Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9988726
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
30.07.2010 01:16 - Влашкият циганин, който стана български национален герой
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 2004 Коментари: 0 Гласове:
2




imageТой загива на 30 юли 1903 година, точно преди 107 години в бой с османската войска и башибозук при отбраната на Крушево. Скоро след това българският народ му посвещава песен.

Роден в същия град от майка влашка циганка и баща албанец Пито Гули се включва в македонското освободително движение още като хлапе. През 1885 г., в София, се записва в четата на Адам Калмиков. След разбиването и е заловен и осъден на 10 години заточение в градче в Мала Азия, близо до Диарбекир. Когато се връща в родния си град, той участва активно в изграждането на въстаническа мрежа от ВМОРО. През 1900 г. отново е в София, където типично по македонскому отваря кръчма в покрайнините, която става сборен пункт за срещи на македонските емигранти и комити. Връща се в Крушево няколко месеца преди началото на въстанието, вече като воевода.

Когато въстанието започва, Пито Гули води най-големата чета (около 150 души) при превземането на града. Около 750 въстаници влизат в града и обкръжават турските войници укрили се в казармите.  И понеже обсадата се проточва по-дълго от намисленото, накрая Пито Гули, яхнал белия си жребец, под огъня на куршумите, поръсва стените с газ и ги запалва. Крушево е освободено!

Турските власти изпращат отряд от 300 души към бунтовния град, но те са пресрещнати по пътя от Пито Гули и неговата чета и обърнати в бягство. Крушево празнува! Десет дни градът е свободен. Избрано е „Временно правителство”, в което влизат представители на всички народности в града –българи, власи и гърци”. За толерантността на въстаниците, говори факта, че семействата на турските чиновници са затворени в една къща и охранявани, за да не им се случи нищо лошо. Така те оцеляват и след погрома на въстанието.

Османската реакция, разбира се не закъснява. 15-хилядна армия обгражда града, придружена от многоброен башибозук. Въстаниците решително отказват предложението да се предадат. Четата на Пито Гули, вече наброяваща 350 души, отбранява града при местността Мечкин камен. Сутринта четниците отблъскват башибозука от околните села, след това и  редовния турски аскер. Цял ден успяват да задържат позицията си, но привечер турците атакуват със всичките си сили. Пито Гули пада пронизан в гърдите, докато изправен стреля към прииждащите орди. Последните му думи са: „Не бойте се, момчета”! Така си отива един от достойните български герои, който всъщност не е носел в жилите си и капка българска кръв.

За това и по-късно мнозина български патриотари се опитват да прекръстят фамилията му в Гулев –връх на глупостта и неуважение към паметта на героя. Наследниците на тези патриотари пък днес шестват по улиците с обръснати глави и крещят „България за българите”, появяват се на трибуната на Народното събрание, сеейки омраза и ксенофобия. Но дори и те, днес трябва да замълчат и да се поклонят пред паметта на един влашки циганин, който им показа, какво е да обичаш България.

Малко след смъртта на Пито Гули из страната се разпространява тази песен, символ на благодарността и паметта на българския народ. Тя е и една от най-хубавите ни народни творения и е гаранция, че ние не забравяме героите си. Е, поне повечето от нас!

image

image

  mamkamu.blog.bg




Тагове:   македония,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене