На 8 ноември отбелязваме големия християнски празник Събор на Свети Архангел Михаил, наричан от българите „Хрангеловден”, „Архангеловден”, „Свети Рангел”, „Араламбо”. Празнува се през ноември, защото той е деветият месец след създаването на света, считано от март. Според църковния канон има девет ангелски чина (сана) разпределени в три йерархии - горна, средна и долна. За това пише ученикът на апостол Павел - св. Дионисий Аеропагит, който се издигнал на третото небе и там разбрал разликата между ангелските чинове. Този празник се въвежда официално от църквата като противодействие на юдеите еретици, които били идолопоклонници и езичници и се прекланяли пред небесните тела - слънце, луна и звезди. Те приемали, че ангелите са създали видимия свят и дори са по-висши от Христос. С официализирането на празника православната църква налага идеята за появяването на деветте ангелски чина в деня на Страшния съд, наричан „Ден осмий”. Празникът е посветен на Архангел Михаил (Свети архистратиг Михаил), защото той е „чино-началник и воевода” на всички ангели от йерархията - серафими, херувими, сили, власти и начала. Светецът е водач на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. Когато един от висшите ангели - Денница, се възгордял и при падането си повлякъл и други духове, св. архистратиг Михаил застанал начело на ангелите, които продължили вярната си служба на Господ.

Според народния култ при подялбата на света между „братята светци юнаци” Господ поверил на св. Архангел душите на мъртвите. Той е справедлив и милостив, но и неумолим изпълнител на Божията воля и се спуска при всеки, когато настъпи часът му, не пропуска нито богати, нито бедни. Архангел Михаил примамвал душата със златна ябълка и с нож или сабя я изваждал от тялото на умиращия. Затова народът нарича светеца още „вадидушник”, „душевадник”. Той отвеждал душата в отвъдното, където заедно със св. Петър я отправяли в райската градина или я наказвали с вечни мъки в казана в пъкъла в зависимост от това дали душата е праведна или греховна. Затова в иконографията светецът се изобразява най-често с везни в ръце да измерва греховете на хората или с окървавен нож, с който е извадил душата от тялото на умиращия. На много места казват, че с

Архангеловден „свършват празниците на старата година”

Времето за честване на празника се осмисля като непосредствен преход от есен към зима и това определя характера на празничната обредност. Вярва се, че почитането на празника и преклонението пред мъртвите предци ще осигури здраве и добър живот на хората. Често на празника се коли курбан за светеца - покровител на мъртвите. Обикновено за курбана се жертва мъжко животно - овен или шиле, като крайниците му се варят цели и после се прекадяват с тамян. Кожата на животното се дарява на църковното настоятелство. За Архангеловден стопанките изпичат специални обредни хлябове, които наричат „Рангеловото”, „Хрангелевото блюдо”, „господьов хляб”, „параклис” „боговица”. Пластичната украса върху тях е еднаква с тези на хлябовете, приготвяни за погребение и поменални обреди. Подрежда се тържествена трапеза, семейна или общоселска, която непременно се освещава от духовно лице. Почитането на Архангел Михаил като господар на отвъдния свят и на мъртвите предопределя и съблюдаването на най-голямата (или една от най-големите) задушници през годината - Архангеловата задушница (за душата). Тя е винаги в събота преди Архангеловден и е последната и най-голяма задушница през годината. Народът ни я нарича още „Рангелово одуше”, „Хрангелово одуше”, „Архангелска помана”. Масово се посещават гробищата, палят се свещи на гроба на починалите, за да не угасва паметта за тях у живите. Жените преливат с вино и вода гробовете на близките си покойници , като така “задоволяват” нуждите на мъртвия от храна и вино на “оня свят”. Раздават хляб и коливо (варено жито) за „Бог да прости”. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос. На гробищата се носят и раздават още плодове, печена или варена кокошка, обредни хлябове. Всички сядат около поменалната трапеза, на която се поставят седем ястия, любими на починалия, като оставят празно място за душата му. Вярва се, че ако над трапезата зажужи мушица или прелети пеперуда, това е душата на покойника.

Първата хапка оставят на земята отливат от виното с думите ”Бог да го прости”


От храната раздават и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка за близкия си. На Архангелската задушница особено значение има църковният ритуал и прекадяването с тамян, защото се вярва, че “дяволът бяга от тамяна”. Във всеки православен храм се отслужва обща панихида за починалите близки. Спазва се и старата традиция след тържествената служба в църквата да се „къпят” и поздравяват именниците и да се гостува в домовете им „на честито”. На Архангеловден празнуват всички, които носят името Ангел, Ангелина, Михаил, Радка, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил. На Архангеловден се посещават параклиси и църкви, гостува се на храмови празници и събори в съседни селища. Близо до София се намира старият кокалянски манастир „Св. Архангел Михаил”, датиращ от Второто българско царство. На храмовия му празник - 8 ноември, красиво подреденият му двор се изпълва с вярващи и гости.

В някои райони на страната с Архангеловден започва цикълът на „Вълчите празници”, които се тачат, за да бъдат предпазени хората и стоката им от вълци. Според стара легенда от Годечко св. Архангел Михаил навързал всички вълци и ги повел след себе си. Накрая останал само куцият вълк, в чиято чест се отбелязва осмият ден от тези празници, наричани „Влъчнаци”.

www.novinar.net

Честито на всички именници и празнуващи!