Любен Каравелов и евреите.

“Ако солунската нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейна чума. Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софииските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите грдаове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н.
Но и Софииския евреин не е по благовонен от своята улица. В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софииския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард.
Не зная, имат ли редакторите на “Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.
Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирнески пошове, които, даже като се скъсали(той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софииските евреи, то историята на пошоветеотдавна вече би се изветряла из главата ми. Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.
Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота.”

Любен Каравелов
Събрани съчинения, Том 4

Иван Вазов по темата.

“Но Биконсфилд каза: - Лъжа е. А когато целий свят се облада от негодование и ужас, и кръвта се размириса до носът на Еврейнът, той каза: - Истина е, по добре да измрът сто хиляди души, за да се запазят британските интереси! ... А тия сто хиляди души, осъдени да мрат, бяха, уви, бедни, безащитни бащи, слаби майки, дечици на бозка или в утробата още, девици нежни и накичени с пролетни рози, старци, които смърта забрави и гроба не щеше.”
“О, Англио, защо ли днес бездушен жид те управлява?”
“Народнй глас” бр 179. 10 април 1881.

“...нека за подлеците плачат подлеците. Но нека да оставят на покой баташките и карловските вдовици. Нека не принуждават жертвата да пее химни на гроба на своите мъчители.”
София -1881

“Евреите действително са участвали в търговията с роби англичанина Джон Бърбари, който като участник в една посланическа мисия, посетил Османската империя през 1665-1666 г. пише за пазара на роби в Цариград (Истамбул): “В града има няколко места наречени безистени, приличащи на нашите борси, където могат да се купят всякакви неща. Тук има и пазар за роби, където продават мъже и жени. С последните търгуват евреите и печелят изключително много от това, защото те купуват млади и хубави жени, обучават ги да шият, танцуват, пеят и свирят на няколко инструмента което им дава големи предимства. Това те правят както за печалба, така и от политика, защото предпочетените в двора жени от благодарност правят много добри услуги на евреите.”
“Английски пътеписи за Балканите”

“Евреите са показани като поробители на хора и търговци на роби в историческа песен от село Долна Гноеница (дн. Михайлово) , Оряховско. Разказва се как “латине жълти еврее” водили роби от моми и ергени, хванали и Петкана с мъжкото детенце и я сложили начело на робската колона. И тъй като между две планини момченцето и натежало, тя се оплакала на мъчителите си, към които се обръща с думите: “Еврее, върли душмани”. Те я посъветвали да остави детето, да му върже люлка на буково дърво, “ветрец” да го люлее, “дъждец” да го къпе и кошута да го кърми, вместо всички необходими майчини грижи и ласки. Както си пожелала майката, детето и Стоян отраснало, станало въръл хайдутин, потърсил я навред по селата и там където “се робини събират на робинското кладенче” и успял да освободи майка си от робство.”
Васил Стоин, София, 1928
“Българи и евреи”.

“Според Петко Рачев Славейков правилно било да се казва Жидов горб, “А това се види да е останало от нападението на турците над Търново”.
Някой от момчетата с които ходил до гроба, като дете, казвали, че при турската обсада на града Българите разбрали, че “един жид правел нещо предателство” в полза на завоевателите. Българите го ранили и след като бягал дълго спънал се в капина, паднал и умрял. Нарекли гроба му“Жидов гроб”.
Била популярна и друга история. Тя се отнасяла за “Жидът (евреинът)” който предал на турците от къде могат да превземат Търново, а имено – между Каябаши и Исаря, но предателя “бил съсечен и той като си взел в главата в ръце и търтил и тамо дошел та тук се препънал в капината и паднал, българите като го съгледали го убили с камъни.
“Сборник за народни умотворения” записал Петко Р. Славейков 1890г
За сътворяването на тези истории не бил маловажен фактът, че след завладяването на Търново от турците у българите останал траен, в продължение на 5 века спомен за присъствието на евреите във Второто Българско Царство и за “Жидската махала или Еврейската махала”
“Българи и евреи”

Явно антиеврейските въстания и погроми в Стара Загора и Казанлък по време на
Освободителната Руско – турска война са били оправдани.

Моята чест се нарича вярност.
nf_kubratov_snop@abv.bg

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=bg&Number=1942791918&page=10&view=collapsed&sb=5&vc=1

Жидов Гроб

Цели три месеца се водел жестокият бой за славния Търнов. Жителите на столицата геройски се зашитавали от ордите на Сюлейман Челеби – сина на султан Баязид. Отбраната на крепостта ръководел беловласият патриарх Евтимий. Турците вече почти се били убедили в непревзимаемостта на Търново и решили да снемат обсадата. Смятали да се върнат по-късно, за да превземат българската столица.
Било четвъртък, 17 юли 1393 година. Коварен предател дотичал в шатрата на Сюлейман и предал един ключ. Ключът отворил Френкхисарската порта на Царевец. Диви орди нахлули в крепостта. Започнали да грабят, да безчестят, да убиват. Лумнали огньове. Гъст дим покрил небосвода. Вредом се носели писъци, течали към Янтра потоци българска кръв.
На северозападния връх срещу Търново стоял Сюлейман Челеби и очаквал българите да му донесат главния ключ от крепостта. Той искал да влезе в нея тържествено, с почести. Челеби се вглеждал в потъналите сред горите укрепления и кули да столицата. Задоволство пълнело душата му. Увствал се победител над тези яки стени, над този красив град – главна твърдина на българите.
В този момент запъхтях жид – предателят, се изправил пред Сюлейман. Паднал на колене, опрял чело до нозете му и непрекъснато повтарял:
- Победителю на вселената! Слънце на света! Твоите войници нямаше нищо да направят без мене. Аз предадох ключа на крепостта! Не заслужавам ли за това награда!?
- Да, ще ти ам заслужена награда! Отрежете му главата! – заповядал той на стоящите до него турски  войници. – Такава е наградата на предателите. Днес предаде тях, утре може нас да предадеш – продължил Челеби. – Нека орли разнасят месата му по скали и самотни върхари! Предателят не заслужава друга участ!
В миг ножът на джелатина блеснал и предателската глава се търкулнала. Обезглавеният труп внезапно скочил, затичал, защурал се по ярове и урви, докато паднал в дълбока яма, пълна с отровни змии. Долетели орли  на орляци и със стръв зараскъсвали тялото му. Оттогава този хълм турците наричали Картал баир, а българите му казвали Орлов връх или Орловец.
Когато жидът бил посочен и Челеби отминал, главата се затресла, очите замигали като живи. Издигайки обляк прах, тя стремглаво се понесла да дири трупа си. Най-после главата на предателя намерила трупа си в дълбокия трап.
Минали години. От предателя – жид останали да се белеят само костите. Ветровете ги брулели, дъждовете ги миели, сняг ги затрупвал, кал ги разяждал, студове и знойно слънце ги пукали. Нямали спокойствие дори костите на жалкия предател. Ненавистта се предавала от поколение на поколение. Всеки българин, който минел оттук, си мислел:
-Тези кости са на предателя!
Вземал камък и го хвърлял върху костите с думите:
-Проклет да е! Да е проклет и този, който мине оттук, а не хвърли камък и не каже: “Проклет да е!”
По различни пътеки идвали тук българите. Трупали каък върху камък със страшни проклятия. Така растяла грамадата над гроба на предателя – жид, а мястото останало да се нарича Жидов гроб.

http://bg.theoldcapital.eu/%D0%96%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2_%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B1_251g.html

Жидов гроб
/еврейски гроб/

Иван Вазов

Издайство, измяна позорна
пропусна врага в крепостта
и Царевец як след упорна
отбрана потъна в кръвта

Бранители храбри паднаха
под турския кръвнишки нож,
палатите царски пламнаха,
огряха зловещата нощ.

На утрешний ден пред пашата
евреин се мръсен яви
целуна му робски полата
и с вид горделив заяви:

Преславний войводо, сполучих
услуга да сторя на вас.
Аз портата таз нощ отключих
и Царевец в твоя е власт

Паша милостиви: награда,
А, ти ли бе хитрия жид?
Велика награда се пада
на подвига твой бележит.

И ВИКНА НА ДВАМА ВОЙНИКА:
"УБИЙТЕ ТУЙ КУЧЕ СЕГА!"
ИЗВИ СЕ ХАНДЖАР НАД МРЪСНИКА,
ОТФРЪКНА ГЛАВА ОТ СНАГА.

Избягаха гадове смрадни,
остана издайника сам.
Затрупан с камъни хладни,
с храчки,проклятия и срам.



ДИЗРАЕЛИ

"В Бългаpия клане и сеч! -
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна pеч,
че тyй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
жypналите какво са цвете.

Лъжа е чиста, yж че там
секат наpода без пощада,
че от тpи месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота¹ точно знам:
въз Поpтата е тyй набяда!

Не кpия тyк, че има (ах!)
и две-тpи села изгоpяли,
но тypци да бедим е гpях,
че тyй да стоpят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са бълrаpте тypяли!

А за жените? Може, да...
към тях са слаби османлийте;
но и жypналите всегда
дъpжат за капитал лъжите
и тез безбpой моми, деца
в колоните им са yбити!"


Тъй нагло лоpдът с хладен вид
министерската pеч си каза -
и тих, циничен, звеpовит,
блъвна си стpашната омpаза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

Но, о, афpонт! На тyй пpотест
от хиляди места се дава
и после таз гpъмовна вест
лъжлив пpед цял свят лоpдът става.
О, Английо, защо ли днес
бездyшен жид те yпpавлява?

1876, авгyст

---

¹ Английски посланик в Цариград през 1876 г. [горе]

Христо Ботев

ЕЛЕГИЯ

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

Речник:
с ю р т у к - горна мъжка дреха
р е с и` - мн. число от расо

Стихотворението е публикувано за първи път във в. "Свобода" през 1870 г. 

Литературен клуб | Христо Ботев

Варшавски: Какво са направили евреите за България? - M. Варшавски

kanatangra.wallst.ru/sydyrjanie.php

samvoin.blog.bg/politika/2010/07/02/izrael-vpuska-v-hod-nova-programa-za-bezdetie-i-demografski-.571304

Иисус Христос към юдеите: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата" (Йоан 8:44).