Агенция „Фокус”

За българите в Албания, Агенция “Фокус” разговаря с историка доц. Пламен Павлов, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Фокус: Г-н Павлов, предстои преброяване в Албания през 2011 година. Заговори се, че с една по-активна работа българите в Албания, те може да бъдат признати като самостоятелно малцинство там. Какво е вашето мнение?
Пламен Павлов: Без куртоазия мога да кажа, че Агенция „Фокус” няколко пъти повдига този въпрос, и ако хората се разтърсят в архивите на „Фокус”, ще видят какво съм казал в различни периоди. Спомням си, че „Фокус” направи цяла дискусия, когато председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков повдигна темата при посещението на неговия албански колега и тогава имаше надежди, че нещо ще се направи. Преди това този въпрос беше повдиган от бившия премиер Иван Костов, от президента Петър Стоянов. Но ето виждаме, че фактически България продължава да бъде твърде пасивна.
Мога да кажа и какво направиха наши колеги - учени. Веселка Тончева от Института по фолклор издаде една прекрасна книга за българите в Албания и тя ще бъде с продължение. Там присъстват български спелеолози, които са и големи родолюбци като Алексей Жалов. Много българи от Албания завършиха в България. Издават се книги на български поетеси от Албания, аз самият съм правил радио и телевизионни предавания с такива хора, да речем – Софика Мале. Така че е крайно време на държавно ниво да бъдем активни, не по-активни, а активни, защото активността е сведена до някакви много ниски показатели.
Македонистката пропаганда там не е спирала. Там вече от години има Партия на македонците в Албания, която промива мозъците на нашите сънародници. Има излъчване на телевизионни и радиопредавания. Има и пропаганда от страна на Гръцката православна църква. По едни данни те са 50 - 60 хил., по други данни са 120 хил., има и числа от 300 хил. души. Имаме достатъчно инструментариум, за да проучим колко българи има в Албания, но по моя преценка те са не по-малко от 100 хил. души. Голяма част от тях са българи-мюсюлмани. Те също не са еднородна общност. Аз се шегувам, че ние сме най-голямата възможна мозайка от всички нации, може би само индийците могат да ни бият по разнообразие. Ние дори в един малък регион, какъвто е Албания и Косово, новата държава на Балканите, имаме няколко вида групи. В Албания ние имаме българи-православни в района на Мала Преспа, имаме българи-мюсюлмани и християни в Голо Бърдо и групата на горанците в околията Кукъс, на която другата й част е в днешно Косово, а части от нея са в Македония. Българите-мюсюлмани имат много добре запазено българско национално чувство.
За съжаление, в България има хора, които не правят разлика между вяра и националност. Аз съм имал на времето като шеф на агенцията караница с отговорни фактори, които казват - щом имат мюсюлмански имена, те са албанци. Тези хора не са албанци, те са се доказвали неведнъж. Не искам да изброявам имената на техните лидери, достатъчно е само Хаджи Пируши да спомена, проф. Рамазан Чадре да спомена. Ето това са хора, които са водачи на българската общност, а са мюсюлмани. Така, че първо трябва да се преодолее този примитивен подход - хората да се определят по някакъв верски принцип и второ, да се работи активно сред тях, а не спорадично, както беше в Голо Бърдо преди повече от 10 години, а с една постоянна работа, с приемане на повече студенти от Албания, разкриване на повече културни центрове. Това важи не само за Албания, а навсякъде, където има големи български общности - като изключим Босилеград и Цариброд, фактически такива няма. Така че в това отношение мегдан за работа има огромен, въпросът е да има политическа воля. Такава политическа воля аз не мога да кажа, че виждам особено голяма.
Фокус: Докога ще добиваме представа за тези български общности от изследвания от началото на 20 век и от изследвания преди войните? Защо се оказва, че от тогава-досега ние цитираме едни и същи изследователи, учени, вече в началото на 21 век?
Пламен Павлов: Ако позволите, аз споменах Веселка Тончева и някои други. Имаме вече и съвременни изследователи. Емил Миланов може да бъде споменат - това са хора, на които не им е работа да изследват тези общности, а го правят. Ние имаме и донякъде актуаризирана информация. Изолацията на България, нейната нихилистична политика към нашите сънародници, особено по време на Комунистическия режим, ще ни носи своите си последици, ще ни носи негативни последици още дълго време. Въпросът е, че това е минус от миналото, който може да бъде преодолян с активна работа и най-вече с политическа воля. Ако България има политическа воля да го направи, ние като член на Европейския съюз и на НАТО, се намираме в една позиция, различна от полицията на губеща страна по време на големите световни катаклизми. Просто ние пропускаме златни шансове и тези златни шансове ние на практика ги пропускаме в цялата ни близка чужбина и е крайно време това да бъде разбрано и от българското общество, и от политическите партии - не само от управляващите, но и от опозицията. Ние не виждаме особена активност, като изключим ВМРО и други патриотични организации, на практика големите политически сили продължават да се отнасят с индифирентност към националния ни въпрос, който не е решен.
Нашият национален въпрос не е решен нито с Берлинския конгрес, напротив, още повече е усложнен с Ньойския договор, с Парижкия мир. Този въпрос може да бъде решен с цивилизовани средства, но за това трябват политическа воля и последователност.
За мен е много непонятно, когато наши официални делегации и лица отказват, игнорират срещите с български общности. По времето на правителството, когато съм работил аз, това на Иван Костов и на ОДС, беше практика министър-председател, президент, когато се появят някъде, където има българска общност, задължително да има среща. За съжаление, в последно време тази практика я няма. При нашите организации, особено в такива проблемни страни като Република Македония, една проява на невнимание е не само обидна, но може да има и някаква индулгенция на тамошните власти да преследват българите, хората, които имат смелостта да се изявяват като българи. Там става въпрос за българи, а не някаква друга нация. В това отношение ние като държава, нашите власти, са длъжни по силата на събитията и по силата на международното право да се грижат за нашите сънародници, по силата на нашите принципи като национална държава. © 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!


Скопие "македонизира" българите в Албания

 

Българите в Албания официално са около 60 000-70 000 души, но всъщност те са много повече – минимум 170 000 души

 

Още по темата

Трябва да има държавна програма за българите в Албания
Сега трябва цялата държава - Президентството, Народното събрание, Министерския съвет и ...


До 2013 г. албанците ще се съберат в една държава?
"Листата на естествена Албания" е нова организация, в която ще членуват албанци от ...

 

етикети

Албания

В Албания има една изключително засилена пропаганда от страна на властта в Скопие за определянето на всички като македонци. Македония не жали сили и средства българите в Албания да бъдат ясно и точно определени като македонци. Те провеждат цялостна политика в това направление. Ние изпуснахме безкрайно много благоприятни моменти да изискаме ясно и точно определение на българската народност там от страна на официалните власти.

Това каза Георги Стаменов - председател на Културно-просветното дружество "Огнище" за връзки с българите в Албания и Косово, предаде агенция Фокус.

По думите на Стаменов още преди много време е трябвало да има активна политика от страна на българската държава към българското малцинство в Албания. "Досега многократно е трябвало да се поиска от официалната българска власт регламентиране на българското малцинство в Албания", смята Стаменов.

Той отбеляза, че българите в Албания официално са около 60 000-70 000 души, но всъщност те са много повече – минимум 170 000 души.

"Трябва държавата да вземе най-отговорно отношение във връзка с това престъпление спрямо нашата народност, каквото представлява македонизмът. Това е най-родоотстъпническото деяние в световната история. Сега нещата са свързани с ясното и точно определение на македонизма като абсолютен геноцид спрямо българския народ", коментира Стаменов.

"Най-съществената част от българската история в нейното начало – Албания, представлява основно поле, в което действат Св. Климент, Св. Наум. Това е свещеното пространство на Св. Седмочисленици. То не случайно е пълно с много паметници, изображения на Св. Климент и Св. Седмочисленици", уточни председателят на дружеството "Огнище".

"Албания е част от нашето духовно пространство. Ние сме толкова свързани и то от най-дълбока древност, че е престъпление отношението на официалните ни власти към българите там", смята Стаменов. Той изтъкна, че 85-90% от топонимията в Албания е с български характер.

society.actualno.com