Демографската катастрофа в България има тясна връзка с някои финансово-икономически аспекти на обществените промени в нашата страна след 1989 година.
Финансовата стабилност в една държава предопределя нейната сигурност, икономическото й развитие, нормалния живот и възпроизводството на нейните граждани. От 1997 година Република България е във валутен борд, който се приема от официалните български политици и икономисти като фактор за финансова стабилност. В действителност тази така наречена "финансова стабилност" е твърде измамна и е за сметка на бързото задлъжняване към външни кредитори, което доведе до незапомнен ръст на външния дълг на България, възлизащ днес на близо 37 милиарда евро.(1) По своето естество валутният борд няма за цел да заздрави финансите в една държава, а да ги контролира и да не позволи те да се сринат съвсем. Заздравяването на финансите е дело на самата държава, а не на валутния борд. Действието на валутния борд в България води до един нисък курс на еврото, което явление води до едно постоянно изтичане на национален капитал вън от страната. При това положение не е възможно да се създадат никакви условия за нови производства и поминък за хората в България. Българските емигранти ще продължават да скитат по тежки чужбини и няма да се завърнат в Родината докато не се създадат тези условия.
България продължава да е най-бедната държава в ЕС. Средните заплати в страната ни са 14 пъти по-ниски в сравнение с тези в страните от Западна Европа. В България за 2010 година покупателната способност е 2618 евро на човек, докато за ЕС и 43 държави в Европа е съответно 14 202 и 11 945 евро. Общото средно повишение е с 2%, докато у нас има спад от 8%. (2)
От България емигрират в чужбина хора изключително в трудоспособна възраст. От работещите в чужбина българи ежегодно в страната ни влизат милиарди евра (според БНБ само за 2009 г. паричните трансфери от чужбина са приблизително в размер на 1.2 млрд. евро), които обаче отиват най-вече за покриване на режийни разходи на техни близки, останали да живеят в България. Ограбването на оставащите в България българи вече продължава посредством чужди концесионери, които държат електро-разпределителни дружества, мобилни оператори, топлофикации и т.н. Печалбата се обръща в евтино евро и се изнася навън. Над 90% от банките в България са чужди (3) и те са най-големите печалбари в България. За сравнение: монополно установилите се чуждестранни електроразпределителни дружества в България за 2009 година са реализирали общо печалба от 103 милиона лева(4), докато банките например само за месец юли тая година са реализирали печалба в размер на 402 млн. лева(5).
Нашата страна е най-бедната в ЕС, но плаща най-скъпите лихви по банкови кредити. В България средно лихвата е 9,38%, в Румъния - 6, 69%, в Полша - 4,5%, в Гърция - 3,93%, в Австрия - 3,11%, в Италия - 2,72%, в Испания - 2,65%, в Дания - 2,02%. (6)
Като пример за успешна държавна намеса в миналото мога да посоча Закона за лихвоимството, приет през 1927 година, чиято главна цел е „намаляване на лихвения процент и ограничаване на лихварството, необходимо е против това последното да се вземат и у нас, както това е направено в другите страни на Европа, известни наказателни мерки...»* През 1932 г., в разгара на първата световна финансова криза влиза в сила Закона за предпазния конкордат. Според тогавашния министър на правосъдието Д.Върбенов предпазният конкордат е «институция, която има за цел да създаде за почтените и добросъвестни търговци, бидейки претоварени с дългове, вследствие на обективни причини, възможност чрез една принудителна спогодба с кредиторите си да заздравят предприятието си, получавайки достатъчно облекчения, от които най-същественото е намаляването на задълженията им. Правно-стопанската цел на предпазния конкордат, прочее, не е да ликвидира принудително, но, напротив, да заздрави търговското предприятие, като го облекчи и направи жизненоспособно, за да може да бъде полезно на националното стопанство. Чрез този институт се предотвратява и обявяването на търговците в несъстоятелност...»(9) Същата 1932 г. влиза в сила Законът за облекчение на длъжниците, с който правителството цели да облекчи положението на всички други стопански съсловия, като им помогне да понесат по-лесно последствията на световната финансова криза и стопанската разруха. Законопроектът за облекчение на длъжниците се стреми чрез мерки от правен характер да даде възможност на длъжниците, които поради обективни причини са се оказали неизправни или се намират в затруднение, да ликвидират своите задължения доброволно и по тоя начин да избягнат принудително събиране на същите с всичките му тежки последствия.
Съвременната българската държава, обаче, не защитава интересите на своите кредитополучатели, а тези на банките. Банките диктуват политиката на правителството. Те диктуват дали икономиката ни ще върви. Кой сектор на българското стопанство ще потръгне и кой - ще фалира, коя фирма ще живее и коя ще умре. Всичко е под контрола на банките. Този повсеместен контрол е регламентиран и в новия ГПК (Заповед за изпълнение въз основа на документ), чл. 417, т. 2, където е дадено едно изключително право само с извлечение от счетоводна книга кредиторите да получават изпълнителен лист и да се започне разпродаване имуществото на длъжника. Такова изключително право имат само държавните учреждения, общините и банките.
Българската финансова олигархия периодично ограбва българите посредством ценови шокове. Такива имаше вече през 1991, 1994 и 1997 години. През 1999 година заинтересовани политически кръгове осъществиха така наречената деноминация на българския лев. За периода 1989-1999 той се обезцени повече от 3000 пъти. Деноминацията се състоеше в премахване на три нули от българските пари и имаше за цел да създаде впечатление у българските граждани за "стабилизиране на националната валута".
От друга страна, обаче, премахването на валутния борд при незаздравени финанси ще обезцени рязко българския лев. Обезценяването на лева ще облагодетелствува големите кредитополучатели. Част от тези кредити са необезпечени поради факта, че още през 2002 г., при правителството на НДСВ, бе премахната предвидената в НК наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити.
Към средата на 2009 година българските граждани и фирми имат спестяванията, които възлизат на около 35 милиарда лева.(7) Има реална опасност това имущество да стане обект на грабежи. Това положение е уредено в Закона за гарантиране на влоговете в банките. В чл.23(7) на тоя закон е записано, че „при влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на БНБ в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете”. Казано направо, всички валутни влогове ще бъдат изплащани в обезценени левове, ако междувременно бъде провален валутния борд. С гореупоменатия закон бе създаден Фонд за гарантиране на влоговете, в който има около 1 милиард лева. ( Но как с 1/един/ милиард лв. може да се гарантират спестявания на граждани за близо 24/двадесет и четири/ милиарда лева?!
В годините на прехода българската валута постепенно загуби своето обезпечение, по което беше гарант българската държава. Днес БНБ се съотнася към българската държавна власт като „държава над държавата”.(10) Това положение е затвърдено в чл.44 от Закона за БНБ: „При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.” В тази връзка един интересен цитат от евангелието на Матея (17: 25,26): "Исус го изпревари и му рече: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог? От своите ли хора, или от чужденците? А когато каза: От чужденците, Исус му рече: Като е тъй, своите им са свободни." Може сами да си направите сметка кои са земните царе и кои са чужденците в днешно време?
На банките пък се придаде власт да посредничат и да се месят в отношенията между граждани и държавни учреждения. При заплащане на държавна такса примерно от един лев може да се случи банката да ви вземе такса 2-3 лева. На това в облигационното право се казва неоснователно обогатяване.
Тук стигаме и до главния въпрос - днешните банки са легални грабителски "пирамиди". Кой е източникът на инфлацията? Отговорът е кратък: банките. Банките са постоянният и главен източник на инфлация. В обществото обикновено се говори, че банките се контролирали от държавата. За съжаление това е чиста лъжа. Точно обратното е вярно - банките контролират държавата. И това е така не само в България.
Премахването на валутния борд е възможен успешен ход само при заздравени български финанси. Заздравяване на българските финанси може да има само тогава, когато банките да се превърнат в държавни учреждения, на които е строго забранено да реализират самостоятелна печалба. Българската държава трябва да разполага с държавни разчетни кантори, които да обезпечават разчетните операции без каквато и да е възможност тези кантори да извличат от тази дейност някакъв частен интерес. Парите трябва да са налице и в ръцете на един единствен човек. Защо? Защото, когато стане някакъв провал с финансите на държавата, народът трябва да знае конкретно от кого да търси отговорност. Да се предоставя на колективни органи да се разпореждат с парите на държавата означава да се създадат възможности нейните финанси да минат под разпореждане на международни, космополитни, интернационални крадци!
Суверен в една държава е онзи, който печата (емитира) нейната национална валута. Емитирането и контролът върху българските пари трябва да премине под разпореждането на един единствен човек. По стара европейска традиция това е Държавният глава. Заздравяването на българските финанси и поддържането на действителна финансова стабилност е първата и най-главна предпоставка за поетапното и постепенно възстановяване на българското стопанство, а оттам – ограничаване и преодоляване последствията от демографската катастрофа в България.

*Какви са тези наказателни мерки, е видно от чл.1 на Закона против лихвоимството:
«Чл.1. Който при даване пари в заем, при авансиране на пари при закупени вещи, при отчуждаване на вещи в кредит, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които имат характер на кредитиране, използва стесненото положение, неопитността или лекомислието на длъжника, за да получи под каквато и да било форма годишна лихва, която превишава сконтовия процент на Българската народна банка с 6 единици, наказва се с тъмничен затвор не по-малко от 6 месеца и с глоба от 5 000 до 50 000 лева.»

Антон Рачев
Декември 2010 година

Моля да се пише само с аргументи!

Значи батка гледай какво правиш.Ти мн умело казваш лихвите по кредититите,но и не казваш колко са и лихвите по депозитите.Считано от 01.12.2009 г. БАКБ промени лихвения си бюлетин за физически лица. Трезорът въведе нова промоция по 12-месечните си срочни депозити в EUR, при които годишният лихвен процент е 8%, а в USD за същия срок лихвата достига 7% на годишна база.И да банките ще реализират печалби докато сулио и пулио теглят за глупост.Такъв кредит се тегли на първо място за образование,после за здравеопазване,новожилище,едвам след това за бизнес и то не да го финансираш на 100%,Има си банка за развитие която отпуска нисоклихфени заеми.НО ТИ ТОВА ПАК УМЕЛО НЕ ГО СПОМЕНАВАШ НЕ ЗНАМ ЗАЩО.Второ ти нали искаше да се маха валутния борд тука до колкото разбирам не искаш да се маха каква е истината не мога да разбера.После ми приказваш,че тъй като сме обвързани с еврото капитала изтичал навън.НАЙ–ГОЛЯМАТА ПРОСТОТИЯ.Повечето фирми са ЗАПАДНИ приеми го !!!Корперативния данък,данък печалба ТУК СИ ГО ПЛАЩАТ И КАКВОТО ОСТАНЕ СИ ГО ЗИМАТ но ти това пак не го споменаваш.Та кажи искаш ли борда да се махне или не да знам какво да ти отговарям.

Разбира се , че искам.
Борда е хомот!