Съдът остави тайните присъди и резервния адвокат

• -
• A
• +

  22:38  |  5 октомври 2010 | Общество Виж 1 снимка Магистратите не уважиха възраженията на президента срещу промените в НПК
Сн.: БГНЕС Конституционният съд взе решение, с което се отхвърлят жалбите срещу законовите промени, които въвеждат резервния защитник и възможността да се осъждат лица въз основа на тайни доказателства.

 

Магистратите бяха сезирана още през месец май от президента Георги Първанов и 60 депутати от БСП и ДПС след последните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според държавния глава и опозицията промените противоречат на Конвенцията за защита на правата на човека като ограничават правото на защита на подсъдимия и състезателния елемент в процеса, а също възпрепятстват обективното установяване на истината.

Висшият адвокатски съвет и Българският хелзинкски комитет подкрепиха тези искания и предупредиха, че ако те влязат в сила ще последват множество осъдителни присъди за България пред Европейския съд в Страсбург.

Новите норми предвиждат съдът да назначава резервен защитник на обвиняемия, ако упълномощеният адвокат не се яви без уважителна причина на съдебно заседания. Същото право получи и прокурорът в досъдебната фаза.
С другата промяна бе дадедно право на съда да постановява осъдителни присъди при наличие на доказателства само от специални разузнавателни средства (СРС) и анонимен свидетел.

По въпроса за "резервния защитник" КС намира, че тезата на президента и депутатите е неоснователна, съобщи "Медиапул". Според магистратите, ако тя бъде приета, принципно ще се оспорят всички процедури за ускоряване на съдебния процес.
"Разглеждането и решаването на наказателните дела в “разумен срок” е основен принцип на наказателния процес", пише още в решението на конституционните съдии.

КС се мотивира и с факта, че обвиняемият може да се откаже от резервния си защитник, както и от всеки друг свой процесуален представител. Магистратите смятат, че резервният защитник може да се разглежда и като още една гаранция, че обвиняемият ще получи квалифицирана правна помощ, когато не може да получи такава от собствения си адвокат. КС отхвърля и възраженията срещу "тайните присъди" с мотива, че СРС, като всяко друго доказателство, подлежат на манипулиране и е в ръцете на съда да се направи преценка. Институцията се позовава на основния закон, който не допуска придаването на различна сила на отделните видове доказателства.
"Единственото изключение е предвидено в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 (от Конституцията - б. р.), която не допуска осъждане само въз основа на направено самопризнание", пише в решението.

 

Приема се, че същото важи и за свидетелските показания, без значение дали са дадени от явен или таен свидетел. В същото време обаче КС прави изрична уговорка, че властите не могат да ползват като анонимен свидетел агент под прикритие, който е участвал в разследването. Институцията смята неговите показания за еднакви със СРС и изрично напомня, че само върху тях не може да бъде произнасяна осъдителна присъда.

Магистратите отхвърлят и жалба срещу отпадането на двегодишния срок в НПК, след който обвиненият в извършване на тежко престъпление да поиска вкарването на делото в съда. Съдът напомня, че НПК създава задължение прокурорът да приключва своето разследване в двумесечен срок, който може да бъде удължаван веднъж от неговия пряк началник, а всеки следващ път от главния прокурор. Това се счита за достатъчна гаранция срещу прокурорски произвол.
В същото време се напомня, че при някои разследвания са необходими и повече от 2 години заради обективни обстоятелства като съдебни поръчки от чужбина.

dnes.dir.bg