Скандалната сага в пет части „Бандитската топлофикация”, публикувана на страниците на в. „Словото днес” в продължение на близо две години, излезе на пазара чрез издателство „Български писател” в отделна книга с подзаглавие “Живот и престъпна дейност на октопода”. Адресирана е на вниманието на главния прокурор, президента, премиера, председателя на Народното събрание на Република България, КОИТО И ДА СА ТЕ!
В нещо като въведение към сагата с подзаглавие „Призрак броди из България, призракът на бандитската топлофикация” си позволих да напиша следното:
„В края на 1989 г. почти никой не подозираше за съществуването на подобно митично чудовище.
Хората си плащаха десетина лева за парно и не им пукаше нито за цената на газта, нито за правителството.После дойде голямата промяна. От разпространител на отпадъчна вода, получена при производството на електроенергия, най-неочаквано топлофикация се превърна в производител и продавач на същата тази отпадъчна вода, при което цените рязко скочиха. Абонатите на топлофикация масово започнаха да си изключват радиаторите и направо да ги откачат и хвърлят на боклука. Имаше реална опасност предприятието да изчезне от икономическия мир, защото стана очевидно, че при тези цени, то скоро щеше да остане без клиенти.
В услуга на фирмата се притекоха шепа невзрачни хорица, които някой несправедливо беше нарекъл народни представители. Те гласуваха нещо като закон, нещо като нищо на света, с който въведоха скандалната „ТАКСА МОЩНОСТ”, с помощта на която топлофикация методично започна да ограбва хората, които не искаха и не можеха да си позволят да ползват парно.
Не кой и да е, а ВЪРХОВНИЯТ СЪД отмени позорната „ТАКСА МОЩНОСТ” като незаконна, с което справедливостта като че ли възтържествува. Да, ама не, както находчиво би забелязал колегата Петко Бочаров.
Пак онези невзрачни хорица работиха къртовски и приеха с лекота един АНТИКОНСТИТУЦИОНЕН закон, с който превърнаха НЕЗАКОННАТА „такса мощност” в „ЗАКОННАТА” „такса сградна инсталация”. Напук на народното недоволство от действията на същите хорица, именувани кой знае защо народни избранници, таксата си съществува и до ден днешен и обрича на робство хилядите хора у нас, които не искат да ползват услугите на топлофикация!
Позволих си да направя нещо много нетрадиционно. Когато през 1999 г. започнаха да строят жилището ми, накарах строителната фирма да подпишем договор, че в апартамента ми няма да се изгражда парна инсталация с идеята, че няма да ползвам услугите на топлофикация и няма да стана неин абонат. Постижението ми беше записано в нотариалния акт...
Като че ли всичко беше наред и през 2004 започнах да живея в жилището си, без да имам каквато и да било връзка с Госпожа Парно, напук на заплахите от инвеститорите, че нямало да мога да се отърва от брака си с нея... Да, ама не...
Така започна нашата „любовна афера” с Госпожа Парно, която роди тази поредица. С нея искам да помогна на хилядите „абонати”, които пъшкат под игото на бандитската топлофикация напук на Конституцията на Република България, напук на нормите на Европейския съюз, в който България членува. Като че ли не се вижда светлина в тунела... Бъдещето ще покаже кой крив кой прав, кой кум, кой сват, кой на топлофикация брат...
Прочее носете тази книга със себе си, когато топлофикация ви даде под съд. Дайте я на съдията по делото – пожелайте му приятно четене и напуснете залата. Ако той я прочете и разбере за какво става дума – добре, ако ли не - Господ да му е на помощ, защото и Бойко Борисов вече не може да му помогне...
А и България вече не е същата след появата на книгата ми...”

В края на изданието съм поставил едно заключение, озаглавено „На прощаване...”, в което се казва:
„Тази история можеше да бъде по-смешна, ако беше плод на писателското ми въображение. Както знаете обаче, у нас нещата изглеждат толкова абсурдни, че, ако сагата бъде прочетена от някой чужденец, той спокойно може да помисли, че съм издал научно-фантастична книга. България обаче е страна на парадоксите и затова тя ражда толкова хора с превъзходно чувство за хумор, с каквото се сдобих и аз, докато откривах абсурдите у нас. Ако нямах този късмет (а аз съм роден с късмет и това е публична тайна!), щях да полудявам бавно, докато се сблъсквах с дивотии от живота на моята Родина – Република България!
Прекрасното все пак е, че в нея живеят много истински хора, които пет пари не дават за онези дребни душици, които наричат себе си, депутати, министри и политици. Напук на парадоксите, които ражда политическата система у нас, българите винаги намират начин да погледнат нашенските абсурди откъм смешната им страна и с ирония да покажат на тези, които се опитват да ги управляват, докато ги мачкат с антихуманните си закони, че нашенецът е оцелял, защото се е смял...
Прочее всеки народ заслужава съдбата си...
За съжаление от него никога не е зависело кой ще го управлява. Тези, които съчиняват законите на коляно са направили така, че и само те да гласуват, пак ще ги изберат...
Обаче нека не забравят една малка тайна – ако нямат подкрепата на народа си, ако няма морал нравственост в постъпките си, рано или късно ще плащат до девето коляно...
Господ си знае работата...
Колкото до бандитската топлофикация, с която се сбогувах за вечни времена, от нея няма и помен да остане, защото с измама, рекет, изнудване и заплахи можеш да държиш в капана си всяко друго същество, но не е българския народ...

Емил ИЗМИРЛИЕВ
emilizmirliev@gmail.com
тел. 0877037287
http://dilin.blog.bg/