Според него чрез турско-арабската солидарност може да бъде преодолян и палестинският проблем.

„Този регион има потенциал да управлява целия свят" - обяви Ердоган в речта си в Кувейт - „И турско-арабското братство може да играе нова роля - като център и водеща сила в мюсюлманския свят, и съюзът ни да е достатъчно влиятелен, за да извърши промените в Близкия изток".
"Болката на народите на Ирак, Афганистан и Пакистан ние приемаме като собствена болка. И в трите страни много мюсюлмани загинаха в резултат на военните удари на САЩ. Когато една част от тялото е наранена, цялото тяло чувства тази болка. По същия начин, когато деца са убивани в Газа, ние чувстваме болка сякаш нашите деца са били избити. Проблемът на Йерусалим е наш проблем".

Ердоган заяви още, че е турско-арабската и още по-широката и обща мюсюлманска солидарност е силата, която ще премахне всички тези проблеми. "Чрез солидарност можем да преодолеем палестинския проблем и да сложим край на болката в Ирак и Афганистан."


В допълнение към тези видения за един нов по-добър свят, създаден от новата братска солидарност между турци и араби, Ердоган коментира и бъдещето на Турция в контекста на Европейския съюз:

"От една страна, ние ще продължим преговорите с ЕС, от друга страна, ние няма да обърнем гръб на съседите ни от региона, с които ни свързва вековна история", заяви Ердоган и подчерта, че никоя страна не може да влияе върху външната политика на Турция: "Ние често сме критикувани от някои хора, когато говорим за Багдад, Кабул, Газа, Йерусалим и Палестина (...) Ние сами определяме и провеждаме нашата собствена външна политика . Арабите са наши братя и сестри."

Други намерения на братството

Изявленията на Ердоган показват още на пръв поглед, че в неговото правителство доминира ислямската визии на Турция като лидер на ислямския свят, или както се изразява министърът на външните работи Ахмет Давутоглу "център на тежестта".
Die Welt анализира и репликата на турския премиер „В нашия регион ние имаме намерения за укрепване на братството и взаимното сътрудничество", в която според изданието се съдържа новата външнополитическа активност на Турция.

Не е съвсем ясно какви ще са новите много близки отношения на Турция с Иран, например, след като в документите, оповестени от WikiLeaks през последните месеци, стана ясно, че Анкара ненавижда почти всички арабски режими в региона и особено този в Техеран, за който сегашното турско ръководство споделя желанието си „няма ли най-после Израел да пусне една бомба на Иран".

От друга страна, на всички е известно голямото лицемерие на авторитарните арабски режими, които публично осъждат Израел, а тайно работят с него. Както понякога се случва и със самия Ердоган

Според публикациите на WikiLeaks американските дипломати определят турския премиер като "ислямист, който разчита на личната си харизма и инстинкта си да филтрира информация от консултанти и от конспиративните теории за мюсюлманското равенство или нео-робство, от които създава своите ислямски фантазии за световно лидерство".

В резултат на тези публикации, според германския вестник, Ердоган се е превърнал в потенциална заплаха за арабските правителства, защото популярността му сред техните народи е по-висока, отколкото на собствените им национални лидери. Тази популярност внушава и възможни сценарии, в които Ердоган може да упражни натиск върху арабските страни и да си прокара лидерска пътека в целия регион, като използва „народната любов".

Към тези сценарии идеално пасват призивите на Ердоган към арабите и към недемократичните арабски режими да забравят омразата си към Турция: „Искам да не позволим на изкуствените дебати за споровете в миналото да влияят на нашите днешни отношения и да не позволяваме да ни разделят с лъжи".



Ердоган определи като лъжи твърденията, че ислямски терористи са избили християни от Египет и Ирак - при терористичните актове срещу църкви в Александрия навръх нова година, при които загинаха над 30 души и десетки бяха ранени при последвалите сблъсъци между мюсюлмани и християни.

Турският премиер специално подчерта, че не е имало ислямски терористи, а тези, които упражняват терор, не може да са мюсюлмани, защото ислям означава мир.

Според него новата турско-арабска солидарност ще пребори и религиозния тероризъм и ще се възцари Божията воля. Не се посочват обаче методите, с които ще бъде наложен мирът между двете религии.