Според православния календар празникът Йордановден ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан.

Празникът Йордановден е известен още и под имената Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици - празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря.  На трапезата отново подобно на Бъдни вечер се поставят само постни храни: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето.

С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника "небето се отваря"" и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни. На самия празник се извършва също освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във вода, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

На Йордановден, според народните обичай,  сутринта чисто момиче измивало на реката домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръстът, болните се изкъпвали, за да оздравеят. Всеки измива лицето и ръцете си за здраве. Наименованието на празника в Югозападна България - Мъжки водици - идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците. В Родопите през този ден 5-6 мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа ""ха-а-с-с-а"", с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските.

Днес имен ден имат: Йордан, Йорданka, Йонко, Йонка, Данчо, Данka, Дана, Богoлюб/а, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка.