Водачът на ВМРО Тодор Александров е държал строго за морала на четниците. СНИМКИ: АРХИВ НА ВМРО

Покрай гейскандала, който тези дни разбуни държавата, в общественото пространство се промъкнаха внушения, засягащи морала на основателите на нашата организация. Затова като неин лидер се чувствам задължен да направя някои исторически разяснения.

Ако действително е имало поне един случай на хомосексуализъм в 117-годишната история на ВМРО, щеше със сигурност да се разчуе. Все пак организацията има доста врагове и те нямаше да пропуснат да ни ударят. Приказките за някаква кармична връзка между войводата и младите четници са долна клевета и кощунство спрямо паметта на революционерите. Такова нещо може да измисли само болен мозък, който освен всичко друго не познава и историята на движението.

Номерът няма как да мине, защото членовете на ВМРО винаги са били мъже на честта. Та в четите дори е било забранено да се пие алкохол! Лидерът Тодор Александров е бил пословичен в строгостта си към нарушителите на тази заповед. Единствено след дълги и тежки преходи в студено време войводите са разрешавали по 50 г ракия за сгряване. Забраната идва след няколко случая в планината, когато турците изненадват заспали след разпивка четници и ги избиват като пилци.

Моралът в организацията е бил на много високо ниво. И няма как, ако искаш населението да те следва. Кой би тръгнал с оръжие в планината, ако знае, че в четите мърсуват?! За тази цел бил изготвен изключително суров Наказателен правилник на организацията.

Костурският войвода Васил Чекаларов например, който е бил известен с чувството си за справедливост, изпълнил публично смъртната присъда на омъжена българка, мърсувала с турчин. Страшният Васил, както го наричали тогава, я предупредил веднъж, втори път. Тя обаче продължила с изневерите.

При разложкия войвода Стоян Чачкаров дошъл беден човек от Банско и се оплакал, че дъщеря му от 1 г. ходела с чорбаджийски син, който обаче не щял да се жени. Викнал тогава войводата чорбаджията и му дал 1 месец срок да вдигне сватба. Онзи се опитал да го уговори - давам 5 хиляди лева на ВМРО, но забрави тая работа. Войводата тогава се разярил и отсякъл: щом имаш пари да даваш, ще дариш 20 хиляди лева и в срок от 3 дни ще ги ожениш! Такива са били нравите тогава. Така излиза и приказката: "Ке ме ебеш ме, ке ме вземаш!"

И всички решения били вземани не еднолично, а от съдилища. Във всяко село местният воевода е главният съдия. А неговите помощници - съдии. Това е една от най-важните цели на ВМРО - по този начин да накара хората да не ходят в турските съдилища, а да знаят, че могат помежду си да решават проблемите.

Наказанията са сурови: 10 тояги на голо, 25 тояги наголо и смърт. Смърт давали за предателство, за убийство, за изнасилване и за кражба на добитък. Последното днес може да се стори пресилено. Но за онова време да оставиш едно семейство без крави и овце, било равносилно да го обречеш на гладна смърт.

И ако при съгрешилите селяни първо пращали едно-две предупреждения, а после биели тояги на голо, то за нисък четнически морал наказанието било едно - смърт.

Показателен е случаят с войводата Панчо Михайлов. Той е бил известен със сексуалните си подвизи, които обаче е проявявал не в македонските села, а в София. Легенди се носели тогава за неговите любовни похождения по певици и актриси от Народния театър. Предупредили го веднъж, той не си взел бележка, втори път - също, и на третия го осъдили на смърт. Та той позорил с делата си цялата организация. Човекът, превзел Кюстендил през 1922 г., бил наказан заради морални прегрешения! И забележете - затова, че е ходел по жени, а не по мъже! И още нещо - след изпълнението на присъдата организацията поела цялата грижа за неговото семейство. Съпругата му получавала издръжка до живот, а синът му - стипендия до навършване на пълнолетие.

Не може да има извращения в организация, ръководена от такива високоморални мъже като Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров и Иван Михайлов. С това не искам да кажа, че водачите на ВМРО са били женомразци или скопци. Напротив, те са били известни ценители на женската красота, но са го правели по достатъчно приемлив начин дори в личната си кореспонденция.

Запазени са доста писма между Пею Яворов и Тодор Александров, в които освен комитетски дела, двамата войводи са обсъждали и хубави жени. Писмата са христоматиен пример за мъжкарско поведение, съчетано с невероятно джентълменско отношение към жената. Такива са били нашите войводи - истински мъже и в боя, и в покоряването на дамски сърца.

КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ