28 Юли 2010

Ройтерс  

Робърт Макмилън, Питър Грифитс

Пентагонът заяви, че оценката за размера на щетите, които изтичането на секретните документи за войната в Афганистан е нанесло на националната сигурност, може да отнеме седмици. Необходими бяха само няколко минути обаче, за да се прецени ефектът от публикуването им върху начина, по който хората получават новини.

Организацията “Уикилийкс” (WikiLeaks) публикува над 90 хил. документа на своя сайт, но за да си гарантира, че те ще привлекат внимание и ще получат широк отзвук, ги сподели първо с американския в. “Ню Йорк таймс”, лондонския в. “Гардиън” и германското сп. “Шпигел”.

Този епизод подчертава как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, и как традиционните медии все още играят ключова роля при анализирането и разпространяването на новините. Той показва също как запазената марка на тези медии, въпреки техния помръкващ блясък в епохата на интернет, може да засили значението на новините във възприятията на хората според това какво място им е било отделено.

Въпросът е дали “Уикилийкс” е журналистика - термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, поместващи материали в блоговете и “Туитър”, докато световната Мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.

Не знам как да нарека това, което “Уикилийкс” прави, и не го казвам с пренебрежение, казва Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика “ПроПублика” и бивш отговорен редактор на “Уолстрийт джърнъл”. По думите му това е ново явление.

И докато вестници като “Ню Йорк таймс” се придържат към исторически жалони от рода на “всички новини, които стават за публикуване” и съобщават вестите “без страх или пристрастие”, основателят на “Уикилийкс” Джулиън Асанж заяви за “Шпигел”: “Изпитвам удоволствие да помагам на уязвимите и да мачкам негодниците.

Сайтът му публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция. Тя помести видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., в която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс.

“Уикилийкс” изрази ясно мнението си, като нарече нападението “косвено убийство”. Заради това видео сайтът обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака. Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.

В последния случай “Уикилийкс” привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация, които, макар и да не се радват на всеобщо доверие, са световноизвестни с качеството на журналистиката си.

Решението им да подхванат темата с документите гарантира, че тяхното въздействие ще се усети по целия свят, въпреки че според мнозина наблюдатели в тях няма почти нищо ново. Броени минути след публикуването им, линкове към материалите се появиха в “Туитър”, блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.

Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички, заяви на пресконференция в понеделник в Лондон слабият 39-годишен мъж с дълга побеляла коса. Асанж няма дом и отсяда при приятели по света. Неговата мрежа по думите му включва 800 временни доброволци и 10 хил. “поддръжници”.

“Уикилийкс” разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи “Ню Йорк таймс”. Страницата на “Уикилийкс” в “Туитър” посочва местоположението й като “навсякъде”. Според статия, излязла през юни в “Ню Йоркър”, австралиецът Асанж и колегите му използват кодирани комуникации и подозират, че са следени .

В известен смисъл “Уикилийкс” разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини. Експертите по журналистика наричат това “краудсорсинг” - да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер, който се среща с “Дълбокото гърло” на някой паркинг.

В този случай “Уикилийкс” ангажира мрежата си със сортиране на документите, но нае по същество “Ню Йорк таймс”, “Гардиън” и “Шпигел” като отдели за сверяване на фактите и гаранти на качеството на информацията - форма на сътрудничество, която не се бе случвала преди появата на интернет.

Ако “Уикилийкс” беше поместила сама целия материал, до който се беше добрала, щяха да я обвинят в пълна безотговорност, смята Едуард Васерман, професор по медийна етика в университета “Вашингтон и Лий” в Лексингтън, щата Вирджиния. “Тогава организацията в никакъв случай нямаше да придобие такава известност и да получи сегашната публичност.”

По БТА 

1 Декември 2010

Питър Апс  

Ройтерс

Дипломатическите грами, публикувани досега от “Уикилийкс”, може да поставят дипломатите в неловко положение, но едва ли ще разклатят някакви международни отношения. Най-важният урок дотук изглежда е това, че информационната епоха е улеснила изключително много краденето на огромни количества данни, и че е много по-трудно да се пазят тайни.

Американското и други правителства ентусиазирано обясниха потенциалната вреда за дипломацията, която може да нанесе публикуването на около 250 000 грами, от които няколко западни вестника започнаха вчера да публикуват детайли.
Телеграмите, някои от които бяха публикувани цели, а други частично, разкриха поверителни и често не особено ласкави възгледи и информация на висши американски дипломати, действащи в чужбина, които при нормални обстоятелства биха останали в тайна с десетилетия.

Експертите и бившите официални представители са разделени по отношение на ефекта от изтичането на информация. Преди публикуването на документите италианският външен министър Франко Фратини изрази опасение, че то ще се превърне в “11-и септември за дипломацията” и ще “взриви доверието между държавите”.

Други са настроени много по-оптимистично и вярват, че дипломатите ще продължат старата традиция да се изказват любезно пред публика и с брутална откровеност в докладите до столиците си. “Това няма да ограничи прямотата на дипломатите”, коментира пред Ройтерс сър Кристофър Майер, бивш британски посланик във Вашингтон. “Хората обаче ще обърнат внимание на сигурността на електронните комуникации и архиви. Такова количество информация не би могло да се открадне на хартия”.

Това е урок, който правителствата научиха бързо. Британските власти неколкократно се озоваваха в неловко положение заради загубата на дискове с личните данни на хиляди хора, а според експерти хакери са откраднали цели тирове поверителна информация от западни компании.

В случая с последните публикации, както и с изтичането на натрупани с години американски документи за войните в Ирак и Афганистан по-рано тази година, телеграмите изглежда са откраднати от един единствен човек. Редник Брадли Манинг от американската армия е обвинен в издаване на класифицирана информация и се намира във военен арест.

ЗАПЛАХА ЗА ДИПЛОМАЦИЯТА?

“Този, който стои зад това изтичане, трябва да бъде застрелян и аз бих се писал доброволец да дръпна спусъка”, заяви Роджър Креси, бивш висш служител по киберсигурността и борбата с тероризма, който определи изтичането като “доста опустошително”.
“В основата на нашата външна политика е способността ни да говорим направо и открито с чуждестранните ни колеги, и да държим тези разговори извън публичното пространство. Това масово изтичане излага най-основното изискване на дипломацията на риск в бъдеще”.

Креси посочва за пример деликатните отношения със Саудитска Арабия и Афганистан, които играят ключова роля в американската стратегия срещу войнствения ислямизъм. Грамите съдържат критики срещу режима и в двете държави и откъси от разговори с техни високопоставени представители.

Някои западни лидери също са били обект на критики, включително британският министър-председател Дейвид Камерън. Германският канцлер Ангела Меркел е описана като страхуваща се да поема рискове и “не особено креативна”. “Това е знак, че в информационната епоха е много трудно да запазиш нещо в тайна”, коментира професор Майкъл Кокс, научен сътрудник в лондонския мозъчен тръст “Чатъм хаус”. “Колкото до това дали изтичането ще причини такъв сеизмичен срив на международните отношения, за какъвто говорят правителствата, аз някак се съмнявам. Дипломатите винаги са си отправяли груби реплики на четири очи и всички винаги са знаели това”.

Някои от хората, които трябва да са най-внимателни със сигурността, се оказаха неприятно изненадани от новата информационна епоха. Миналата година експерти по сигурността останаха втрещени, когато съпругата на новия шеф на британската тайна разузнавателна служба МИ-6 публикува семейни снимки и информация във “Фейсбук”. Други официални лица бяха принудени да се извинят, след като техни иронични имейли изтекоха в публичното пространство. Истинските печеливши от това огромно изтичане, според Кокс, са историците, преподавателите и студентите по международни отношения, които сега разполагат с “огромна съкровищница”, пълна с информация от първа ръка. Обемът на данните е толкова голям, че от тях могат да продължат да се извличат детайли с години.

КАКВО ТОЧНО ПРАВЯТ ДЪРЖАВИТЕ?

Много неща обаче остават в тайна. Например има телеграми, в които се иска от американски дипломати да изпратят поверителна информация за редица държавни лидери и влиятелни политици. Тази информация обаче е била изпратена по по-сигурни канали, запазени за тайното разузнаване, и е останала до голяма степен непубликувана. “Правителствата имат склонността да държат максимално количество информация като тайна или класифицирана, без значение дали това наистина се налага”, отбелязва Кокс от “Чатъм хаус”. “Информацията, която действително е секретна, предполагам все още е доста добре защитена и едва ли ще се появи в “Уикилийкс”".

По-притеснителна според него е очевидната ярост на кампаниите на правителствата срещу разобличителния сайт. От “Уикилийкс” се оплакаха, че малко преди публикуването на информацията в неделя са били обект на кибератака и твърдят, че обвиненията в сексуален тормоз срещу основателя на сайта Джулиан Асандж в Швеция също са дирижирани от неговите врагове.

Засега експертите твърдят, че дипломатите във Вашингтон и другаде ще побързат да успокоят съюзниците и нараненото им его. Някои от тях може да открият, че са загубили част от доверието на чуждестранните си колеги - особено след като в другите държави са прочели грамите, насърчаващи дипломатите да действат и като шпиони.

Бившият висш служител в областта на антитероризма Фред Бъртън, който сега е вицепрезидент на консултантския тръст “Стратфор”, смята, че някои споразумения за дългосрочен обмен на разузнавателна информация може да бъдат застрашени и сега Държавният департамент ще се съсредоточи върху “овладяване на сериозните щети”. “Но такава е работата на държавите”, коментира той. “Правило номер едно в тази сфера гласи, че няма приятелски разузнавателни служби”.

По БТА