Новини 21:27
26.02.11 Мъчениците от Батак стават светци автор(и): Милен Нанков, Йова Апостолова, прочитания: 4066, коментари: 41 Виж галерия 1 2 »
Виж галерия
 

Дни преди националния ни празник Трети март Синодът реши да обяви за светци българите, загинали в баташкото клане, както и осем монахини и двама духовници от град Априлци, посечени от башибозушки орди. Това съобщи пред “Труд” митрополит Гавриил Ловчански.

Канонизацията ще бъде на 3 април в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” в София. Службата ще бъде водена лично от Негово светейшество патриарх Максим. Това ще е първата канонизация, извършена от него.

Тържествената служба в София се пада в четвъртата неделя на Великия пост. На нея патриархът ще свали бяло платно, с което ще са обвити иконите на новите светци. От този момент те ще бъдат почитани от всички православни българи.

Икона на бъдещите свети баташки мъченици вече се рисува, съобщиха от Пловдивската митрополия. Паметта им ще се почита на 17 май. Тогава в Батак митрополит Николай Пловдивски ще отслужи църковно прославление - службата, на която за първи път ще се почете паметта на светците. В Батак ще бъдат поканени освен членовете на Светия синод и по един митрополит от всички поместни православни църкви.

“Молитвено се надявам на Бога чрез канонизацията и църковната прослава на светите баташки мъченици - мъченици на нашия многострадален народ, Бог да излее своята милост и просвещение върху всички българи, търсещи своите духовни корени”, каза пред “Труд” дядо Николай.

“Инициативата за канонизиране на 8-те монахини и двамата духовници от Априлци е от 2005 г. Това дело не би могло да стане без подкрепата и усилията на патриах Максим”, каза владиката Гавриил. Богослужебната комисия към Светия синод се произнесла “за” обявяването им за светци, без да са представени чудеса, произтекли с или от техните мощи. Дядо Гавриил не е решил само на коя дата ще е прославлението в Априлци.

Митрополити обясниха пред “Труд”, че за канонизацията не е задължително да се предоставят доказателства, че мощите извършват чудеса. Те се аргументираха, че има светци без налични мощи.

Милен НАНКОВ, Йова АПОСТОЛОВА

Имаме 104 светци

Българската православна църква е канонизирала 104 светци. Сред тях има патриарси и епископи; четирима владетели - княз Боян Енравота, княз Борис Покръстител, цар Петър Български и княз Йоан-Владимир Български; трима воини и 87 мъченици. От 49 г. не е имало канонизация на българи. За последно църквата ни е обявила за светци Софроний Врачански и Паисий Хилендарски през 1962 г. по времето на патриарх Кирил. Тогава се навършват 200 г. от написването на “История славянобългарска”.

А разколниците обявиха Левски

След разкола в Българската православна църква в началото на 90-те години т. нар. Алтернативен синод на Инокентий обявява за светци 120 свещеници, избити от комунистическата власт след 9 септември 1944 г.

Това става през 2002 г. “Това са свещеници, убити заради вярата си”, обясняват тогава от синода на Инокентий.

Първата канонизация на Алтернативния синод е на дякон Игнатий - Васил Левски. Тези актове на т. нар. разколници не са признати от Светия синод на Българската православна църква.

Владиците решават

Според устава на Българската православна църква канонизация на светии се извършва от синода в пълния му състав. Оценяването на доказателствата за праведен живот и святост се прави от Богослужебната комисия, в която са владиците Йоаникий, Николай, Гавриил и Неофит. Според pravoslavieto.com в традицията на нашата църква условията за обявяване на някого за светец са “чист, високо нравствен, свет живот, чудеса приживе или след смъртта и нетление или благоухание на мощите (ако има такива)”.

И католиците почетоха българин

Последният българин, обявен за светец, е монсиньор Евгений Босилков. Той е признат за блажен от папа Йоан Павел II на 15 март 1998 г.

Босилков е един от осъдените на смърт български католически свещеници.

Умъртвен е чрез разстрел заедно с още трима свои сподвижници през 1952 г. Те са обвинени от комунистическата власт в шпионаж. Самопризнанията им са изтръгнати с мъчение. Тодор Живков признава за екзекуцията чак през 1972 г.

През 1999 г. Върховният съд преразглежда процеса срещу свещениците и отменя присъдата.

Канонизацията на Босилков минава през няколко етапа. Отначало през 1985 г. е обявен за “божи раб”.

www.trud.bg/Article.asp

Още по темата

» Настояват Синодът да обяви още светци

» Вяра е нужна

» Петър Паунов управлява два града в България

» Силистренци срещат мощи против уроки

» Папата канонизира 5-има нови светци

Все пак, това е крачка напред и някаква "еволюция", при предателите дето отказаха да канонизират изтезаваният и убит заради вярата, освен заради народността си Апостол на Свободата - Васил Левски!
Да не говорим за изтезаваните, избити или репресирани българи и свещенници в часност през интернационалният съветоподобен болшевизъм у нас...