Най-важният урок, който научихме от финансовата криза, е да бъдем бдителни към т.нар. „извънредни ситуации”. Това са случаи, според формулировката на Насим Талеб, които с голяма степен на вероятност ще докарат големи проблеми. В геополитиката има един подобен случай, който трябва да ни държи нащрек – възможното рухване на режима в Северна Корея. По-голямата част от вниманието на правителството във Вашингтон е съсредоточено върху нищожния ядрен арсенал на режима в Пхенян. Но може би един сценарий, при който режимът изпуска контрола върху ядрените си оръжия, би бил доста по-опасен.

Както Кристофър Хил, дипломат ветеран и ръководител на американския преговорен екип със Северна Корея, ми припомни миналата седмица в Сеул, ситуацията в Северна Корея много напомня на историята на средновековна Европа. Възрастен крал, незнайно как управляващ с огромна власт, определил най-накрая своя наследник – най-малкия си син. Двадесет и седем годишен и с почти никакъв опит във военните или държавните дела, поради което бащата е принуден да посочи някого за регент. Регентът е неговият роден брат, който сплотява фамилията и затяга хватката, а на сестра си кралят дава висок пост в армията.

Това представлява Северна Корея днес. Ким Чен Ир, любимият севернокорейски лидер, най-накрая посочи наследника си, своя син Ким Чен Ун, и даде нови правомощия на родната си сестра. Шекспировата драма щеше да бъде забавна, ако не предвещаваше неприятности. „Този начин за наследяване е измислен, за да внася стабилност в една нестабилна държава”, казва Кристофър Хил.

Северна Корея излъчва много сигнали за нестабилност. Тази година беше лоша от икономическа гледна точка заради катастрофалната девалвация на валутата им. Недостигът на храни и гладът все още са част от местния пейзаж. Вътрешнополитическото напрежение, вероятно свързано с наследяването, поражда войнствено поведение във външната политика, категорично демонстрирано при потопяването на Южнокорейския военен кораб „Чхонан” през март.

Може би най-поразителното е, че Северна Корея започва да възприема все повече и повече неща от външния свят. Вече има близо 200 хил. потребители на мобилни услуги в страната, а DVD-та се продават масово на черния пазар. Ако севернокорейците видят истинската картина на начина на живот на юг – модерен, проспериращ и демократичен – това със сигурност ще породи социално недоволство, а защо не и нещо повече. БВП на глава от населението в Северна Корея е хиляда и деветстотин долара. В Южна Корея е двадесет и осем хиляди долара.

Почти сигурно севернокорейците ще започнат да се изнасят на юг заради работните места, заради парите, заради възможностите и заради свободата.

Това означава, че без внимателно планиране от страна на Южна Корея, Китай и Съединените щати, нещата могат да излязат от контрол.

Севернокорейските лидери не желаят да обсъждат този проблем. На въпрос, отправен от мен към севернокорейските политици, относно възможния проблем, те отвърнаха с нервен смях, набързо смотолевиха нещо и смениха темата. Миналия месец южнокорейският президент Ли Мюн Бак проницателно повдигна темата за общото данъчно облагане между двете Кореи като неизбежен проблем в бъдеще, но присъстващите на срещата официални лица остро се възпротивиха и въпросът беше набързо отхвърлен.

Такъв категоричен отказ от обсъждане трудно може да бъде разбран. Корейците би трябвало да помнят последния подобен експеримент в света. Десет години след обединението на Германия все още има незараснали рани и постоянно напрежение между двете половини на страната. В рамките на едно десетилетие всяка година за обединението са отделяни по пет процента от БВП. Корейският случай е доста по-сложен. Северна Корея е далеч по-голяма и по-бедна, отколкото беше Източна Германия навремето.

Пекин отказва подкрепата си за упражняване на сериозен натиск за ядреното разоръжаване на Северна Корея, първо, извън всякакво съмнение заради солидарност с режима, второ, и най-вече заради неприкрит страх от възможен колапс на режима (и вълна от бежанци не само на юг, но и на север към Китай).

Вашингтон е загрижен преди всичко за севернокорейското ядрено разоръжаване. Но за да разреши този проблем, Белият дом ще трябва да обсъди с Китай основните параметри на пътната карта, когато режимът в Пхенян падне.

Има още един голям проблем, който стои на дневен ред. Ще се запази ли близкото сътрудничество със Съединените щати след обединението на двете Кореи? Ще се съхрани ли севернокорейският ядрен арсенал? Ще останат ли американските военни части на полуострова? Ако отговорът и на трите въпроса е „да”, то тогава обединена Корея автоматично ще стане американски съюзник, ще има американски военни части на територията си и ядрени оръжия, разположени по границата с Китай. Каква е възможната реакция на Пекин срещу това предизвикателство? Ще придвижи ли войскови части, за да подкрепи режима? И какво ще направят южнокорейските и американските сили в тази ситуация?

Няма да е трудно да си представим хаоса, който ще настъпи на Корейския полуостров, когато режимът в Северна Корея рухне. Това ще предизвика от своя страна цяла серия от незабавни враждебни и разрушителни реакции както от страна на Пекин, така и от страна на Вашингтон. В такава ситуация трябва да забравим за благовъзпитаните порядки, наследени от династията Мин. Това би могло да създаде сериозна геополитическа дестабилизация. И затова е от жизненоважно значение Съединените щати, Китай и Южна Корея да започнат разговори за т.нар. „извънредна ситуация”.

Превод от английски Георги Киряков