„С напредването на електронните технологии, до общественоста стигна едно малко известно сведение…„ …всъщност нищо реално не стига до българската общественост, а старите престъпления бяха забравени, докато щраусите заравяха главата си в пясъка. Годината бе 1944 а мястото бе салона на старото царско кино „Балкан“. Бе събрание на така нареченият Съюз на българските писатели. Огромното гъмжило от родни творци се бе събрало за да изпълни директивите на новата власт. 29 души бяха уличени, че „са проявили дейност, която е била в разрез с интересите на народа и културата ни.“ Или поне така пише в официалният протокол… Но кои са тези хора? Защо са изключени? Защо книгите им седяха по архивите, или се препечатваха едва след 20-30 години със съкращения. Къде се загубиха някои от творбите? На първо място, това е професор Богдан Филов – самоук археолог, политик и писател. Министър-председател на България в периода 1940-1943. Този титан, излязъл от дома на чисти българи се занимавал с разкопки, обикалял в Македония в търсене на антики, по време на войните и бдял над мисълта за България. Именно той е човека подписал пакта за съюз с Германия. Същият Филов подписва и крайовската спогодба, с която си връщаме Добруджа. А какво е писал този „зъл народен враг“? И защо е бил член на Съюза на Българските писатели? Как така е работил подривно? Може би неговите „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“ биха разкрили точно това, както и факта, че комунистическите престъпници съвсем безотговорно потъпкват личноста и труда на този велик българин. Всъщност Филов, дори не присъства на събранието на което бива изключен, зашото по това време той е в затворите на Съветският Съюз, където основното му престъпление е било това, че е защитавал интересите на България. Че откъде накъде? Как смее? След три месеца, той бива изпратен в България и осъден на смърт от Антинародният съд. Та това е първият великобългарски шовинист в списъка! В протокола на СБП пише „изключен защото е бивш министър-председател и бивш регент на България. Заради цялата му противонародна политическа дейност.“ Та толкоз с „антинародната“ му дейност…Вечна му памет и лека му пръст! Ами другите? Втори в списъка е Йордан Бадев , a срещу името му четем „дългогодишен апологет на фашизма и полицейски доносник през времето на фашизма.“ Всъщност става въпрос за Българин от Македония. Родом от Битоля Бадев вижда в Втората Световна поредният шанс България да си върне изконните земи, и се оказва прав. През 1943 пише книга за Даме Груев, и я издава в Скопие. За тази широка антинародна деиност е изключен от СБП и осъден на смърт. Лека му пръст и вечна му памет! Поредният български патриот жертва на комунизма! Трети в списъка е Борис Йоцов. Българин, завършил славянска филология, и яростен патриот. През 1940 е избран за главен секретар на министерството на народното просвещение, и за кратко става министър. В протокола на комунистическите престъпници пише: „министър на просветата, упорит проводник на германския фашизъм у нас във всички области на културата.“ Какво да кажем… ами нека да погледнем творчеството му. Изследовател на българското възраждане, Йоцов пише трудовете:

• „Йосиф Доброволски в България“ (1931)
• „Братя Миладинови в Чехия“ (1934)
• „Български страдания и борби за свобода в поезията“ (1935)
• „Паисий Хилендарски“ (1937)
• „Записките на Захари Стоянов“ (1940)

Наистина много „зъл враг“ на българският народ. Вечна му памет и лека му пръст! Четвърта в списъка е писателката Фани Попова-Мутафова. По етнос българка, тази жена достига връх в българската литература с трилогията си за Асеневци, и с писанията си относно мястото на българската жена в АРИЙСКАТА „Нова Европа“, която тепърва ще се построи. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” След 1944 г. Фани Попова-Мутафова изпада в немилост. Тя е наклеветена и арестувана, осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. Произведенията и са брутално фалшифицирани от народната власт и издадени в силно променен вид 2 десетилетия след смъртта й. Някой от тях като книгата „Новата българка (1942)“ никога не стигат до широката публика отново! Истински „враг“ на България…вечна й памет и лека й пръст! След тях се нарежда името на Чавдар Мутафов, за когото е записано „ярко проявен фашист с открита фашистка дейност.“ Всъщност това е поредният писател, по народност отново българин, станал жертва на комунистите. Неговите творби нямат открита националистическа пропаганда, с изключение на книгата „Първото сражение“, 1941″ която сигурно още залежава по равтовете на секретната библиотека, някъде където слънцето не огрява. Този автор се разминава със смъртта, но е очернен до края на живота си и дамгосан с клеимото на лошият „великобългарски шовинист“(а всъщност какво лошо има в това да си такъв?) Под ботуша на комунистите попада и етнолога Михаил Арнаудов. Роден в Русе, по баща и майка от Тетово, този македонски българин е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов и др. За тази си деиност е класифициран за народен враг а срещу името му пише: „министър в кабинета на Багрянов. Като министър е отправял чрез в-к „Зора“ апели за сплотеност срещу „разрушителните сили“. Писал възторжено за германската армия на Балканите.“ Вечна му памет и лека му пръст! Може би леко тъжно е, че поредният писател попаднал в този списък за мнозина „позорен“, но всъщност изброяващ просто всички велики български умове на епохата, е Димитър Шишманов. Той е български политик, писател и дипломат. Шишманов е външен министър на България в правителството на Добри Божилов (1943-1944). Българин от български род, Шишманов пише разкази и романи свързани неразривно с историята ни. Може би това е причината да бъде обявен за „Морално отговорен за всички издевателства срещу народа.“ Вечна му памет и лека му пръст! В наглоста си новата окупаторска власт на безотечествения фронт, стига до там да изключи и човек като Димитър Симидов, занимаващ се предимено с преводаческа дейност. Прегрешението му е, че е „проявен фашист и автор на говорящия вестник в Радио София.“… Е? Какво престъпление е това? Успява да отърве бесилото на косъм за да завърши живота си тъгуващ за всичко онова което би могло да бъде България, ако не бяха комунистите. Вечна му памет и лека му пръст! С дебели букви в списъка е и името на Янко Янков. За него няма какво да се каже по-добре от онова което той сам е написал. Вместо да обяснявам че той е българин по род, най-добре да цитирам и част от творбите му, който го издигат на титанична висота: „Ако можем да вземем някакво решение, то е – да се върнем назад: назад към идеалите преди Освобождението, назад към Възраждането. Трябва да се приобщим към заветите на ония, които в планинските присои са давали клетва, че ще умрат за истината и свободата. Довоенната ни интелигенция, жертва на социалистически пози, на безплодно доктринерство, на книжни спекулации, трябва да се преобрази на интелигенция на подвига, особено днес, когато предстоят съдбоносни решения.Нека се знае, че всяка идея, която не изхожда от националното ни огнище, е противобългарска и реакционна. Противобългарски е болшевизмът, както и хленчът за международно разбирателство, както и наивната престъпност на интегралните софисти или утопията за всеславянската република. Преди всичко необходимо е да проясним себе си и да се развием до самосъзнание. Нашата култура и общественост трябва да изхождат оттук. Ние имаме нужда от национални личности, от национален мироглед. Не можем да бленуваме за далечни неща, когато в собствения ни дом върлува бурята на опустошението и нищетата. Националният дух трябва да бъде отключен от кладенците на нашите села и да залее земята ни. Може би това е романтика. Но всяко възраждане, всеки подвиг е романтичен.“ Убит от комунистите – Вечна му памет и лека му пръст! Друг велик български поет и публицист засегнат от комунистите е Змей Горянин, носещ истинското име „Светозар Димитров. Роден в Русе, той написва трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Тя остава скрита и до днес. За да изрази протеста си срещу новата власт написва: „На Иван Вазов“ Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд… Змей Горянин е уникален български талант, написал множество епиграми, по своята същност предшестващи тези на Ралин. Изключен е под довода че е „цензор, участник в Дирекцията на пропагандата и в пропагандната рота на окупационния корпус в София.“ Вечна му памет и лека му пръст! Невероятно е че за антинародна дейност е изключен и поетът Павел Спасов. Завършил право през царско време, той написва стихосбирката „Хлябът на хората“, но бива обявен за противонароден елемент. Всъщност точните думи са „проводник на германската фашистка идеология у нас.“ Вечна му памет и лека му пръст! Под номер 17 в списъка седи и името на Димитър Талев. Писател изключен и след това приет обратно, поради незаменимият му талант, който никой комунистически писател не притежава. Талев е познат с трилогията за Самуил и Тетралогията Илинден.  Неговата вина разбира се е просто в това, че отчита факта че българите са велики. Каква свещенна глупост, нали? Май така или за според комунистите. След смяната на режима Талев започва да си плаща за своето родолюбие. Един друг журналист по съвпадение също се е казвал Димитър Талев. Той нарочно е носил очила с голям диоптър, за да прилича на истинския Талев. На много места, даже в албанското посолство, се е представял за него. През Втората световна война е взел пари от италианците, за да направи репортажи за Албания. В тази връзка през октомври 1944 Димитър е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор (до края на март 1945 г.). Въпреки това полицейският инспектор се усъмнява, че това „не е този Димитър Талев“.След тази случка здравословното състояние на Талев се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние той е въдворен на работа в мина Перник, рудник „Куциян“ (до февруари 1948). Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина… Важно е да се отбележи, че Талев е бил яростен анти-македонист и не е одобрявал политиката на Г.Димитров за македонизиране на Пиринска Македония, което е било една от причините за въдворяването му в концлагерите. Талев е бил и претендент за Нобелова Награда още през царско време, което е озлобило комунистичестите, който не могат да позволят да имаме жив и пишещ толкова велик писател. Обвинен е от свойте колеги в писателският съюз че е „писал фашистки статии във в-к „Зора“.“ Вечна му памет и лека му пръст! В изброяването на народните гении, низвергнати от комунистите е и Йордан Стубел. В края на 30-те и през 40-те години той издава народно-религиозни песни, народни приказки и стихове за деца. През 1943г. излиза стихосбирката му за деца „Игличина полянка“. Същият е работел и в Радио София, което е било повод да се разправят с него. Загива скоро след идването на антинародната власт. Вечна му памет и лека му пръст! Номерирани един под друг, в протоколният лист седят 29 имена. Някои от тях са напълно непознати и низвергнати, сякаш никога не са съществували. Но именно заради висотата на възгледите и убежденията им, ще пусна официалният списък. Нека имената на геройте да светят всякога и завинаги!

1. Богдан Филов – бивш министър-председател и бивш регент на България. Заради цялата му противонародна политическа дейност.
2. Йордан Бадев - дългогодишен апологет на фашизма и полицейски доносник през времето на фашизма.
3. Борис Йоцов – като министър на просветата, упорит проводник на германския фашизъм у нас във всички области на културата.
4. Фани Попова-Мутафова – най-ярко проявена фашистка писателка у нас. Основателка на разколническия писателски съюз „Иван Вазов.“
5. Чавдар Мутафов – ярко проявен фашист с открита фашистка дейност.
6. Любомир Владикин – един от най-ярките идеолози на фашизма в България.
7. Михаил Арнаудов – министър в кабинета на Багрянов. Като министър е отправял чрез в-к „Зора“ апели за сплотеност срещу „разрушителните сили“. Писал възторжено за германската армия на Балканите.
8. Димитър Шишманов – министър на външните работи в кабинета на Добри Божинов. Морално отговорен за всички издевателства срещу народа.
9. Димитър Гаврийски – председател на хитлеристкия комитет „Нова Европа“ у нас.
10. Звезделин Цонев – началник на цензурата.
11. Никола Т. Балабанов – печатал във в. „Дума“ редица статии с явна фашистка насоченост.
12. Димитър Симидов – проявен фашист и автор на говорящия вестник в Радио София.
13. Янко Янев – германски агент, редактор на хитлеристкото списание „Нова Европа“.
14. Борис Маковски – бивш частен секретар на Ал. Цанков. Проявен в писанията си като фашист.
15. Змей Горянин – цензор, участник в Дирекцията на пропагандата и в пропагандната рота на окупационния корпус в София.
16. Павел Спасов – проводник на германската фашистка идеология у нас.
17. Димитър Талев – писал фашистки статии във в-к „Зора“.
18. Кирил Кръстев – с отявлена фашистка дейност в Просветния съюз.
19. Георги Константинов - проводник на фашизма по културна линия у нас. Писал е ласкави статии за Филов и др. След завръщането си от Германия е писал хвалебствия за нея.
20. Йордан Стубел - директор на Радио София през фашисткия режим.
21. Славчо Красински – организиран последовател на Ал. Цанков. Издал в Дирекцията за национална пропаганда книгата „Пропаднали революционери“.
22. Христо Капитанов – на събранието на СБП се обявява против членуването на евреи. Писал е във в. „Днес“ и „Вечер“ шовинистични статии с фашистка тенденция.
23. Васил Узунов – печата във в-к „Слово“ статия против съюза, която имала характер на формен полицейски донос.
24. Жана Николова - проводница на фашистката пропаганда.
25. Николай Дончев – редактор на италианския фашистки вестник у нас „Вита Булгара“. Писал е статия за италианския журналист Вирджинио Гайда.
26. Яни х. Янев-Калиакренски - деен легионер, сега арестуван.
27. Петър Горянски - написал възторжени стихотворения за Германия и Япония, посветени на Бекерле и Ямаджи.
28. Ненчо Илиев – пропагандатор на италианския фашизъм у нас.
29. Владимир Василев – политик, организатор и проводник на литературната реакция у нас.

Вечна им памет и лека им пръст! Хората умират – идеите – НЕ! Ние българските националисти сме и днес тук и днес горди, и днес тачещи всичко българско, както националистите от 30те и 40те на 20 век! Победата ще бъде наша! Автор: Вихтунъ http://informaciata.com/