Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991406
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
08.02.2011 16:14 - Червеният капитализъм уби трудолюбието у българина
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 487 Коментари: 0 Гласове:
0





Погледнал в очите на живота и смъртта още по време на бомбандировките над София, Петър Константинов става медик по образование. Но освен близо 200 научни публикации в областта на медицината, той е автор на над 30 художествени романа. Широките му обществени интереси го насочват и към политическата икономия. През 2010 г. от печат излезе книгата му „Червеният капитализъм“, която хвърля нова светлина върху икономиката на прехода. За нея говорим с автора.
Непокорството на Константинов към заспалата икономическа теория му навлича неприятности вече десетилетия. Още в началото на 1970-те години той пише книгата „Социално – политически проблеми на научно – техническата революция“. Изследването излиза от Варненската печатница в 10 000 тираж – незабавно изкупен от партийната цензура и потънал в небитието. Заедно с това авторът е привикан в кабинета на идеолога на Партията. Ето какво ни разказа той за срещата си с Милко Балев.

Започваме разговор и много бързо разбирам, че основната цел е книгата, която стоеше на бюрото му. Аз въобще не бях си я купил, нямах възможност – тя изчезна, преди да се появи. И той ми каза: „Това е много хубава книга. Това са много верни неща и трябва да обърнем внимание върху тях. НО. Имайте предвид, че народът е барут. Падне ли искра върху този барут, става страшно“.

Господин Константинов, ще си позволя да Ви прекъсна. Все пак поводът за разговора ни е една сравнително нова книга, „Червеният капитализъм“. Мислите ли наистина, че българският народ все още е барут?

Вижте какво, аз и тогава не мислех, че е барут. Понеже не чухте моят отговор, аз му казах: Толкова вода е излята върху този барут, да сте чули някога, другарю Балев, да пламва мокър барут? По същия начин смятам и сега. Нямам впечатления, че българският народ – говоря преди всичко за българската общественост, преди всичко за българската интелигенция /може да пламне/. Аз уважавам дълбоко и се прекланям пред моя народ. Обаче нашата интелигенция, сегашната и тази, която я предхождаше в социалистическо време, е кастрирана. Казвам го с дълбоко уважение към отделни личности. Цялата ни безпомощност изхожда от липсата на позиция от страна на нашата интелигенция. Тя няма позиции, тя се съобразява с позиции. А това подвежда народа. Защото народът, в края на краищата, във всички случаи и епохи се е водил от водителите си, от тези, които носят светлината за него. Нашата интелигенция, отново повтарям, е кастрирана. Тя няма способността да има собствено мнение. Тя се съобразява и приспособява. Виждате по какъв начин стават трансформациите и сега в политическия живот. Всяко ново явление привлича огромен облак от „доброжелатели и съмишленици“. След това същото обкръжение преминава в друга светлина. Такава една интелигенция в никакъв случай не можеше да роди дисидентство и ако някой говори, че е имало дисиденти в България, той не говори историческата истина. В България не е имало дисиденти – имаше страдащи хора. Имаше и избивани хора. Защото онази интелигенция, която все пак имаше собствено становище, беше избита след Девети септември. Тя беше фактически унищожена. Тя нямаше никакви възможноси за живеене. Новата интелигенция която се запази и която процъфтя след това, беше интелигенция на приспособяването. Който се сети най-рано да се приспособи, той беше и най-близко до върховете на управлението, на облагодетелстването. Това е още една порочна черта на българската интелигенция – да бъде облагодетелствана.

 

Вие сте медик, доктор. Мислите ли, че българската икономика – да се насочим към нея – е болник?

Да, разбира се. Първо, защото тя не претърпя никакво съществено изменение от онова състояние, в което се намираше в продължение на 45 години. И вие сте икономист, знаете много добре, че онова беше т.нар. „социалистическа икономика“. А социалистическата икономика няма обективни икономически закони. Тя е лишена от такива и това е нейната гибел. Всеки човек, който разбираше това, знаеше, че комунизмът като форма на управление не може да съществува и ще рухне, както рухва всяка диктатура, която разчита само на силата, страха, натиска отгоре. В това отношение ние не успяхме да направим никаква съществена – психологически говоря – преоценка на тази икономика, за да можем да разберем каква икономика ни е необходима на нас днес. „Преходът“ беше една изкуствено създадена мътилка и тя продължава, все още. Избистрянето ще настъпи много бавно. В него вярвам. Няма как, Европа постепенно ще ни принуди да се „избистрим“. Но нашето общество още не може да осъзнае, че ние продължаваме да служим както на стари принципи, така и на стари авторитети. Нашата икономика, след като беше абсолютно със законни средства превърната от социализъм в капитализъм, остана така да се каже недоносче, запъртък. И този запъртък сега ще бъде влачен, по много причини. Носителите на този запъртък, тоест авторите на тази трансформация, бяха хора, които се подготвяха именно това. Защото в тази мътна обстановка се родиха новите условия за изсмукване на човешките ресурси и средства – нещо, на което всички ние станахме свидетели.  Всичко беше подготвено в дълбочина. Или както казват класиците на Марксизма, всяко едно ново общество се заражда в лоното на загиващото общество. Новият капитализъм, който е червен капитализъм, се ражда в лоното на постепенно чувстващото и разбиращо безсилието и съдбата си, тоест обречеността си, социалистическо общество.  Ами вземете как се ражда капитализмът у нас, този капитализъм, който и сега съществува. Ражда се направо в документите на ръководните органи на партията. „Тексим“ е една чисто капиталистическа формация. Георги Найденов, родоначалникът на Тексим, е агент на разузнаването, който добре видя как става играта с капиталите, с прикриването, с прането на парите дори. Те разбраха всички тези неща – основните актьори на сцената на т.нар. преход.

Добре, но аз продължавам да настоявам за диагноза за българския капитализъм след 1990 г. „Запъртък“?

Той, както ви казах, започна в загниващото общество. Започна с „Тексим“. От 1964 г. се създаваха най-различни капиталистически дружества с решение на Политбюро. Живков е бил много добре запознат. Той, колкото и да не е бил запознат с фините механизми в икономиката, е бил запознат с всичко това. Защото Тексим, през 1960 г., когато се създава, има основен капитал от 7000 лева. Три години по-късно, през 1965 г., има вече чиста печалба от 7 млн. 270 хил. лева. Ето ви капитала! Това го разбират и започват да го използват широко в най-различни покрити със сянка формации. Разбира се, никой не знае за това нещо по документи. Това е известно – на коя дата е решението на Политбюро за „Тексим“, цялото му развитие, хода му и т.н., това е известно. Сливането му след това с морския флот в Български търговски флот, първата банка – Търговска морска банка във Варна, всички тези работи са ясни. Но самият документ, решението на Политбюро – където и да го търсите, който и да го търси, го няма. Няма ги и другите постановления за създаване на подобни капиталистически организации: Указ 352, Указ 1159 … Ами вземете и знаменития Указ 56. Какво ще намерите от него? Само формирането му, и то с дата 3.01.1989 г. А фактически много от тези капиталистически предприятия, които след това бяха най-шумни, бяха създадени преди това. Да вземем за пример „Мултигруп“. Мултигруп започна като „МултиАрт“. МултиАрт имаше за цел да продава картини. Но той не продаваше картини, а изнасяше луксозна класа проститутки. Това бяха първите печалби на МултиАрт. В това отношение той беше абсолютно оформено капиталистическо предприятие, под прикрита форма, използвайки – тъй като още нямаше Указ 56 – закона за кооперациите. Виждате каква игра, кооперация! Всички тези хора бяха в тайните служби, особено към външнотърговските тайни служби. Те имаха възможност, ходеха навън. Те виждаха всичко това и можеха да го възпроизведат. Е как тези хора /да се оттеглят днес/?! Класово – партийният подход подготви всички тези хора, които постепенно узнаха тайните и възможностите за транзакции и т.н. и започнаха да ги прилагат. Забележете, че Указ, който се издава на 3 януари, само до края на годината, до 31 декември, има създадени по съдебен път 17860 фирми. Това са хората, които знаят какво трябва да правят. Оттам насетне идва цялата история, която в „Червения капитализъм“ е предадена достойно и абсолютно вярно въз основа на това, което съществува. Защото огромната част на всичко е покрито в сянка. И сега е покрито в сянка. Въпросът е за всички тези хора, които „наливаха основите“. Които работеха от сутрин до мрак за предприятия, които бяха лапнати достатъчно бързо, за да могат да бъдат продадени. Пролетариатът си остана пролетариат. Партийната плутокрация можа да разбере нещата, тя се подготви, тъй като още по онова време изпращаше децата си да учат на Запад и по този начин да се подготвят за това, което ще стане. Всеки един икономист, който не беше с капаци на очите, разбираше, че социализмът няма перспектива и формите за пране на пари се създадоха в старата система. Наркотиците, основната форма, в която се разви забогатяването на някои от червените капиталисти, започват да се произвеждат още в социалистическия режим. Знаете за известния Фатик, който беше близък на Живков, донесе каптагона и производството на каптагон започна в държавните предприятия. И ние изнасяхме за целия Изток каптагон, който сега се преследва навсякъде като наркотик. Оръжието – в целия Подбалкан се създадоха заводи, които сега се продават, този в Сопот за 118 милиона. Той е погълнал много повече. Обаче това оръжие отиваше в конфликтните точки на света – където имаше тероризъм, междуособни войни, граждански сблъсъци, източни диктатури. Разбира се, в това участваха и Западните страни. И американците изнасяха тайно оръжие, Франция също, и така нататък. Но те поне не твърдят, че са социалистически държави. Те твърдят, че са капиталистически и при тях важат законите на капитала, съобразен със законите на държавата.

Рисувате една доста ясна картина на разложение на нравите при социализма. След 1990 г. новите капиталисти, новите играчи, все пак не внесоха ли някаква специфична нотка в този мръсен свят на наркотици, проституция и престъпни пари?

Задълбочиха ги. Не само че ги приеха, а ги задълбочиха. Това им е насъщността. Защото това поддържа несигурното положение в обществото. Преди Девети септември комунистите имаха един принцип, който широко разпространяваха между себе си /те бяха 2-3 хиляди души/. „Колкото по-зле, толкова по-добре“. Сега важи същото.  Е, вярно, правителствата се опитват. Едно или друго правителство с едни или други добри намерения. Обаче кажете ми, как може да се справи едно правителство, когато непрекъснато от недрата му извират елементите на мафията, на подкупността, на организираната престъпност, и те свързани със съответните институции. Ненапразно министър наскоро Цветанов каза, че всеки един от тези хора малко или повече е бил свързан с Вътрешното министерство. После, законодателството. Представяте ли си един парламент, който непрестанно променя законите?! Има закони, които само за 2 години са изменени 10 пъти! Е какъв е този закон, кого може да облекчи?! Той може единствено в междинните стадии на промяната да подпомага онези хора, които извършват тъмните работи. И те ги извършват. Дори при едно правителство, което дойде с твърдата воля да създаде ред, поне като декларация – оказа се, че в края на краищата тези тъмни сили се намират навсякъде. Те владеят всичко. Те са в контакт. И тъй като те са свикнали да бъдат послушни, западните господари избират тях за изпълнители тук.

Вие говорите за продължителни процеси, които не се ограничават с едно правителство, с един мандат, боравите с десетилетия. Нека тази Ваша дарба и склонност насочи поглед към следващите десетилетия на България. Какво очаквате за бъдещето, има ли нещо добро за младия човек, или сме провалена държава?

Оптимист съм. Първо, с рационалното мислене на човек, който добре се е занимавал с икономика. После, който добре познава психологията на хората като лекар и писател. И заедно това познава реалността като независима личност. Заради всичко това аз съм дълбок оптимист.  В последните 20 мъчителни години червеният капитализъм от може би 80% от цялата капиталистическа формация на нова България е спаднал до 30 – 32%. Той ще продължава да спада. Е, тези, които станаха милионери, ще си останат милионери. Така е в живота. Техните синове обаче, те учат на Запад, в Англия, Америка, те оперират по един съвършено различен правилник и нещата постепенно ще се канализират …  Ние сме една благословена от Бога страна – в климатично отношение, по отношение на самия народ. Вярно, че много неща се измениха при него, но той продължава да бъде скромен, пестелив, дори ученолюбив. Трудолюбието му изчезна за жалост, то беше унищожено насилствено. Надеждата е реална: ние ще излезем от това състояние. Нашият народ въпреки всички тези язви, които минаха през тялото му и разложиха дори духа му, е скромен и пестелив народ. Ние ще съумеем да бъдем един благодатен оазис не само на Балканите, в Европа. Вземете: след 500 години турско робство, само за 12 години България излезе на първо място на Балканите и на четвърто място в Европа по нарастване на икономическите показатели. Е, кой народ може да направи това нещо? Нашият народ.

Писателят Петър Константинов подписа книгата “Червеният капитализъм”  като Петър К. Стоянов

Източник: Дарик





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене