Нашите езиковеди смятат, че думата Коледа е стара заемка от латинското calendae –първият ден на месеца. На старобългарски името на този голям празник е Коленда, но при нас то е с истинското си значение – Нова Година. В древността се е смятало, че на този ден слънцето се ражда и се разгаря с нова сила. Не случайно месец декември е носил името Коложег, т.е. разпалване, разжегване на слънцето, на което се е гледало като на огнено колело ( коло).

Другото име на Коледа у нас е Божич, то идва от думата Бог, отговаряща на тракийската Багос и ведическата Бага, където има значението слънце. Бага е един от дванадесетте Адития – божества на светлината, или по-точно различните аспекти на слънцето.

Да се върнем обаче на думата Коледа. Учените премълчават, че calendae е заемка в латинския навярно защото calendae е от пеласгийски произход ( Van Windekens, LePelasgique, стр.143). Някои може да зададе въпроса – Какво ще правят пеласги при древните римляни? Който е чел "Естествена История" на Плиний знае, че старият автор определя не гърците, а пеласгите като разпространителите на азбуката сред старите латини. Плутарх отива по-далеч разказвайки, че според древните легендиРим е основан, не от кой да е, а от пеласгите. Те били силен и войнствен народ, който покорил много други. Когато тези стари балканци пристигнали на Апенинският полуостров, те основали свое селище, което назовали Роме – сила на оръжие. Връзка показва и името на тракийският владетел Rhoemetalcas.Тук трябва да се поясни, че на старобългарски раменъ означава силен. 

Като доказателство за трако-пеласгийският произход на основателите на Рим могат да се добавят няколко от дадените от Тит Ливий имена на древни имена на латините. Става дума за тракийските Атис, Асканий, Еней-Силвий, Капус, Капетус. Трако-пеласгийското присъствие на Апенините е доказуемо също от топоними и хидроними като Имеус ( Емаус в Тракия), Бриндизи ( Брентопара в Тракия), Ахерон ( Ахерон в Пеласгия), Пирги ( Пергам в Мизия), Калетра ( Каластра в Тракия)...

Не римляните, а нашите деди трако-пеласгите са тези, които са били господарите на света в Желязната епоха. Където и да са отишли предците ни са създавали селища, чиито имена са им напомняли за тези от Родината на Балканите. Давали са знания на местните народи, а наред с това и думи от своя език... Коледа е древна дума за трако-пеласгийският празник на слънцето. То е било олицетворявано с огнено колело, което светва с нови пламъци на 25 декември. Старото българско име Коленда съдържа наставката енд, която е само вариант на тази от тракийски и пеласгийски думи като волинт, каминд, колунд... Поне до Средновековието тази умалителна наставка е била типична и за български думи като воленте, осленте, козленте, жребенте...

На Коледа не само слънцето се разпалва, но Бог ни дава възможност да пречистим своята душа и да поставим пламъка на любовта в сърцето си както подобава на благородни хора. Разгарящият се огън на слънцето унижощава тъмнината и студа, нашите пречистени мисли и желания отнемат силата на злото. Нека по време на празниците да потърсим доброто и нас  и да почетем нашите деди, които бяха народ на светлината!

Весела Коледа на всички!

http://sparotok.blog.bg