17.02.2011, 15:21 (обновена 17.02.2011, 15:33)
Ива Иванова
Коментари (89)  

Дни преди да отбележим 138-та годишнина от гибелта на Васил Левски, аферата с гроба на Апостола влезе в съда.

Фондация „Помощ за борба с престъпността Св. архангел Михаил" е предявила установителен иск пред Софийски районен съд да се произнесе, че Васил Левски е погребан в София в църквата „Света Петка Самарджийска", съобщи председателят на фондацията Богдан Кръстев.

Ако българският съд откаже да се произнесе по този иск, това би било отказ от правосъдие и ще бъдат сезирани Европейския съд по правата на човека и Европейската комисия, съобщи адвокатът на фондацията Николов.

Както обясниха от фондацията, повече от три години срещат отказ постъпките им пред министерството на културата да бъде извършена ДНК експертиза на бетонираните кости и да се установи по категоричен начин, че именно те принадлежат на Васил Левски, както и настояването им да се обяви официално, че е погребан в църквата „Света Петка Самарджийска" и да се възстанови гроба му.

В исковата молба фондацията настоява да бъде назначена съдебно-биологическа експертиза, която да сравни ДНК профили на къдриците на Левски, които се пазят във Военноисторическия музей и бетонираните в бетонния пласмент в църквата „Света Петка Самарджийска" кости от подколенниците на Левски и да се установи дали те са на едно и също лице.

Богдан Кръстев разказа, че дълго време фондацията заедно с вече починалия Николай Хайтов издирва различни доказателства и обстоятелства от живота на Левски и заяви, че са достигнали до безспорни доказателства, че Левски е погребан в църквата „Света Петка Самарджийска".

Тезата, че гробът на Васил Левски се намира в църквата „Света Петка Самарджийска" беше изнесена в публичното пространство още през 1985 година от писателя Николай Хайтов с книгата му „Последните мигове и гробът на Васил Левски".

Тогавашният Комитет за култура и председателството на БАН възлагат на Археологическия институт при БАН да обсъди книгата и да изрази научно становище по въпроса. След обсъждане през 1986 година председателството на БАН отхвърля тезата, защитавана от именития ни писател.

Хайтов се базира на разказа на баба Мария поп Павлова, публикуван пред 1937 година във вестник „Мир", че тялото на Васил Левски е било изровено в нощта след погребването на гробището за престъпници от тогавашния клисар на църквата „Света Параскева (днес Света Петка Самарджийска)" и препогребано в олтара на същата църква. Подобно нещо разказват и други възрастни софиянци от онова време.

През 1956 година по разпореждане на Министерския съвет църквата трябва да се събори с оглед преустройство на центъра на София, което налага провеждането на спасителни разкопки на терена на църквата и около нея.

Според твърдение на Хайтов археолозите са предупредени, че в олтара е погребан Васил Левски. Ръководителите на разкопките Ст. Михайлов и арх. С. Бобчев отхвърлят твърдението, което тогава изказва професорът от Духовната академия Христо Гяуров, че това е гробът на Левски. Според тях въпросният гроб е от античността.

Учените се разделят на два лагера и в различни издания излизат научни публикации, които защитават противоположни тези, до 1985 година, когато въпросът е повдигнат от Николай Хайтов.

http://news.ibox.bg/news/id_1898021736

СЛАВА СЕВРЮКОВА - ЗА ЛЕВСКИ
20:07 За предателя на Апостола историците и Слава са единодушни – не е поп Кръстьо. При психотронен контакт с духа на Апостола неговият отговор е: „Мене не издаде попа, а оня, който мереше браздата”. ”Неволният Юда” се оказва окаян бедняк, който по време на инцидентната ”среща” е обхождал нивята на по-заможните земевладелци. Набелязвал е кои от тях да измоли за работа напролет.

Зървайки непознато съмнително лице, беднякът изтърчава на часа в конака ”да обади на властта”. За да получи някой и друг грош, че да залъже гърлата на прегладнялата си челяд.Пророчицата обобщава случката така: „Безкрайно честен, Левски е издаден за пари.”

А какво казва Слава за гроба му? Слава Богу, голяма част от нейните свидетелства са документирани и съхранени, част от които Христо Нанев пази във вид на магнетофонни записи с нейния глас. Суперфеноменът категорично отрича, че гробът на Апостола е в софийската църквица „Св. Петка”, а твърди, че е на стотина метра от някогашното бесило. Тленните му останки, според Севрюкова, са под стълбището на чехословашкото посолство, днес Посолство на Словакия.

Ето какво четем в една от книгите на пловдивския изследовател на Севрюкова: ”Някога това място е било по-ниско с около десетина метра от съвременното ниво. Вледененият труп на обесения е положен в намиращия се някога там естествен овраг от ревностен християнин, измолил да го погребе за няколко жълтици от заптиетата. На плиткия, едва на около педя гроб в премръзналата земя той, боейки се от зоркия поглед на караулещите наблизо турски стражари, не полага кръст, камък или друг обозначителен предмет.”

Какво се случва след това? Наскоро след Освобождението, с новия градоустройствен план на столицата, за да се заравни теренът, без никакви опити за издирване и идентифициране тленните останки на Левски, те набързо са били затрупани с близо десетина метра пръст.

Според Слава Севрюкова, цитирана от писателя Христо Нанев, скелетът на Апостола никога няма да бъде открит и изваден на показ. Навярно е права. Кой днес би посмял да започне проучвателни разкопки заради някакви си ”ненадеждни психотронни сведения”? Особено след случая „Царичина”?

При това пространството на всяко посолство се приема за негова територия. И отново съдбовен парадокс – костите на най-издирвания в Османската империя джингиби продължават все още да бъдат в неизвестност