Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991885
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
01.02.2011 17:42 - Според Православната църква днес е Трифон Зарезан (По нов стил.)
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1094 Коментари: 2 Гласове:
0



www.bgfactor.org

Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и от рано са потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон, бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
    Римският император Гордиан не бил християнин, но не преследвал християните. И Бог му удостоил милост за това. Той имал дъщеря на име Гордиана – умна и забележителна хубавица. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъчена и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите се убедили, че за болестта й намя лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: “Никой не може да ме излекува освен Трифон”. Тия думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
    Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живия и истински Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили, а вярващите се утвърдили още повече във вярата. Императорският дом се изпълнил с голяма радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той всичко раздал из пътя си на нуждаещите се.
    Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян, за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил по цялата империя християните да се заставят да се обърнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити. В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон, че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести, че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римския народ. Аквилин веднага наредил да заминат стража за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът лесно бил намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и за усърдието му в разпространението на вярата се говорели из цяла Фригия. Вестта за стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползвал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният служебен служител на име Помпиан, се обърнал с висок глас към Аквилин:
    - Ето юношата от Апамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.
    - Застаналият насреща – обадил се Аквилин – да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си!
    - Името ми е Трифон, родното място – село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.
    - Мисля – казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед, всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.
    - О, ако бих се сдобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!
    - Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.
    - Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като многоценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
    - Ще предам – заплашил управителят – тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
    - Ти ме заплашваш с огън, които се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
    Аквилин загубил самообладанието, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.
    Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.
    Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.
    - Наказа ли те достатъчно – запитал той – дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?
    - Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истниския цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!
    Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените улици на града, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:
    - Докога Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?
    - Докога ти – отвърнал свети Трифон – не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?
    Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!
    Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице на изток, благодарил на Бога, че го удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление – да се всели душата му в небесното царство. Докато се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.
    Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
01 Февруари 2011г.

Честито на именниците и празнуващите!

 



Гласувай:
0


Вълнообразно


1. анонимен - http://budiveren.com/
01.02.2011 17:49
Колко стила има Православието?Не трябва ли да сме единни http://budiveren.com/
цитирай
2. samvoin - Колко стила има Православието?Не ...
01.02.2011 18:07
анонимен написа:
Колко стила има Православието?Не трябва ли да сме единни http://budiveren.com/
Аз не съм икуменист принципно и съм за връщането на стария стил на прзниците в Православието ни, но за жалост, всички са приели вече промяната и в църквата ни...:(
цитирай
Търсене