Премиерът Борисов пак е изправен пред изпитание. Дясната му ръка, вицепремиерът Цветанов, който от известно време насам е прицел на сериозна политическа атака, за пореден път е крайно неубедителен в публичната си защита. Този път по въпроса за имотите си.

Разбира се, парламентът не подкрепи искането на опозицията за анкетна комисия по проблема, но голяма част от мнозинството бе наистина разочаровано от слабото представяне на втория човек в партия ГЕРБ.

Така че на ход отново е прекият му началник. Досега в подобни ситуации Бойко Борисов действаше бързо и принципно.

Неспособността на Румяна Желева да изчисти името си по повод на декларация с невярно съдържание провокира премиера бързо да изтегли кандидатурата за еврокомисар, а впоследствие да я освободи и от поста външен министър.

Съмнителното поведение на друг стар партиен сподвижник - Лъчезар Иванов, който се опитвал да покровителства митничар, доведе до светкавичното му отстраняване от председателството на парламентарна комисия и ръководството на ГЕРБ-София.

Божидар Нанев се раздели с министерския си портфейл при първия скандал около доставки на лекарства, а наследничката му Анна-Мария Борисова - поради крайно отблъскващо публично поведение и недоузрели управленски идеи.

Цветанов не е Желева, но подобно на нея направи шеметна кариера, за която и двамата като че ли не бяха подготвени. И двамата бяха назначени за политици от Борисов, и двамата не успяха да израснат в реални публични битки. Избирателите подкрепиха Борисов, а той подкрепи когото сметна за уместно.

Цветанов излетя на върха на рейтинговата класация, от която сега започва стремглаво да се срива. Доскоро го спрягаха като кандидат-президент, а сега мнозина се съмняват в политическото му бъдеще. Това се случва не непременно защото се е облагодетелствал неправомерно от властта, а защото с публичното си поведение не успява да разсее съмнението за нещо непочтено в неговото благосъстояние.

Вицепремиерът попадна в клопката на собствената си реторика. Досега той изграждаше образ на непримирим борец с организираната престъпност и политическата корупция в подобие на мечтания чекист с хладен ум, топло сърце и чисти ръце. Но последните му изяви свидетелстват, че умът му е изневерил, сърцето му е изстинало, а ръцете му са в сянка и не може да се разбере дали не са покрити с петна. Не е особено умно да се запътиш към политическите върхове, без да си привел в ред имущественото си състояние. Не е признак на топлина все по-резкият и заплашителен тон на разговор с опонентите. Не са знак за чистота заплетените и противоречиви обяснения кое и как си придобил, на каква стойност, кога и как си платил.

Връх в израстването му като борец срещу корупцията бе атаката срещу консултантските договори на Доган като свидетелство за облагодетелстване с власт. На този фон обясненията на Цветанов, че приходите му са от консултантски услуги, е автогол, какъвто скоро не е имало при толкова висока политическа топка.

Няма как да е доволен Борисов от този развой на събитията. С поведението си Цветанов го поставя в деликатна ситуация, от която има четири възможни изхода.

Първо, Борисов може да остане верен на принципа си, че отстранява всеки при най-малкото съмнение за корупция и да помоли Цветанов да подаде оставката си.

Вариант на това решение е Цветанов да излезе в отпуск, докато изчисти името си. Така постъпи Станишев, който бе в по-некомфортна ситуация с колосите на БСП Овчаров и Петков.

Второ, премиерът може да брани докрай заместника си, приемайки и повтаряйки аргументите му, че е жертва на заговор от страна на мафията. Това би означавало Борисов да поема част от негативната емоция, насочена към заместника му и неусетно да се окаже там, където никой премиер не желае да бъде - в центъра на размириците.

Трето, вероятно е Борисов да отложи решението в очакване Цветанов сам да се справи. Или предполагайки, че с времето нещата ще се наредят сами. Така постъпи Иван Костов през есента на 1998 г., когато се появиха първите свидетелства за съмнения в корупция и нарастващо обществено неодобрение. Той отложи решението си за края на 1999 г., когато вече за всички ключови политици от мнозинството се носеха къде по-отчетливи, къде по-вяли подозрения. Радикалната промяна - да смени всички вицепремиери и половината министри - беше направена късно.

На цялото управление на Костов бе залепен корупционен етикет, който не е изстърган и до днес. Ексвицепремиерът Александър Божков успя - преди да се раздели с този свят - да изчисти името си и чрез съда, и чрез серия от брилянтни публични изяви.

Вариант на отлагане на случая Цветанов би бил, докато очаква развръзката, Борисов да потърси изкупителна жертва от неговия близък кръг. Премиерът вече подкани председателя на СОС Андрей Иванов да изясни публично вида и произхода на имуществото си, което би могло да бъде първата стъпка в подобен сценарий.

Четвърто, предсрочни избори. Тази възможност е в случай че Борисов се колебае дали да пристъпи към политическа хирургия, защита или отлагане. Пилеенето на доверие в година на избори не му е изгодно, отстъплението пред атаката срещу заместника не му е по вкуса, отлагането не му е в стила. Въпрос на близко бъдеще е да разберем как ще постъпи премиерът. Не е зле при обмислянето на възможностите да има предвид опита на предшествениците си, включително на Тодор Живков, на когото все по-често се позовава. В политиката доверието е скъпоценен ресурс и веднъж разпиляно, няма обратно събиране. Като нови лица мнозина от избраниците на Борисов се радваха на симпатии. Кашите около имоти, сделки и консултантски услуги са един от проверените пътища от симпатия към антипатия.