Заразата "Ахмед Демир Доган" е плъзнала по всички етажи на властта, правораздаването, бизнеса, туризма... живота въобще

Ахмед Демир Доган трябва да е вечната емблема, вечната обеца на ухото за българското управленско нахайство, некадърност и интересчийство

 

Още по темата

Костадинов: Имаше политическа съобразност по делото "Доган"
Съдът доказа, че не се съобразява с желанията на правителствата, които са на власт. Това ...


Искат реабилитация на Ахмед Доган пред обществото
Надявам се решението на ВАС за Ахмед Доган да бъде прочетено по правилен начин от ...


ВАС реши: Доган няма конфликт на интереси
Доган няма конфликт на интереси. Това реши петчленният състав на Върховния ...

 

етикети

Доган

Помните ли 24 юни 2009 година? В този летен ден в интернет пространството плъзна едно любопитно видео. Заглавието му бе "Доган: Властта е в моите ръце!". Съдържанието повече от красноречиво за политическия ни пейзаж по време на предъвкания и изтъркан преход. Изводите от чутото и видяното бяха още по-категорични.

България трябва да е под карантина!

Заразата на Ахмед Демир Доган е плъзнала по всички етажи на властта, правораздаването, бизнеса, туризма... живота ни. Той го знае. Знаем го и ние. И то отдавна. Хапче "Антидоганизъм" обаче не измислихме. Няма и да го измислим, защото то ще е "убийствено" за множество интереси и интересчии.

Болката е в наглостта, която ни шамаросва. Болката е във формализма на един правораздавателен орган. Орган, който май е повече организъм, пъплещ около мракобесието на един "политически" елит. Инструмент, който след всички тези години, през които и децата започнаха да се питат кога и кой ще осъди Доган, реши да накаже Народното събрание да плати едни 300 лева за главоболието около ненужния процес срещу лидера на ДПС.

Тази наглост ни зашлеви вчера. После в следобедните часове от партията на Сокола се изгавриха с целия народ като заявиха, че очакват с това решение на съда да дойде реабилитацията на Ахмед Доган пред обществото.

Грозно, нагло... безочливо!

До кога?

За такава крайна наглост трябва да има съд. Какво значи "очакваме реабилитация"? Реабилитация на кого, реабилитация за какво? Може би да реабилитираме и историята? Да забравим за атентата на гара Буново и в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен”, да заличим факта, че той бе извършен от нелегалната организацията, наречена „Турско националноосвободително движение в България”, която според определени източници е предшественик на ДПС. Да забравим за Доган, за това, че през 1987-а лежа в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници, а през 89-та бе осъден на 10 г. лишаване от свобода като създател на противодържавна организация.  Ако можехме щяхме да забравим и да заличим този спомен.

Но не трябва! Никога.

Ахмед Демир Доган трябва да е вечната емблема, вечната обеца на ухото за българското управленско нахайство, некадърност и интересчийство. Именно то е виновно за това, че такива хора са на върха на политическата ни пирамида.

Не забравяйте Доган. Властта е в него и нито той, нито тя ще му обърне гръб. Напротив, ще го потупа по гърба, ще му се извини, ще осъди Народното събрание, че му причинява главоболие... Ще го награди с орден. Такъв той получи през 2004 г. от президента Първанов. Наградата бе орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“.

Та, какво трябваше да реабилитираме, господа от ДПС?

Има и още много факти...

Сред тях са предизборната кампания за Парламентарни избори през 2005-а, когато с усмивка Доган ни обясни, че финансирането на партията му, както и финансирането на всички други политически партии, става чрез „обръч от фирми“, а както споменахме по-горе през 2009-а Ахмед Демир ни посочи, че той разпределя "порциите на финансирането в държавата".

Глупаци сме, че търпяхме и търпим всичко това! Диагнозата е "Доганизъм", лек още няма...

http://viewpoint.actualno.com/news_335805.html