Защото така му е удобно. Нито е червено (пази боже!), нито е синьо (пази ни, боже, от Костов), нито е никакво. Така му е добре. Лошата политика е аморфна. Безформена. Така е най-добре. Днес една, утре- друга. Вдруги ден- питайте Ванга, ама я няма. Колкото по-неясно, толкова по-добре. Колкото по-объркано, толкова по-дълго. Това е концепцията на този „кабинет”. Засега работи, в нюанси на сивото, които все повече се сгъстяват. Властта не мирише. И няма цвят. Досега нейното оцветяване беше зрителна измама. Сега разпадането на цветовете разкрива нейната истинска същност. Единственото, което има значение, е оцеляването на властта. Вече и без цветове, защото лявото е дясно, а дясното го няма. Всъщност когато има много компрометирано ляво и много импотентно дясно, най- добре е нещо като това. Нарича се нищо. Ха наляво, ха надясно. И сателити, също толкова безформени, като Волен Сидеров, които за някоя и друга минута слава или телевизионно време биха продали и себе си. Тая проста схема вече работи. Нарича се политика на хамелеона. Сменя цвета си според заобикалящата среда. В зависимост от конюнктурата. Затова и всичко е динамично. Бюджетният дефицит, кризата, плащанията, реформите, бъдещето, всяка брънка от летливата политика без ясна физиономия, която все повече се превръща в някаква медуза. Всяко докосване променя формата й, но пари, защото изхвърля защитна течност.