология. В резултат след отпускане на кредита банките могат да повишават едностранно лихвите - и го правят. Анализирал съм методологиите на банките и твърдя, че те са не просто неразбираеми, те са произволни. В тях дори има текстове, където се казва, че факторите са тези, тези "и други". В това "и други" могат да си сложат, каквото си искат, и ще са изрядни пред закона. Там, където има "и други", потребителят е безправен. Има формула, която може да е сложна за някои потребители. Но сред тях има ядрени физици и професори по математика. Но никой не може да разчете формула, в която има "и други", това вече не е формула. И към това положение, каквото е сега и което е много различно от нещата в Австрия, Белгия, Италия или Унгария, където са банките майки на българските филиали, се върви целенасочено през последните 15 години. Според моите проучвания на 18 банки, които оперират в България, 15 откровено нарушават европейските банкови практики. И има едва три, които спазват почтени правила.
- Банките все пак хвърлят толкова пари за реклама, там има конкретни числа, условия. Не вярвам това да се прави на вятъра или с цел измама.
- Всяка банкова реклама е измама, защото тя не показва реалната цена на кредита за клиента. Договор за кредит в България няма, има капан. Защото в т. нар. договор има клауза, че банката може едностранно да променя условията. Това вече не е договор, не е доброволно съгласие между две страни, ще ви го каже всеки студент по право. С този закон на практика България е изхвърлена от единния европейски пазар на кредити. Защото никой чужденец няма да дойде да подписва договор за кредит при такива условия. Нито в Румъния, нито в Унгария, нито дори в Турция и Украйна не се определят лихвите по този начин. Дефиницията "референтен лихвен процент", която се съдържа в закона, е противоконституционна.
- Защо противоречи на конституцията?
- Защото чл. 19 от конституцията поставя някои общи изисквания пред законите в България като например законите да бъдат в защита на потребителите. Първата линия на защита на потребителите е те да бъдат равнопоставени с търговците. Това означава нито една от страните да не може да променя едностранно условията на взаимното споразумение, след като то е сключено. С референтния лихвен процент, който се определя по методика на самата банка, на практика законодателството у нас узаконява правото едностранно и без съгласието на кредитополучателя, по произволен, субективен и неясен за него начин да се променя лихвата, сиреч цената на договора. Така договорът се превръща в инструмент за принуда, създава се неравноправно положение между потребител и банка и с това се нарушава Конституцията на България. Такива съмнения изказва и омбудсманът Константин Пенчев, който е юрист и бивш конституционен съдия.
- Как можем като потребители да избегнем този капан, както се изразявате?
- Когато сравнявате офертите на две банки и едната ви отпуска заем с 12% лихва, а другата 13%, естествено, ще предпочетете първата. Но когато два месеца след сключването на договора ви казват, че лихвата вече е 14%, какъв информиран избор може да направите и как може да отговаряте за решението си? И за да излезете от капана, т.е. да рефинансирате кредита, имате разходи в размер на 5-6 процента от кредита, т. е. става още по-скъпо. Или трябва да си стоиш в капана, в който си попаднал именно поради липсата на информация, а не по твоя вина.
- Защо само у нас се случват такива работи?
- Причините са две. Много интересен беше процесът на промяна на закона, който протече между 13 май 2010 г., когато двама народни представители внесоха предложение за промяна на закона за потребителския кредит, и 15 юли, когато това изменение беше прието от Народното събрание. С това изменение БНБ, която се издържа с парите на данъкоплатците, загърби отговорностите си на регулатор и се прояви като застъпник на търговските банки. Залогът е около един милиард лева. Как стигам до това число? Кредитният портфейл на банковата система в България е от порядъка на 50 млрд. лв. С разрешеното от закона променяне на лихвата по тези кредити приемам, че средният процент е поскъпване с 2%, което прави 1 млрд. лв. годишно. Или на банките е дадена възможност да прибират и изнасят по 1 млрд. лв. допълнително, над това, което клиентите са се съгласили да плащат. А причината това да се случва е, че нашите потребителски организации са малко, малки и без средства, и без капацитет. Така интересите на потребителите не са добре представени и защитени. Те нямат представители, когато тези закони, които ги засягат пряко, се гледат и обсъждат от парламента и комисиите. Тях просто ги няма. В цивилизованите страни тези интереси се защитават от финансов омбудсман, какъвто тук няма и институциите не искат да има.
Но аз искам да отправя следното послание към потребителите в България: Не разчитайте някой да се грижи за вас, докато вие си пиете кафето. Говорим, че няма пари и бюджетът не отпускал средства. Не разчитайте на бюджета. Бюджетът отпуска по 1 евроцент на трима души българи за потребителски организации. Ако от 7 млн. население на страната само 50 хил. души внасят 20 лв. членски внос на година (което означава лишаване от едно кафе на месец) в една потребителска организация, тя би могла да наеме персонал, за да представлява интересите им и да не се занимават с жалби и да хабят нерви. Ето затова не се случват нещата у нас - защото сме пасивни.
Валерия Стойкова
veshter.blog.bg
фото Виктор Леви - Господин Христов, защо се налага тази година Световният ден на потребителя да бъде специално за ползвателите на финансови услуги? Те по-застрашени ли са от другите, има ли в този сектор особено големи опасности?
- Потребителите по цял свят пострадаха от финансовите услуги - някои останаха без дом, други загубиха половината от пенсионните си спестявания. За България най-силно засегнати са кредитополучателите. На хиляди лихвите бяха увеличени едностранно от банките, често - в противоречие с договора им. Неслучайно и мотото на тазгодишния ден е: "За безопасни, честни и конкурентни финансови пазари." В хода на световната криза се оказа, че много финансови продукти са опасни, те могат да ти "избухнат в лицето", да те оставят без дом. Това, че конкуренцията регулира финансовите пазари и разпръсква рисковете, се оказа мит. Дори Алън Грийнспан си призна, че се е заблуждавал цял живот.
- Какви са проблемите в България в тези услуги?
- У нас тези проблеми са повече и по-дълбоки. Най-сериозен е проблемът при пазара на кредитните услуги. Трябва да е ясно, че в България кредитният пазар не е нито конкурентен, нито честен, нито безопасен. В този смисъл тазгодишният потребителски ден е особено актуален за нас.
- С какво в частност се различава положението у нас и по света?
- Преди да отговоря, искам да направя една уговорка. Потребителите са нормални хора, с нормални възможности за преценка и вземане на решения. Те, разбира се, носят отговорност за собствените си решения и не са деца от детската градина. Те обаче трябва да получат цялата съществена информация, за да направят своя избор, при ясна представа до какви последствия може да доведе съответното решение. Особеностите в България от най-ново време се дължат на наскоро приетия Закон за потребителския кредит, който влезе в сила на 12 май 2010 г. Той узакони един непочтен модел на кредитиране. Тълкуването му означава, че хората, получили кредит преди тази дата, могат да се обърнат към съда в случай, че са нарушени правата им. След тази дата обаче българските граждани са лишени и от правна защита.
- Защо?
- Защото законът казва, че банката определя лихвата по собствена методология. А няма изисквания каква да бъде тази методология. В резултат след отпускане на кредита банките могат да повишават едностранно лихвите - и го правят. Анализирал съм методологиите на банките и твърдя, че те са не просто неразбираеми, те са произволни. В тях дори има текстове, където се казва, че факторите са тези, тези "и други". В това "и други" могат да си сложат, каквото си искат, и ще са изрядни пред закона. Там, където има "и други", потребителят е безправен. Има формула, която може да е сложна за някои потребители. Но сред тях има ядрени физици и професори по математика. Но никой не може да разчете формула, в която има "и други", това вече не е формула. И към това положение, каквото е сега и което е много различно от нещата в Австрия, Белгия, Италия или Унгария, където са банките майки на българските филиали, се върви целенасочено през последните 15 години. Според моите проучвания на 18 банки, които оперират в България, 15 откровено нарушават европейските банкови практики. И има едва три, които спазват почтени правила.
- Банките все пак хвърлят толкова пари за реклама, там има конкретни числа, условия. Не вярвам това да се прави на вятъра или с цел измама.
- Всяка банкова реклама е измама, защото тя не показва реалната цена на кредита за клиента. Договор за кредит в България няма, има капан. Защото в т. нар. договор има клауза, че банката може едностранно да променя условията. Това вече не е договор, не е доброволно съгласие между две страни, ще ви го каже всеки студент по право. С този закон на практика България е изхвърлена от единния европейски пазар на кредити. Защото никой чужденец няма да дойде да подписва договор за кредит при такива условия. Нито в Румъния, нито в Унгария, нито дори в Турция и Украйна не се определят лихвите по този начин. Дефиницията "референтен лихвен процент", която се съдържа в закона, е противоконституционна.
- Защо противоречи на конституцията?
- Защото чл. 19 от конституцията поставя някои общи изисквания пред законите в България като например законите да бъдат в защита на потребителите. Първата линия на защита на потребителите е те да бъдат равнопоставени с търговците. Това означава нито една от страните да не може да променя едностранно условията на взаимното споразумение, след като то е сключено. С референтния лихвен процент, който се определя по методика на самата банка, на практика законодателството у нас узаконява правото едностранно и без съгласието на кредитополучателя, по произволен, субективен и неясен за него начин да се променя лихвата, сиреч цената на договора. Така договорът се превръща в инструмент за принуда, създава се неравноправно положение между потребител и банка и с това се нарушава Конституцията на България. Такива съмнения изказва и омбудсманът Константин Пенчев, който е юрист и бивш конституционен съдия.
- Как можем като потребители да избегнем този капан, както се изразявате?
- Когато сравнявате офертите на две банки и едната ви отпуска заем с 12% лихва, а другата 13%, естествено, ще предпочетете първата. Но когато два месеца след сключването на договора ви казват, че лихвата вече е 14%, какъв информиран избор може да направите и как може да отговаряте за решението си? И за да излезете от капана, т.е. да рефинансирате кредита, имате разходи в размер на 5-6 процента от кредита, т. е. става още по-скъпо. Или трябва да си стоиш в капана, в който си попаднал именно поради липсата на информация, а не по твоя вина.
- Защо само у нас се случват такива работи?
- Причините са две. Много интересен беше процесът на промяна на закона, който протече между 13 май 2010 г., когато двама народни представители внесоха предложение за промяна на закона за потребителския кредит, и 15 юли, когато това изменение беше прието от Народното събрание. С това изменение БНБ, която се издържа с парите на данъкоплатците, загърби отговорностите си на регулатор и се прояви като застъпник на търговските банки. Залогът е около един милиард лева. Как стигам до това число? Кредитният портфейл на банковата система в България е от порядъка на 50 млрд. лв. С разрешеното от закона променяне на лихвата по тези кредити приемам, че средният процент е поскъпване с 2%, което прави 1 млрд. лв. годишно. Или на банките е дадена възможност да прибират и изнасят по 1 млрд. лв. допълнително, над това, което клиентите са се съгласили да плащат. А причината това да се случва е, че нашите потребителски организации са малко, малки и без средства, и без капацитет. Така интересите на потребителите не са добре представени и защитени. Те нямат представители, когато тези закони, които ги засягат пряко, се гледат и обсъждат от парламента и комисиите. Тях просто ги няма. В цивилизованите страни тези интереси се защитават от финансов омбудсман, какъвто тук няма и институциите не искат да има.
Но аз искам да отправя следното послание към потребителите в България: Не разчитайте някой да се грижи за вас, докато вие си пиете кафето. Говорим, че няма пари и бюджетът не отпускал средства. Не разчитайте на бюджета. Бюджетът отпуска по 1 евроцент на трима души българи за потребителски организации. Ако от 7 млн. население на страната само 50 хил. души внасят 20 лв. членски внос на година (което означава лишаване от едно кафе на месец) в една потребителска организация, тя би могла да наеме персонал, за да представлява интересите им и да не се занимават с жалби и да хабят нерви. Ето затова не се случват нещата у нас - защото сме пасивни.
Валерия Стойкова
veshter.blog.bg
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци
