2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 1276 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2010 11:43
Индивидуализмът на 18 и 19 в. не се изрази само идейно, а разрастна и в стопанско отношение. Разцветът на капитализма и стопанският либерализъм изобщо се основават на индивидуализма. От тази гледна точка е правилно да се казва, вместо капитализъм, индивидуален капитализъм. Защото средствата на производство са неограничена собственост на индивидуални лица. Свободата на тези лица да увеличават и използват средствата за производство, да боравят неограничено с произведенията на тези средства и да определят по своя воля отношенията си с хората водеше отначало към успех. Защото страните, в които се развиваше индивидуалният капитализъм, приличаха на незасадени градински места, в които имаше място и временна полза дори от безразборното засаждане от страна на неограничавани личности. Но скоро гъстотата на произволно засадените предприятия доведе до бъркотия, неправда, произвол и безпътие.
И тогава като негова реакция се появи марксизмът. Но тъй като марксизмът пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цели, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трябва да се отправи към индивидуалния капитализъм. Марксизмът пропусна да изтъкне, че индивидуалният капитализъм унищожава расовата жизнеспособност на хората по пътя на обратния подбор. Маркс дори е долавял силата на наследствената общност и споменава накратко, че социалната революция е идентична масова промяна на хората, но тъй като целите му са били други, в последствие не взима предвид тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че „хората не биха произвеждали, ако нямаха нуждата и стремежа да притежават“, но дори и неговите марксисти, вместо да вземат предвид новите постижения на науката, се вкопчиха в стари построения като слепци у тояга.
И сега трябва да се установят от опит, че планът им в СССР пропада тъкмо поради недовиждането на природата на хората. Провалянето на марксизма произлиза от обстоятелството, че той не може да се осъществи с тези хора, които сега живеят на земята и по нашия свят. Но, създаден от злоба и мъст, той и до днес проповядва, че трябва да се изчака докато капитализмът онещасти човечеството, та след това той да го спаси. Там обаче, дето е властен, марксизмът проваля жизнеспособността на хората и ги храни с надежда, че тази жертва щяла да се ползва от идните поколения. Марксизмът като учение е едностранчив, а на практика е убийствен за човечеството от гледна точка на нацията.
От нейно гледище индивидуалният капитализъм, а също и марксизмът, водят до дегенерация на човечеството, защото причинява обратен подбор. Но тъй като основният въпрос на досегашните политически борби беше „капитализъм или марксизъм“, то отричането на двете форми поражда въпросът:
Тогава накъде?От идеята за нация произхожда светоглед като надиндивидуална наследствена расова общност. Тя е вечната носителка на ценности и изходна маса за нови човешки възможности. Запазването на нейната жизнеспособност и насочването и в пътища, които водят до постоянно усъвършенстване, обуславят националното културно творчество, а заедно с него и общочовешкия напредък. И тъкмо затова национализмът се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпрос. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособност на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне от глад, недояждане и неправди. Той желае от всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалният въпрос е чисто национален въпрос.
Главните упадъчни процеси на всяка съвременна културна нация са:
1. Обратна селекци, т.е. постепенното намаление на ценния човешки материал и силното увеличение на хората с малоценно наследствени заложби.
2. Недостатъчния общ прираст на нацията.
Тук няма да бъдат изложени причините и обясненията на тези два упадъчни процеса, но е нужно да се изтъкне само, те те лежат главно на социална площ. Човекът се е развивал през хилядолетията чрез биологическия подбор и то в съответствие на естествения ред на живота, а не с оглед на съвременната социална обстановка.
За това националния светоглед налага дълбоки промени в културното, социалното и стопанско ръководство, а заедно с това, разбира се и на целокупното законодателство. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособност на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъм поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемокрацията, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалността на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне в своята измислена противоестествена система, води към бърз упадък.
Национализмът взема предвид естествените особености на личността. Той я псази, цени я и търси да и даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцел, а заради нейното голямо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено-расова общност, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще, той цени личния почин в производството, но като съчетава цялостно и контролира планомерно самото производство, той налага справедливо разпределение и консумиране на произведенията. За него е меродавно онова цялостно съчетание на стопанския стремеж, което дава най-добри условия за жизнеността на нацията и което осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната сила.
От това становище произлизат и необикновените и невиждани грижи от страна на национализма, за селското стопанство и селското население, които той смята за източник и основа на националния живот. От друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното ръководство на нацията въз основа на нейната самобитност.
Национализмът цени справедливо личността и тъй като вярва в духовното начало на живота, той не е диктаторски като индивидуалния капитализъм и като марксизма, а води преди всичко идейна борба.
из „Неизменниятъ антропологиченъ обликът на българите“, издателство Монархическо-Консервативенъ Съюзъ, 2000 г.
Оригинално – текст на Р.Н.Б, автор и година – неизвестени.04.06.2010 13:03
Димитър Д. Съсълов( индустриалец, основател на " Българската орда") е написал едно основно изследване срещу басните за смесения характер на българина, които се ширят и до сега в угода на югославските политици.
" Но, ако войските на Испериховите българи по своята численост не са били твърде по-низко от онези на византийската империя, то и числеността на неговата- не дружина, а орда, - не ще да е била също тка "малобройна".
Така, например, в стремежа си да отричат всичко българско, пораженците втълпиха на интелигенцията ни заблудата, че ние сме крайно смесен народ. Разбира се, че само специалистът може да установява подобни работи и то когато има на разположение изследователски материал.
Българите от Македония имат различни съотношения и индекс от тези на сърбите и на другите славяни, но са напълно еднакви с българите от България.
От същата книга.
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Български исторически календар
4. "Граждани на Райха"-"Reichsburger"
5. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
6. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
7. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
8. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
9. Забравеният д-р Янко Янев
10. Планът "Еврия"
11. Сайт с български бойни знамена
12. Исторически видеоблог
13. "Изгубената България" - исторически сайт
14. Владо Черноземски
15. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
16. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
17. Реалността днес и която идва...
18. Военное обозрение
19. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
20. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
21. РПЦ Царская Империя
22. Григор Симов: Нека не си затваряме очите
23. Исторически ревизионизъм
24. Вечния Църковен Календар на Светите Отци