Всички (еврейски) революции искат да обърнат нещата с главата надолу и да започнат летоброенето от нулата. Когато в южната ни съседка в началото на ХХ век 

побеждава Младотурската революция, водачът й Кемал Ататюрк също иска радикално да скъса със султанското минало (да унищожи всички налични документи) на страната си. В Турция  възприемат латиницата, арабицата е  забранена ...
Стига се до глупавото (всъщност - коварното) решение да се унищожат и писмените паметници на Османската империя.  Властите искат да се отърват от огромните султански архиви, пазени в подземията на внушителната византийска базилика /ползвана като джамия/ "Света София" в Истанбул. Кемалистите буквално изриват и изхвърлят в чували архивния фонд на хилядолетната империя.
От ситуацията се възползват практични хора. А султанските архиви са писани не на днешната малотрайна и чуплива хартия, а на материал, направен от памук, кажи-речи с вечен живот. За цариградските  "вторични суровини" чува тогавашният собственик на хартиената фабрика в Костенец, швейцарецът (евреинът) Шнеебергер и съвсем законно купува два вагона от султанските архиви. Ръкописите, събрани в чували, потеглят с влака към Костенец, където щели да ги претопят и от тях да се добие нова хартия.  
По това време /1912-1914 г./ на работа в консулството ни в Истанбул  е дипломатът Панчо Дорев, един от първите български османисти. Консулът дълго години сам се рови из занданите на "Света София", преписва на ръка някои от арабските плетеници и ги изпраща в Комисията по исторически извори, която работи в БАН. Особено много дипломатът прави за и издирването на турски архиви, свързани в Българското възраждане. Панчо Дорев добре знае цената на султанските архиви, които  тръгнали към фабриката на Шнеебергер и решава да ги спаси за българската история. Обажда се на нашето правителство и подканя властите  в София да изкупят от швейцарския фабрикант османските ръкописи. От днешна гледна точка става почти чудо: правителството се бръкнало и изкупило от Шнеебергер безценните архиви. Сиромашка България дава няколко милиона суха пара, за да притежава реликви, свързани пряко с историята й. Тогавашните български историци са направо на седмото небе от радост. България се сдобива с най-големия в Европа староосмански архив такъв, какъвто няма и в старите европейски библиотеки. Особено голяма роля в това начинание изиграва бащата на известната наша ориенталистка и писателка, акад. Вера Мутафчиева, професор Петър Мутафчиев. Той подчертава нееднократано, че без османска документация не може добре да се осветли българската история.
Междувременно турската държава усеща, че глупаво е продала част от историческите си  архиви. По дипломатически път комшиите ни тръгват да търсят дивото след като са изпуснали питомното. Турция официално иска да й върнат ръкописните документи, пазени векове наред в "Света София". Макар, че България  вече е съвсем законен собственик на султанските архиви, в София, за да не развалят отношенията с южната ни съседка, се съгласяват на преговори. В Анкара и Истанбул власатите се ядосват, че архивите им отиват на север не като  вторични суровини за претопяване, а като историески извори(!) В играта се включват тайните служби на двете страни. Детективи, дипломати и висши чиновници от двете съседни страни искат  да сложат ръка на безценните султански фермани.
Турското разузнаване вече знае, че архивът се съхранява в казармите на Школата за запасни офицери в Княжево. Нашите тайни служби усещат, че хора от посолството на южната ни съседка се навъртат из района и усилват охраната на казармите.
Първоначално нашите власти се опитват да  убедят турците, че султанските фермани вече са претопени в Костенец, но шпионите на Анкара донасят, че архивът не е докоснат. Междувременно натискът от юг към София расте - през границата хвърчат дипломатически ноти, депеши, шпионски донесения. Европа  е в навечерието  на Световната война, международното положение не е на наша страна. Турция заплашва и с намесата на Англия и Франция. Българските власти вземат мъдро решение - няколко специалисти по османска история на смени ден и нощ изчитат и подреждат безбройните ръкописи на арабица. Отделят десетина чувала с ненужни  от историческа гледна точка документи и ги връщат на турците. Казват им, че това е останало, другото е претопено във фабриката в Костенец.
Междувременно започва войната. Старите ръкописи потъват в хранилищата на ориенталския отдел на Народната библиотека, където десетилетия след това  са разчитани от специалистите по османска история...

Но нещо май нямаме много сведения за турската и за нашата история от тези архиви, което значи, че тези документи все пак са били унищожени, понеже и в България са властвали, и властват евреи - сатанисти, които са, и банкери, и дипломати, и "учени - историци" - началници в "нашата" Българска Академия на Науките!
Не се учудвайте за отношението на скритите (крипто) евреи - дьонме, нарекли себе си - Младотурци, към неоценимите архиви от миналото, защото в един от 24-те тайни ционистки протоколи е записано и това:
"Ще заличим всички спомени за миналите векове и ще оставим само тези, които са в наш интерес"!

Освен това, знайте, че
ВСИЧКИ РЕВОЛЮЦИИ СА ЕВРЕЙСКИ, и всичките им революции целят масово избиване на максимален брой неевреи, и на първо място - най способните, най умните, най добрите!
И всичко това е записано в протоколите им! Потърсете ги в интернет, защото няма смисъл всеко изречение да се цитира поотделно.

.............................
Добавките в червено са от Григор Симов.
...........................................

копирано от Автор: dalida

източник:http://www.teenproblem.net/school/s/15858.html

публикувано от Албена, на 07.10.2010 г.

grigorsimov.blog.bg