Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 7066396
Постинги: 7761
Коментари: 3330
Гласове: 5246
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Петиция за Защита на Националните ни Герои със Закон
4. Институт высокого коммунитаризма
5. "Биволъ" (Разследваща журналистика)
6. Военное обозрение
7. Stop the Hunting of Polar Bears for Profit
8. Планът за съсипването на България
9. Протоколи на ционските мъдреци
10. Български исторически календар
11. Забравеният д-р Ганчо Ценов
12. Българите са по - стари преселници в Македония и Тракия от славяните!
13. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
14. Български канал срещу конспирацията
15. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
16. Забравеният д-р Янко Янев
17. Православието
18. Блогът на zahariada
19. Сайт с български бойни знамена
20. Исторически видеоблог
21. "Изгубената България" - исторически сайт
22. Българският национализъм (1919 - 1944)
23. Владо Черноземски
24. ANONYMOUS BULGARIA
25. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
26. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
27. Самиздател Григор Симов
Постинг
06.01.2011 00:51 - Годишнина от смъртта на Илия Минев
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1400 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 12.09.2011 07:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Илия Минев - живот, загубен за България  
Статията е видяна 2363 пъти Размер на шрифта:imageimage image

Порутеният роден дом на Илия Минев

Георги Колев

Илия Минев излежава общо 33 години в българските комунистически затвори и концлагери, с което се счита за политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света. След него се нарежда южноафриканецът и Нобелов лауреат за мир Нелсън Мандела. За разлика от Мандела, Илия Минев умира на 83-годишна възраст в мизерия и самота. На 6 януари 2010 година ще се навършат 10 години от смъртта му.

Илия Минев е роден на 5 декември 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември) в заможно, земевладелско семейство. През 1930 г. учи в мъжката гимназия в Пазарджик, но не завършва там, а се мести във Френския колеж в Пловдив, където получава средното си образование. Следва химия и лозарство в Тулуза, където се запознава с Франсоа Митеран. Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел "Външно-политически" и водач на легиона в Пазарджик. На 10 септември 1944 година е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на ДС. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван. Мотивите - "оказва системна съпротива на комунистическата партия". Държавният обвинител Минковски иска смъртна присъда, но Илия Минев се "разминава" с 25 години затвор. С кратки промеждутъци прекарва там чак до 1978 година. През 1975 година по вътрешни административни разпоредби е осъден на още 6 години. В затвора престоява обаче 8 години.

Този период е прекарал във всички затвори на страната - най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Пускат го няколко пъти под домашен арест в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), като той става първи негов председател.

Умира в нищета на 6 януари 2000 г.

Когато отидох в град Септември да събера материал за Илия Минев, разбрах, че в общината не разполагат с такъв.

Няма останали живи близки в града, а къщата, в която е живял, няма входна врата, разбита е, всичко вътре е счупено. На стената в едната стая стои залепен плакат на СДС. Мненията и историите, които ще представя, получих от двама граждани на гр. Септември: бившия кмет Янка Кметска и неговия приятел, още от преди 9 ноември, Георги Караиванов. Първата го познава от последите му години, през които той много пъти посещава кабинета й, като според нея, той не е търсел съдействие, а просто е имал нужда да си поговори с някой, защото се е чувствал много самотен след смъртта на жена му. Другият ми източник е радиотехник и се запознава с бай Илия, както всички го наричат, покрай проблемите му, които има с настройките на радиопредавателя си. Сривът на късите вълни, който често се случва, го кара да си мисли, че умишлено заглушават любимите му Свободна Европа и ВВС Лондон.

И двамата ми събеседници са единодушни, че Илия Минев се е променил коренно след смъртта на втората му жена - Ангелина. Тя е била изключително интелигентна и блага жена, която му е била голяма опора. След това той просто се е сринал физически и психически. Илия Минев е имал чепат характер и е недолюбван от съседите си не по политически причини, а в чисто човешки план.

С г-жа Кметска Илия Минев е обсъждал най-вече политиката. Тя си спомня, че в последните си години той е твърдял, че единствената идеология, която остава вечно вярна и подходяща за България, е християнството със своите добродетели. Той е бил разочарован от случилото се след 1989 и е казвал, че това, което борците срещу комунизма са си представяли, не се е получило. Тя го кани няколко пъти да си смени местожителството и да стане гражданин на Септември, за да може да назначи общински хора, които да се грижат за него. Илия Минеев отказва, защото за него е било изключително престижно да е гражданин на София и да има жилище там. Упорито отказва да получава помощи, защото това е било под достойнството му.

Според Янка Кметска, много политици са използвали името му и това, че са се срещали с него, за да получат политически дивиденти. Единственият, който се е грижел за него, е Константин Тренчев, като всеки месец му е помагал финансово.

Интересна случка е, че когато Митеран посещава България през януари 1989, той предварително е заявил присъствие на откриването на паметник на Алфонс де Ламартин в село Ветрен, което се намира на десетина километра от Септември. Когато тогавашните български власти разбират за това намерение на френския президент, те, страхувайки се от среща между него и Илия Минев, не му позволяват да отиде.

Георги Караиванов познава Илия Минев като изключително предпазлив и мнителен човек. Спомня си как при обикновени разговори на улицата той постоянно гледа през рамо, съмнявайки се да не е следен. Илия Минев е останал дълбоко разочарован от факта, че никога реално той не е получил трибуна, да изкаже вижданията си, въпреки че е бил добър оратор. Единственият път, когато се изказва публично, е на 17 ноември 1989. Тогава на един митинг в Пазарджик тълпата започва да скандира името му, той взима думата, а Георги Спасов прави неуспешен опит да го спре.

По това време жена му заболява от рядка болест на очите и се нуждае от спешно лечение в чужбина. Възможните варианти са два - Одеса или Чикаго.

Тогава общността на българските бежанци в Чикаго ги кани на техни разноски и двамата заминават за няколко месеца в САЩ. Според Георги Караиванов това е бил много интелигентен начин да се елеминира Илия Минев от политическата сцена, като подозира, че всъщност е имало внедрени хора от ДС сред нашите емигранти. Това се случва в началото на 1990 г. По този начин Илия Минев се отдалечава от събитията в много повратен момент и след завръщането си повече никога не е допуснат до демократичния елит.

СДС го отхвърлят, като даже на един митинг през същата година, пред "Ал. Невски" Чавдар Кюранов не му дава да се качи на сцената. Друго от лицата, които бяха на преден план от демократичният преход в началото на 90-те години - Румен Воденичаров, се опитва да бъде близък до Илия Минеев. Той обаче не го допуска много близо до себе си, защото се съмнява, че той е от ДС и се опитва да го измести от председателското място на НДЗПЧ.

От всичките мнения, които събрах, мога да обобщя, че бай Илия е бил странен човек. Дългите години затвор, пет от които всъщност е прекарал в ада на карцерите, мъченията, униженията и несправедливостите, не са могли да го озлобят. Той е останал дълбоко религиозен. Но разочарованието и озадачеността от незаслуженото пренебрежително отношение на демократите от новото време, от игрите около НДЗПЧ и от стремежа да бъде изтласкан от председателското място са дали своето отражение върху характера му и взиманите решения.

Днес в София има открит негов паметник, а в родния му град Септември той е почетен гражданин, един малък площад носи неговото име и паметник е в процес на изработка.

image Публикувана на
2009-08-14 10:06:17
от  bg-history 




 





(Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП. Разпространяваше се на принципа "самиздат" сред депутатите от ВНС. В текста не съм внасял никакви корекции - пропуснати са само  адресите и телефоните.)

СПРАВКА

за ИЛИЯ СТОЯНОВ МИНЕВ от град Септември, Пловдивска област

Илия Стоянов Минев е роден на 5.ХII.1917 година в град Септември, Пловдивска област, българин, български гражданин, осъждан, женен - три пъти, висше образование, безпартиен. Живее в гр. Септември, ..........

Произхожда от богато земевладелско семейство.

В края на трийсетте години Илия Минев завършва висше образование - химия във Франция.

Завърнал се в страната, активно се включва в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на СБНЛ, същевременно завеждащ отдел "Външно-политически" и водач на легиона в Пазарджик. Установено е, че е поддържал близки връзки с фашистката власт. Активно е сътрудничел с полицията и Гестапо. Организирал и участвал в преследвания и погроми над евреи.

След Девети септември 1944 г. продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна вражеска дейност.

През 1946 г. е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор от Софийски областен съд, по чл. I, ал. II, във връзка с чл. 60 от Наредбата "Закон за защита на Народната власт" по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет - Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористически действия. Впоследствие присъдата е заменена на 20 години лишаване от свобода.

По време на изтърпяване на присъдата, продължава вражеската си дейност, като обработва и подстрекава съзатворници за борба срещу Народната власт, след излизането им на свобода.

От затвора е освободен на 31.ХII.1962 г. с Указ на Държавния съвет на НР България.

През 1988 година Минев е инициатор за създаване на т.н. "Независимо дружество за защита на правата на гражданите в НРБ" и негов "председател".

Осъществява редовни контакти със служителка на посолството на САЩ в НРБ, на която предава клеветническа информация.

Многократно изготвя програмни материали на дружеството - устав, учредителен протокол и молба за регистрацията му.

По време на провеждащият се в София ЕКОФОРУМ Ил.Минев активизира дейността си.

На 20.Х.1989 г. вечерта пред кино "Петар Берон" в София, Ил.Минев се опита да привлече вниманието на гражданите издигайки антисоциалистически лозунги и същевременно разпространи листовки със силно изразено антикомунистическо съдържание.

До края на Екофорума, Минев неколкократно направи опити да посети София, но беше възпрепятстван.

София, 4.11.1989 г.

www.omda.bg

image Автор: Иван Гаджев
Раздел: Български мемоари и биографии, Българска съвременна история
Издателство: Гутенберг
Народност: българска
ISBN:
първо издание, 2003 год.
меки корици, 283 стр.
 















Гласувай:
8
0


Вълнообразно


1. boristodorov56 - Бог да прости Илия Минев!
06.01.2011 08:41
Бог да прости Илия Минев!
цитирай
2. hatanasov - Бог да прости Илия Минев!
09.01.2011 00:06
Ние помним.
цитирай
3. bserafimova - Като чета такива биографии ми прилошава!
09.01.2011 03:27
33 години по затворите, защото мислиш различно.

Бог да го прости.
Трябва да си купя книгата.
цитирай
Търсене