2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 2892 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2011 03:05
Александър II Николаевич | |
---|---|
Император и самодържец всеруски | |
Управление | 2 март 1855 - 13 март* 1881 |
Пълно име | Александър Николаевич Романов |
Други титли | Велик херцог на Финландия Цар на Полша |
Роден | 29 април* 1818 |
Москва, Русия | |
Починал | 13 март* 1881 |
Петербург, Русия | |
Погребан в | Катедралата "Св. Петър и Павел", Санкт Петербург |
Предшественик | Николай I |
Наследник | Александър III |
Брак | Мария фон Хесен-Дармщат |
Втори брак | Екатерина Долгорука |
Потомци | Александра Александровна Николай Александрович Александър Александрович Владимир Александрович Алексей Александрович Мария Александровна Романова Сергей Александрович Павел Александрович Георгий Романов-Юриевски Олга Романова-Юриевска Борис Романов-Юриевски Екатерина Романова-Юриевска |
Династия | Холщайн-Готорп-Романови |
Баща | Николай I |
Майка | Шарлота Пруска |
Александър II Николаевич (на руски Александр II Николаевич) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 — 1881 г.) от династията Романов-Холщайн-Готорп. Александър II е известен с либералните реформи, които извършва в руското общество. Най-значима сред тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител. След 1866 г. срещу него са извършени осем атентата, при последният от които той е убит.
Съдържание |
Александър Николаевич е син на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При управлението на баща му атмосферата в страната се основава на консервативни принципи, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е изключилно строга. Самият Александър получава по-скоро либерално образование под наставничеството на поета Василий Жуковски.
Александър наследява трона след смъртта на баща си през 1855 г. През първата година от управлението си той продължава Кримската война, а след падането на Севастопол сключва мир, като преговорите води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от поражението във войната, през следващите години Александър II провежда редица реформи, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното положение на важен фактор в европейската политика.
[редактиране] Вътрешна политикаРеформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до създаването на много нови предприятия. Най-важното преобразувание е отмяната на крепостничеството, което от десетилетия спира икономическото развитие на страната. След внимателна подготовка, в която активно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е публикуван закона за отмяна на крепостното право, който и предвижда процедури за оземляване на освободените селяни.
При управлението на Александър II са проведени и други важни реформи. Цензурата е отслабена, премахнати са ограниченията за пътуване в чужбина и е намалена държавната намеса в управлението на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са съдебните процедури и е въведен нов наказателен кодекс, премахнато е смъртното наказание, създадена е система на местно самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. сериозно е реформирана армията, като е въведена всеобща военна повинност.
[редактиране] Външна политикаВъпреки провежданите реформи, Александър II продължава политиката на подтискане на полското национално движение (На измислената "нация"! - Бележка от автора на блога.). Януарското въстание от 1863-1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се запазва близо половин век. Забранени са публикациите на местните езици - литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е разрешен само в частни разговори. В същото време във Финландия е възстановен парламента, въведена е местна валута (финландска марка), финският език получава равен статут с шведския.
През 1867 г. Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана съвместно от двете страни. Русия завладява значителни територии в Средна Азия - Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).
В областта на външната политика император Арлександър II обръща особено внимание на т. нар. Източен въпрос и отмяната на условията на Парижкия мирен договор от 1856 г. За да засили руското влияние на Балканите, започва Руско-турската война (1877-1878). Войната завършва с успешния за Русия Санстефански договор (1878), с който България става автономна държава. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото положение на Русия в Европа като Велика сила.
[редактиране] АтентатиСлед 1866 г. се извършват осем опита за атентат срещу Александър II, като последните няколко са организирани от радикалната организация Народна воля. През 1879 г. Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени.
Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, организиран от Народна воля (Масонска предкомунистическа организация, разклонка на ложата "Горски братя"! - Автора на блога.) и осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като той слиза от колата един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната.
[редактиране] ДецаНа 16 април 1841 г. Александър Николаевич се жени за Мария Хесенска, дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщад Лудвиг II, която приема името Мария Александровна. По-малко от месец след нейната смърт, на 6 юли 1880 г., той сключва морганатичен брак с дългогодишната си любовница княгиня Екатерина Долгорука, от която вече има три деца.
Име | Раждане | Смърт | Бележки |
---|---|---|---|
От Мария Александровна | |||
Александра Александровна | 1842 | 1849 | |
Николай Александрович | 1843 | 1865 | сгоден за Дагмар Датска |
Александър III | 1845 | 1894 | женен за Дагмар Датска |
Владимир Александрович | 1847 | 1909 | женен за Мария Александрина фон Мекленбург-Шверин |
Алексей Александрович | 1850 | 1908 | женен за Александра Жуковска |
Мария Александровна | 1853 | 1920 | женена за Алфред фон Сакс-Кобург-Гота |
Сергей Александрович | 1857 | 1905 | женен за Елизабет Хесенска |
Павел Александрович | 1860 | 1919 | женен за Александра Гръцка; повторно за Олга Карнович |
От Екатерина Долгорука | |||
Георгий Романов-Юриевски | 1872 | 1913 | |
Олга Романова-Юриевска | 1873 | 1925 | |
Борис Романов-Юриевски | 1876 | 1876 | |
Екатерина Романова-Юриевска | 1878 | 1959 |
Корнелия Нинова:Продължаваме да вадим на...
ОРИАНА ФАЛАЧИ: ЧУДОВИЩЕТО НА ИСЛЯМСКИЯ Т...
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
22. РПЦ Царская Империя
23. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
24. Исторически ревизионизъм
25. Вечния Църковен Календар на Светите Отци