Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9990227
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
02.11.2010 11:32 - Американски ветеран от Ирак за Индимедия България
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 1940 Коментари: 3 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Джей Ди Енгълхарт: "Съюзниците" от Източна Европа не са нищо повече от марионетни правителства под контрола на американската хегемония... Пентагона вижда стратегическо преимущество в използването на България като преден пост за изпращането на военни сили и техника не само в Ирак, но евентуално и в Иран или Сирия в близко бъдеще. В такава ситуация България ще има да се страхува от много по-големи проблеми в сравнение с тероризма. Тогава България ще бъде стратегически прицел за конвенционални и ядрени удари от врагове в близко съседство.

Още по темата: В периферията на Империя от бази и тайни затвори | Български плейнспотъри? | Тайният Гулаг на Буш в Източна Европа | Протест срещу US базите | Американско военно и сексуално господство

 

image

Идеята за това интервю беше последствие от поредицата статии под надслов "В периферията на Империя от бази и тайни затвори". Американският ветеран от войната в Ирак Джей Ди Енгълхарт беше така любезен да отговори на въпросите ми относно настаняването на американски военни бази в България и възможните последици от това. Участник във военните действия във Фалуджа, а след това антивоенен активист от "Ветерани от Ирак срещу войната", той нееднократно е интервюиран от американската преса, а и от Еми Гудман за сателитното ТВ и радио предаване Democracy Now! Неговият блог "Борба за оцеляване" (Fight To Survive) е добре известен сред активистите от световното антивоенно движение.

Джей Ди познава не само живота на американския войник в Ирак, но също на базите в Германия и Косово. Той е идвал дори в България по време на мисията в Косово, така че Балканите с манталитета си и специфичното си значение за Пентагона не са непозната територия за него. Макар че контекстът на въпросите, а и предишните ми материали да отразяват критичното ми отношение към милитаризма на САЩ като цяло и идеята за американски военни бази в България в частност, държа да подчертая, че изпитвам най-дълбоко уважение към Джей Ди Енгълхарт и съратниците му от "Ветерани от Ирак срещу войната". Хора като него са винаги добре дошли в нашата гостоприемна страна. За разлика от военните аванпостове на Империята.

Би ли се представил накратко?

Казвам се Джей Ди Енгълхарт и съм (бивш) специалист от Трета бригада към Първа пехотинска дивизия. Записах се в американската армия малко преди 11 септември, 2001. След базово обучение като моторизиран разузнавателен патрул във Форт Нокс, Кентъки, бях изпратен в базата Вилсек край тренировъчните полигони в Графенвьор, Германия. По време на службата ми от 2001 до 2005 бях с подразделение "Сокол IV" на миротворческа мисия в Косово през 2003 и в операция "Иракска свобода II" от февруари 2004 до февруари 2005. След освобождаването ми от активна служба през май 2005, аз се включих отново в цивилния сектор на Съединените щати. В момента работя като активист в организации като "Ветерани от Ирак срещу войната", "Ветерани за мир", "Акция Септември" и други афинитетни групи срещу войната и подтисничеството в света.

image

Чалмърс Джонсън писа: "Пентагонът винаги налага на страните, където има американско военно присъствие т. нар. Споразумения за статуса на въоръжените сили, които обикновено освобождават САЩ от отговорността да чистят или плащат за нанесените от тях щети на околната среда." Как би го коментирал?

Трябва да се съглася със заключението на Чалмърс Джонсън, че американските въоръжени сили пренебрегват отговорностите си към околната среда в страната домакин. Аз видях и двете страни на американското военно поведение по отношение на околната среда. Когато бях настанен в огромната база с тренировъчни полигони в Графенвьор, Германия, ние се придържахме към много стриктни разпоредби за защита на околната среда. Законовите ограничения, на които се подчинявахме бяха предимно налагани от местните германски агенции за околната среда. Тези агенции бяха много ефективни в изискванията си американската армия да поддържа ред и чистота в тяхната страна. Например въпреки че военните ни машини не покриваха стандартите за емисиите на изгорели газове, имаше германски закон, който ни принуждаваше да ги изключваме в случай, че стоят на едно място.

Освен това разпоредбите изискват под всяко военно превозно средство, докато е паркирано, да се поставя "съд за теч" там, където може да капе масло. В случай че бъде разляно масло на земята, германският закон изисква от американския персонал да изкопаят изцапаната почва, да изчистят замърсяването и да я подменят с чиста почва. Много често по време на полеви упражнения германските власти правят инспекции дали американската армия се придържа към разпоредбите за чистота на околната среда - от коректно почистване на военната техника до безопасно отстраняване на отпадъци и всякакъв боклук.

Обаче тези стриктни разпоредби за опазване на околната среда биват спазвани само защото държава като Германия е уважаваната страна домакин. Когато американски военни операции биват провеждани другаде - в страни като Чехия, Косово и Ирак - аз лично бях свидетел на щетите на околната среда, които военната машина може да нанесе. В Източна Европа, където провеждахме тренировъчни и миротворчески мисии, беше обща практика танковете ни и тежкотоварни превозни средства да разкопаят и разорат земята, превръщайки засадена плодородна почва в тресавища от гъста кал. Асфалтирани улици също бяха тежко повредени от гъсениците на танковете, оставяйки дупки и ями зад себе се. Пътни знаци, огради и даже цивилни превозни средства биваха понякога потрошени, когато кавалкада от тежки военни машини прекосяваше тесните улици.

Тези страни нямат ясни разпоредби за опазване на околната среда и поради това петролни разливания, натрупване на отпадъци, наднормена емисия на изгорели газове и обща амортизация на средата обикновено биват пренебрегвани. В Ирак и до ден днешен е обикновена практика за американските въоръжени сили да прегазват селскостопанска земя с танкове и бронетранспортьори, да обезлесяват палмови горички с тактически цели и да изгарят огромни купища от отпадъци в базовите лагери, вдигайки черни валма от токсичен пушек от употребени петролни продукти и пластмаса.

В интерес на истината обаче въоръжените сили на САЩ полагат усилия да пазят обкръжаващата ги среда чиста от замърсяване. Армията например налага собствени стриктни разпоредби спрямо войниците да поддържат чисти базите си и да не злоупотребяват с околната среда на страната домакин. Макар че тези разпоредби се отстояват вътрешно, на практика не е възможно да се поддържа такава военно-индустриална мощ като американската без да се стига до щети на околната среда. Повечето от тези мисии се провеждат в развиващи се страни или в Третия свят, където такива практики като защита на околната среда просто не съществуват.

Именно за това аз съм убеден, че Пентагона няма да пропусне възможността да изгради военни бази в Източна Европа. Това е просто твърде изгодно. При непрестанно разширяващия се американски империализъм в света и безплодната война срещу тероризма, финансирането на тази глобална агресия поставя американския данъкоплатец в доста неприятно затруднение. Както виждаме в Германия, много американски бази биват затворени и ще бъдат преместени на Изток, за да избягнат високите разходи, които германското правителство налага върху американското присъствие на тяхна територия. Създавайки бази на Балканите например, Пентагона може лесно да се възползва от хлабавите закони за околната среда, без да трябва да заплащат на така или иначе раболепните правителства в страните домакини високи цени за обезвреждането и обработка на отпадъци и за екологичното замърсяване. В тези случаи финансовата гледна точка е приоритет.

Изводът е, че чрез създаването на военни бази в Източна Европа, САЩ могат да оказват натиск върху слабите местни правителства, експлоатирайки манталитета на всепозволеност и евтината земя в дълбоката провинция, за да превърнат разни красиви кътчета в сметища и тренировъчни полигони.

Джонсън също така писа: "Едно време разпространението на империализма е можело да се проследи по броя на колониите. Днешната американска версия на колония е военната база." Съгласен ли си с това?

Аз безспорно съм съгласен, че човек може да оцени американската Империя по огромния брой военни бази на чужда територия. Правителството на САЩ е твърде склонно да разпространява западен стил капитализъм по целия свят. Военните бази са необходими на американската Империя да налага икономическа хегемония в световен мащаб, а също да предоставят стратегическа близост до страни, които биха посмели да се опълчат на интересите й.

Според мен американските военни бази в чужбина са безспорно доказателство за глобална Империя. Има над 700 американски бази в целия свят както и 13 военноморски флотски подразделения, които контролират извън териториалните води. И с новата злокачественост на администрацията на Буш, тази визия за глобално господство се провежда все по-настоятелно. Чрез войните в Ирак и Афганистан, финансовата подкрепа на брутални диктатури, прилагането на мъчения и задържането в затвори без съд и присъда, несанкционираното подслушване и следене на граждани, насаждането на страх и дезинформация и пълната незаинтересованост за околната среда, проектът на Буш прилича на Оруелова дистопия. Това е не само алчност и Империя - това са амбиции за тоталитарен Нов световен ред.

image

Знаеш ли нещо относно наличието и употребата на обеднен уран на американските бази?

От моя собствен опит в армията стигам до заключението, че където има американско военно присъствие, боеприпасите с обеднен уран са в наличност. Обедненият уран е масово разпространен в американския военен арсенал. Използва се за бронебойни снаряди, които могат да бъдат изстрелвани от танкове, военни хеликоптери, реактивни самолети и ракети "Круз".

Обикновено обеднен уран не се използва на полигони или стрелбища. Обаче поради широката разпространеност на такива боеприпаси, злоупотреби се случват. Неотдавна няколко групи за защита на околната среда обвиниха американската армия в стрелба с муниции с обеднен уран на базата Шофийлд в Хавай по време на учения. В доклада се казва, че "петнадесет парчета от трасиращи снаряди, направени от сплав с уран Д-38, също известен като обеднен уран, бяха събрани през август от Запата Енжиниринг - фирма, наета от армията да изчисти полигона на базата Шофийлд след ученията от неексплодирали муниции и други метални отпадъци" според комюнике на 25-а пехотинска дивизия.

Заключението до което се стигна накрая беше, че обеднен уран е бил наистина употребен на тази база на американска територия. Ако такива муниции могат да бъдат ползвани толкова небрежно на територията на САЩ, въпросът е къде другаде тези практики са разпространени и при какви обстоятелства?

Очевидно в зоните на война - като Ирак например - честотата на употреба на обеднен уран е много висока. Докато аз бях в Ирак, всеки беше наясно, че се стреля с муниции с обеднен уран по всичко - от бункери на бунтовниците, до сгради от глинени тухли, до коли и камиони. От началото на военните действия през март 2003 хиляди тонове боеприпаси с обеднен уран бяха употребени в Ирак и това продължава и днес.

Също така боеприпаси с обеднен уран бяха ползвани по време на американската интервенция в Босна и Косово през 90те. Поради трайните ефекти на радиоактивното замърсяване, здравните увреждания, предизвикани от обеднен уран, остават огромен проблем и сега. Дори след приключването на тези конфликти американските въоръжени сили, ангажирани в миротворчески мисии, продължиха да строят полигони за военни учения. Макар че преки доказателства за стрелба с муниции с обеднен уран на тези полигони в момента липсват, вероятността за това е доста голяма.

Това, което трябва да разберете е, че навсякъде където е построена американска военна база, боеприпасите с обеднен уран са директно следствие. Не само запасите от такива боеприпаси трябва да са в наличност, но те могат да се ползват при всеки повод, когато американската армия смята това за необходимо.

Какво мислиш за тайните американски затвори в Източна Европа и практиката на отвличания и мъчения?

Прилагането на мъчения трябва да бъде забранено безусловно. Тази ужасна практика е не само напълно безчовечна, но информацията, извлечена по този начин от заподозрените, се оказва най-често безполезна. Съединените щати, които би трябвало да се придържат към най-високите стандарти за законност и човешки права, никога не биваше да изпадат до нивото на Садам Хюсеин в тази "война срещу тероризма". От каквато и да е гледна точка мъченията са напълно непродуктивни.

Злополучният скандал в Абу Граиб не само превърна американската практика на мъчения в централна новинарска тема по целия свят, но беше направо пагубен в битката за "сърцата и умовете" на иракчаните. Практиките на мъчения и политически отвличания могат само да доведат до пълен провал в претенциозната "война срещу тероризъм" - война, която много по-сполучливо би могла да се води с дипломатически и хуманитарни средства. Нещо повече, всяка страна, която желае да предлага територията си на американския политически Гулаг, ще стане самата вероятен прицел на терористични атаки. Това е естественият процес на тероризма. Както доктор Ноам Чомски казва: "Най-добрият начин да спреш тероризма е да престанеш да го прилагаш."

Какво е мнението ти за войната в Ирак и ролята на т.нар. "съюзници" от Източна Европа?

Аз смятам, че войната в Ирак е грешка. Смятам, че причините, които бяха първоначално провъзгласени от администрацията на Буш за инвазията в Ирак, бяха основани на лъжи. Садам Хюсеин притежавал оръжия за масово поразяване? Лъжа. На Садам Хюсеин му трябвали само няколко дни да нанесе първи ядрен удар? Лъжа. Ал Кайда били подпомагани от Садам в планирането на 11-и септември? Лъжа.

Чак след като тези лъжливи обвинения бяха опровергани, неоконсерваторите във Вашингтон решиха да аргументират войната в Ирак с "демократизация" на Близкия изток. Тази концепция за "разпространяването на свобода и демокрация" беше систематично набивана в главите на американския народ, за бъде подсигурена широка поддръжка за безсрочната окупация на Ирак. Макар че в момента 58% от американците не одобряват войната в Ирак, тя продължава да вилнее всеки ден.

Но аз съм против войната в Ирак и поради друга по-елементарна причина - това, че е едно неоправдано и безсмислено ежедневно кръвопролитие. Освен убитите войници на окупационната коалиция, истинските жертви на тази война са от иракското цивилно население, които наброяват между 50 и 100 хиляди. Бих искал да вярвам, че тази война създава едно демократично общество в Ирак, но фактите доказват просто обратното. Вече са налице систематична корупция и неустойчивост в тяхната нова "демокрация" без каквито и да е било признаци на подобряване. Освен това въстаниците срещу нелегалната окупация на страната, са най-вече иракчани, а не чужденци.

Докато бях в Ирак, трябваше да воюваме срещу местни селяни и дребни търговци, вдигнали се на оръжие срещу окупаторите. Иракските въстаници се борят вече три години. Броят на акциите им нарасна значително и атаките им стават все по-добре координирани и ефективни. Американската армия продължава да използва конвенционални методи за водене на война срещу една разгърната партизанска съпротива и по всичко изглежда, че в момента губи. В крайна сметка смятам, че САЩ няма да имат друга възможност освен да изтеглят военните си сили от Ирак. Така че по-добре е тази стъпка да бъде предприета незабавно, за да предотвратим още повече безсмислено насилие и още повече загуби на живот. Истинските причини за окупацията на Ирак могат да бъдат дълго дискутирани, но аз мисля, че те са доста ясни. Войната е пари, петролът става недостатъчен и Империята има нужда от демонстрация на сила, за да напомни на света кои са новите господари. Налагане на един тираничен Нов световен ред.

"Съюзниците" от Източна Европа не са нищо повече от марионетни правителства под контрола на американската хегемония. Изглежда тези държави са въвлечени във войната въпреки значителната опозиция от страна на собствените им народи. Независимо от това правителствата им се хвърлят с готовност да угаждат на САЩ с надеждата за странични облаги под формата на търговски споразумения и парични помощи. Такава изглежда е и ситуацията в България, където американските бази ще бъдат настанени без внимателна преценка на последиците от такова действие.

Настаняването на военни бази на българска територия превръща страната ни в преден фронт в американската "война срещу тероризма". Няма ли това да увеличи риска за терористични атаки в България?

Бих казал, че американското военно присъствие във формата на военни бази или тайни затвори превръща България в твърде възможен прицел за терористични атаки. Българското военно участие в Ирак и Афганистан вече създава потенциално опасна обстановка за българските граждани дори на тяхна собствена територия. С настаняването на американски военни бази в България и поради близостта на страната до арабския свят, българите изведнъж се оказват на предния фронт във "войната срещу тероризма".

Тук можем да добавим аргумента, че Пентагона вижда стратегическо преимущество в използването на България като преден пост за изпращането на военни сили и техника не само в Ирак, но евентуално и в Иран или Сирия в близко бъдеще. В такава ситуация България ще има да се страхува от много по-големи проблеми в сравнение с тероризма. Тогава България ще бъде стратегически прицел за конвенционални и ядрени удари от врагове в близко съседство.

Какво би казал за културата на всепозволеност и сексуална агресия на американските бази? Само в Окинава, Япония, между 1972 и 1995, американски военнослужещи от авиобазата "Футенма" са извършили 4 716 престъпления - включително 12 убийства - според Nihon Keizai Shimbun, консервативен японски вестник.

Мисля, че главният проблем със сексуалната агресия в армията е, че армията в същността си е дълбоко агресивна по принцип. Военнослужещите - особено тези тренирани за участие в сражения - са умишлено насъсквани да са държат изключително враждебно. Всеки войник е обучаван в определена умствена нагласа - да следва заповеди и да унищожава врага. Понятия като въздържаност и самоконтрол се засягат само в многословни и неясни разпоредби, а нарушителите им обикновено получават само символични наказания.

По време на моята служба в американската армия аз бях в чисто мъжко поделение, така че сексуалната агресия срещу жени не беше проблем. Обаче изразената агресивност можеше да се види в съперничество и физическо насилие срещу войници от други поделения и дори срещу цивилното население извън базата. Отношението на офицерите към такъв тип поведение се свеждаше до "гледай само да не те хванат". Спомням си някои случаи, когато отделни войници бяха неочаквано обвинени в малтретиране на съпругите си или подведени под отговорност за изнасилване на жени - както униформени, така и цивилни.

Не съм следил как повечето от тези случаи завършиха, но знам, че когато виновният беше сержант или офицер, историята обикновено се потулваше. Не искам да кажа, че военното правосъдие си затваря очите за всички тези случаи, особено когато престъплението е придобило широка публичност. Обаче съдейки от публикувани статистики и поведението на войниците като цяло, изводът е, че сексуалната агресия не е рядкост.

Трябва да си представите парадигмата, в която американските войници са отглеждани и адаптирани, средата, в която живеят и се социализират. Най-важното е, че войниците живеят между себеподобните си повечето време. Тъй като голямото мнозинство са мъже така или иначе, обща и единодушна практика е войниците да се държат агресивно и мръснишки помежду си. Това е част от манталитета "момчетата са си момчета", имайки предвид че войнишкото общество е твърде различно от света на цивилните. Този манталитет е най-вече сравним с поведението в спортните съблекални или колежанските купони. Концепцията за "женското достойнство" не е особено почитана, а и много войници са твърдо против самото присъствие на жени в армията. Когато такива войници са пуснати навън в цивилния сектор да пият и купонясват цяла нощ, прояви на военен елитизъм, шовинизъм, мизогиния и обща арогантност са чести и лесно обясними. Ситуацията се влошава още повече, когато даден войник смята, че е над местните цивилни закони. Тези съображения не са опит за оправдание или приемане на насилническото поведение, но истината е, че пълната отговорност трябва да се носи от главнокомандващите за това, че го толерират.

image

Как ще коментираш изнасилването на 22-годишната жена на бившата американска военноморска база в залива Субик край Манила, Филипините?

Няма да коментирам дали аз лично смятам, че шестимата американски военнослужещи са виновни. Твърдо вярвам, че всеки заслужава безпристрастен юридически процес и е невинен докато се докаже вината му. Обаче както обясних в предишния въпрос, имайки предвид манталитета, обучението и социалната среда, в която живеят войниците, нищо чудно сексуалната агресия да е била сериозен проблем, довел до инцидента на базата в Субик. Разбира се с огромното количеството доказателствен материал по този случай, шестимата обвинени трябва да бъдат съдени безпристрастно както според американските военни, така и според филипински закони. При никакви обстоятелства не трябва да се дава имунитет на обвинените, като ги подвеждаме под отговорност само по американската юрисдикция.

От всичко казано дотук се вижда, че сексуалната агресия се явява огромен проблем във американската армия днес. От 70те насам има хиляди регистрирани оплаквания в тази сфера. Това са факти, за които е трудно да си затваряме очите. За всеки такъв случай трябва да се провеждат сериозни разследвания, а главнокомандващите трябва да се държат отговорни за справедливото и равнопоставено третиране не само на американските военнослужещи, но и на цивилното население в страната домакин.

Какви могат да бъдат екстерналиите от американските бази за страната домакин?

Става дума за икономически "екстерналии", нали? Някои ще кажат, че американските военни бази на българска територия ще подпомогнат местната икономика. Макар че е вярно, че другаде по света базите играят важна икономическа роля по места, това не значи, че присъствието им ще има положителен ефект за икономиката на цялата страна. В Германия например градчета, чиито бизнеси имаха полза от американското присъствие, не пострадаха непременно след американското изтегляне. Обаче когато започнахме да изпразваме базите в Косово, стотици косовари - преди това наети от Халибъртън - останаха безработни и без особени перспективи. Разбира се икономическата ситуация зависи най-вече от общата стабилност на страна, но от собствен опит мога за кажа, че единствените бизнеси, които просперират от американското присъствие са тези, които обслужват специално военнослужещите.

Аз не съм икономист. Но когато става дума за нуждите на американските войници, имам доста добра представа какво искат те. Например ако имате база в малко крайбрежно градче, развлекателният сектор там ще просперира значително. Американските войници ще хвърлят парите си по ресторанти и хранителни заведения, дискотеки и барове, на черния пазар - за различни продукти, включително опиати и наркотици - и дори за проституция. Харченето на долари в България ще бъде добре дошло за американските войници след Германия, тъй като валутният курс и цените са в тяхна полза. Това сигурно ще насърчи войниците да харчат повече от обикновено.

Разбира се американските бази със сигурност ще наемат български граждани на работа. Това ще включва технологични услуги, дърводелство, магазинерство, поддръжка на базата и чистене. Хората обаче ще бъдат наети посредством фирми контрактори. Така че заплатите им ще бъдат определени от местната икономика, а не от съответното заплащане в долари за американци. Значи има плюсове и минуси, които трябва да бъдат дискутирани. Да, пари ще влязат в икономика, но в чий джоб? Аз мисля, че организираната престъпност със сигурност ще спечели повече от средния човек. Но може и да греша. Най-вероятно всеки, който е готов да забавлява чужди войници, ще има известна печалба. Но аз не виждам как дадена американска база - настанена в провинциално градче, както най-често става - може да подсили икономиката на цяла страна. Така че не всеки българин ще види повече пари или по-добра работа. Идеята, че американските военни бази могат да стимулират икономиката може да се окаже една заблуда, ако се преценят внимателно всички факти.

image

Какво мислиш за световното антивоенно движение?

Мисля, че световното движение за мир - макар понякога постигащо отделни успехи - е все още изправено пред колосални проблеми. Най-големите ни врагове са: непрестанната война - очевидно! - глобалният неофашизъм и може би най-опасният - пълната апатия!

Когато аз се върнах от Ирак и се заех с активизъм, апатията сякаш беше най-хроничната болест на Америка. Хората не могат просто да излязат от черупките си, от "зоните си на комфорт", за да се събудят и осъзнаят проблемите, пред които е изправено човечеството днес. Повечето хора са прекалено заети със себе си, приятелите, семейството или кариерата си, за да погледнат към хоризонта на едно тъмно и зловещо бъдеще. Но тази апатия е характерна не само за Америка. Докато пътувах из Европа, я забелязах също така и там. Така че апатията е не само проблем в моята страна, но се просмуква в социалната тъкан по целия свят.

Виждам, че масовото разпространение на ултра-капитализма заразява човешките същества като вирус. Това поражда ненаситно консуматорство, материализъм и изкривено усещане какво е същностно важно в живота ни. В следствие на това околната ни среда бива разрушена, а социалната ни съвест е подложена на лоботомия. Бъдещите поколения изчезват в мрачна неизвестност, докато човешка кръв продължава да пълни празнотата.

Апатията е най-опасният злодей, срещу когото сме изправени. Някои от нас изпадат в нея след като осъзнаят, че целият свят е преебан, и им се струва, че нищо не може да се направи да се предотврати грозящата ни катастрофа. Когато глобалните антивоенни демонстрации през февруари 2003 преди инвазията в Ирак се вдигнаха в единен мощен глас на протест, този световен глас беше напълно пренебрегнат от садистичните властници, които оркестрираха войната. Това беше голям удар за всички, които наистина ги е грижа. Обаче днес - само шест години в новото хилядолетие - е изключително важно да не се предаваме.

Точно сега махалото май тръгва в обратната посока. Администрацията на Буш бива официално разобличавана като група лъжци и престъпници. Въпросът за съдебното отстраняване на Джордж Буш вече открито се обсъжда в Америка. Това може да изглежда съвсем недостатъчно в сравнение с ужасните престъпления, извършени срещу човечеството и истинската свобода, но всъщност е огромна крачка в правилната посока. Това значи, че хората по света започват да се събуждат от съня и ясно да идентифицират виновниците.

В тези решаващи времена антивоенното движение е по-важно от всякога. Нашата солидарност трябва да прекрачи държавните граници. Трябва твърдо да стоим срещу войната и глобалната тирания. Чрез мир и гражданско неподчинение можем да настояваме за едно по-разумно общество. Вече въпросът не е да се борим за утопични идеи, а по-скоро нещата опират до борба за оцеляването ни като човешки същества.

Знаеш ли кой е Кен Никълс О"Кийфи и какво мислиш за борбата му?

Кен О"Кийфи е наистина изумителен човек и икона в борбата за човешко равенство. Историята му е също така необикновена: бивш морски пехотинец и ветеран от първата Война в залива през 1991, О"Кийфи се отрича от американското си гражданство и става законен гражданин на света без държавни граници. Той не само служи като революционен пример с идеите си, но също така и с мирните си преки акции. Освен всички други акции за екологични и социални каузи, той също организира демонстрациите на човешките щитове в Ирак малко преди инвазията, а след това върши възстановителна работа в Палестина.

На О"Кийфи беше лепнат етикета "анти-американец" и беше обвинен в национално предателство. Беше тормозен и в САЩ, и в чужбина за дребни нарушения и отричането от гражданство. Той се бори срещу всякакви форми на подтисничество, разрушаването на околната среда и войнствения расизъм. Накратко, Кен О"Кийфи е пълна антитеза на всичко, в което го обвиняват, и трябва да се счита за лидер в борбата за социална промяна през 21-и век.

Благодаря ти много и знай, че си винаги добре дошъл в България!

препратка: http://ftssoldier.blogspot.com


Тагове:   България,   Ирак,


Гласувай:
3


Вълнообразно


1. анонимен - империята САЩ
02.11.2010 15:23
направо немислимо. мислещи хора в америка?! ако не е шпионин и пропагандатор забиващ нож в гърба ни, то този млад американец е самотното растение показващо че човешкия род все още има шанс
цитирай
2. grigorsimov - Бутонът за одобрение на тази публикация не реагира!
02.11.2010 15:32
Но така или иначе, ще я копирам и публикувам.
Поздравления за автора!
цитирай
3. samvoin - Но така или иначе, ще я копирам и п...
03.11.2010 00:17
grigorsimov написа:
Но така или иначе, ще я копирам и публикувам.
Поздравления за автора!
Мерси.
В интерес на всички ще е, ако повече хора го направят!
цитирай
Търсене